Ключови фрази

4


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 276
гр. София, 23.04.2020 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: В. Николова
Кристияна Генковска

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2470 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. Г., [населено място] и Д. В. Лакова, [населено място] бряг срещу решение № 1821/17.07.2019г., постановено по гр.д.№ 5694/2018г. от Софийски апелативен съд, в частта за потвърждаване на решение № 4961/23.07.2018г. по гр.д.№ 7116/2016г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявен от Мита Ц. Т. (починала в хода на въззивното производство и заместена съгласно чл.227 ГПК от настоящите касатори) против ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие застрахователно събитие, настъпило на 30.05.2016г., за разликата над сумата от 50000 лв. до 100000 лв.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените на ищцата – чиито наследници са настоящите касатори, телесни увреждания, настъпили вследствие на ПТП на 30.05.2016г. по вина на застрахован при ответника водач на МПС. Спорът пред Софийския апелативен съд е бил само досежно определеното обезщетение за неимуществени вреди и приетия размер на съпричиняване на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е съобразил вида, характера и тежестта на получените телесни увреждания – счупване на дясна бедрена кост; цялостния лечебен период, продължил относително дълъг период от време – 6 месеца, като възстановяването не е било пълно – обездвижване на ставата, неравномерно натоварване на краката и промяна в статиката на гръбначния стълб, затруднения в походката и предвижване с патерици, както и преживения силен емоционален стрес. Софийският апелативен съд е счел за справедливо обезщетение в размер на 50000 лв. Обсъждайки механизма на настъпилото ПТП, съдебният състав е формирал извод, че с поведението си пострадалата не е допринесла за увреждането. Крайният резултат от решаващата дейност на въззивния съд е несъвпадане на изводите му с тези на първата инстанция. Софийският градски съд е определил размер на обезщетението от 60000 лв. и 20 % съпричиняване на пострадалата, като след намалението е присъдил сумата от 48000 лв. С въззивното решение искът е уважен и за сумата от 2000 лв., като общият размер на дължимото обезщетение е определен на 50000 лв.

Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорираното в касационната жалба, касаторите се позовават на недопустимост на обжалваното решение поради липса на произнасяне по предмета на въззивната жалба, тъй като не са изложени мотиви в отхвърлителната част на претенцията над сумата от 50000 лв. до предявения размер на исковата претенция от 100000 лв.
Съставът на I т.о. на ВКС счита, че въззивното решение не е недопустимо на посоченото от касаторите основание, тъй като липсата на мотиви няма за последица недопустимост на обжалвания акт, а е относима към правилността му.
Касаторите се позовават на противоречие с цитирана практика на ВКС по въпросите: 1. „Допустимо ли е въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови различен резултат по съществото на делото на основания, които не са релевирани с жалба от насрещната страна, без да е налице необходимост от обезпечаване на материално правна норма или от служебно охраняване на интересите на страната по делото?“ и 2. „Допустимо ли е въззивната инстанция да влоши положението на жалбоподателя, като отрече признати от първоинстанционния съд права на ищеца по иск за парично вземане, които не са оспорени от насрещната страна чрез жалба?“.
Въпросите са поставени във връзка с доводите в жалбата, че първоинстанционният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 60000 лв. и решението не е обжалвано от застрахователя. Въззивната жалба е подадена само от увреденото лице, като приемайки, че справедливият размер на обезщетението е 50000 лв., Софийският апелативен съд, според касаторите, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и е влошил положението на жалбоподателя. По първия въпрос касаторите се основават на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по: ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 7/23.01.2015г. по гр.д.№ 4351/2014г. на ІІ г.о. и решение № 14/07.02.2014г. по т.д.№ 1130/2013г. на ІІ т.о., а по втория – по решение № 175/21.02.2011г. по гр.д.№ 1191/2010г. на ІІ г.о.
Отговорът на първия поставен въпрос е даден в посочената от касаторите практика на ВКС, но същият не е от значение за решаващите изводи на въззивния съд, тъй като в случая произнасянето от апелативния съд не е било обусловено от основания, които не са релевирани във въззивната жалба или от основания, които не са били въведени в предмета на делото. Касационното обжалване следва да се допусне по втория заявен въпрос за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 163/09.06.2011г. по гр.д.№ 1191/2010г. на II г.о. (касаторите са посочили номера и датата на постановяване на определението на ВКС по чл.288 ГПК).
Третият поставен въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“, не е мотивиран с конкретна практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи, или с въведените основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Така заявеният въпрос е от значение за правилността на въззивното решение и същият ще бъде обсъден от ВКС с решението по същество на касационната жалба.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Допустимо ли е въззивната инстанция да влоши положението на жалбоподателя, като отрече признати от първоинстанционния съд права на ищеца по иск за парично вземане, които не са оспорени от насрещната страна чрез жалба?“.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТССГПК касаторите следва да заплатят по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1000 лв. за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1821/17.07.2019г., постановено по гр.д.№ 5694/2018г. от Софийски апелативен съд, в частта за потвърждаване на решение № 4961/23.07.2018г. по гр.д.№ 7116/2016г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявен от Мита Ц. Т. (починала в хода на въззивното производство и заместена съгласно чл.227 ГПК от Г. В. Г., [населено място] и Д. В. Лакова, [населено място] бряг) против ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие застрахователно събитие, настъпило на 30.05.2016г., за разликата над сумата от 50000 лв. до 100000 лв.
УКАЗВА на касаторите Г. В. Г., [населено място] и Д. В. Лакова, [населено място] бряг, в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за платена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1000 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока и изпълнение на указанието относно представяне на документ за платена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на I т.о. на ВКС за насрочване на делото в открито съдебно заседание, а при неизпълнение – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.