Ключови фрази

5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 564

гр. София, 17.06. 2022 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 534 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. Д., чрез адв. А. В. от САК, против въззивно решение № 523/26.10.2021 г., постановено по в.гр.д. №10081/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20114447/12.05.2021 г., постановено по гр.д. № 17888/2020 г. по описа на Софийския районен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от С. И. Д. против „ПЕЧАТНИЦА НА БНБ“АД [населено място], с ЕИК[ЕИК] обективно съединени искове с правно основание по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда: за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено на ищцата със Заповед № 01-000971/20.03.2020 г. на изпълнителния директор на ответното дружество; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност: „Обслужващ бюфет/лавка” в сектор Сграден фонд, дирекция „Административна и стопанска дейност“, и за присъждане на обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода 23.03.2020 г. до 23.09.2020 г., в размер на 4500 лв.; и е отменено решение № 20114447/12.05.2021 г., постановено по гр.д. № 17888/2020 г. по описа на Софийския районен съд, в частта му, с която е уважен предявения от С. И. Д. срещу „ПЕЧАТНИЦА НА БНБ“АД иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 750 лв. - обезщетение за 18 дни неползван платен годишен отпуск за 2019г., като вместо това, искът с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ е отхвърлен. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалният и процесуален закон, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба „ПЕЧАТНИЦА НА БНБ“АД [населено място], е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима с изключение на частта, която касае претенцията по чл.224 ал.1 КТ – доколкото размера на последната /750 лв./ е под предвидения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум – 5000 лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тази част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба относно същата следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.
Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността “обслужващ бюфет/лавка” в сектор “Сграден фонд”, дирекция “Административна и стопанска дейност”в дружеството- работодател. Със Заповед № РД-01-000971/20.03.2020г. на Изпълнителния директор на „ПЕЧАТНИЦА НА БНБ“АД, трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ с налагане на ищцата на дисциплинарно наказание - уволнение. Установено е, че С. Д. в периода от 03.06.2019 г. до 26.07.2019 г. и от 08.08.2019г. до 07.01.2020г., е била в отпуск поради временна неработоспособност, за което били издадени съответните болнични листове. В болничните листове след 02.10.2019 г. била отразена водеща диагноза: „ентезопатия на гръбначния стълб“. Работодателят оспорил издадените от ЛКК на МЦ “К. К. 06” ЕООД: болничен лист от 29.10.2019г., касаещ периода от 25.10. - 13.11.2019 г.; болничен лист от 14.11.2019 г., касаещ периода от 14.11. - 13.12.2019 г. и болничен лист от 19.12.2019г., касаещ периода от 14.12.2019 г. до 07.01.2020 г. Във връзка подадените жалби е постановено решение на ТЕЛК за общи заболявания към V МБАЛ от 18.03.2020г., връчено на работодателя на 24.04.2020 г., в което е прието, че обжалваните болнични листове са издадени в съответствие с обективното състояние на лицето и са обосновани от показателите на клиничното, функционалното и образното изследване, същите са били надлежно регистрирани, поради което ТЕЛК е одобрил издадените болнични листове. Установено е също, че с докладна записка от 15.01.2020 г. на Д. Х. - ръководител сектор “Сграден фонд”, изпълнителният директор на дружеството е бил уведомен, че от 08.01.2020 г. до 15.01.2020 г. С. И. Д. не се е явявала на работа и не е представила документ за отсъствието си. След получената информация, работодателя с писмо № 01-000266/21.01.2020 г., с оглед правилото на чл. 193 КТ, изискал писмени обяснения от ищцата за неявяването й на работа в течение на повече от два последователни работни дни за периода от 08.01.2020 г. до 21.01.2020 г. По делото е установено, че ищцата е получила поканата за писмени обяснения на 23.01.2020 г., но не е депозирала такива в предоставения от работодателя тридневен срок.
При тези данни е направен решаващ извод за установено неизпълнение на трудови задължения от ищцата: не се е явила на работа повече от два последователни дни – нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и не е представила документ за отсъствието си- в нарушение на чл. 42, ал. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред /според който, когато работниците и служителите не могат да се явят на работа, те са длъжни да уведомят прекия си ръководител своевременно в деня на отсъствието си/ и чл. 54, ал. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред /според който работниците и служителите, ползвали отпуск поради временна неработоспособност са длъжни лично или чрез трети лица да представят болничния лист на прекия си ръководител, не но-късно от два работни дни след неговото издаване съгласно Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността/. Заповедта била мотивирана съгласно изискванията на чл.195 КТ, с изричното препращане към писмото от 21.01.2020 г., с което от ищцата били поискани писмени обяснения относно неявяването й на работа в периода от 08.01.2020 г. до 21.01.2020 г. Последното съдържало данни за времето, мястото и продължителността /периода/ на извършване на нарушението на трудовата дисциплина. Прието е, че работодателят при индивидуализация на дисциплинарното деяние по правилата на чл. 189, ал. 1 от КТ е счел, че най-тежкото наказание е съответно на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина. Въззивният съд е счел, че липсват основателни причини за поведение на ищцата, и че от доказателства по делото не може да се приеме, че неявяването й на работа се дължи на уважителни причини: в периода 08.01.2020 г. - 21.01.2020 г. на ищцата не бил издаван болничен лист за временна неработоспособност от компетентните за това органи, не било установено и да са налице изключенията по чл. 9 и чл. 12 от НМЕ, при които не се издава болничен лист. На ищцата за същия период, не бил разрешаван от работодателя и платен годишен отпуск. Не се твърдяло по делото, нито било установено наличие на предписание от съответните здравни органи за преместване на ищцата на друга подходяща работа, поради невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. Обсъждайки в съвкупност всички събрани по делото доказателства, съдът е приел, че от обективна и субективна страна, ищцата е осъществила сочените дисциплинарни нарушения, а работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: 1. „Дали при преценка законността на уволнението съда следва да съобразява какво е дисциплинарното нарушение, за което е наложеното дисциплинарно уволнение с оглед посочената в заповед законова квалификация на нарушението или следва да го извежда от посочените мотиви на заповедта обстоятелства и в тази връзка обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за уволнение неговата незаконност, както и в тази връзка, че заповедта за уволнение е немотивирана?“ и 2. „При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът следва ли да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършените нарушения, като вземе предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на работника или служителя?“. По отношение на първия въпрос се поддържа, че разрешаването му е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Решение № 920/26.07.2010 г. по гр. д. № 470/2009 г. на ВКС, IV г.о.; Решение №401/21.01.2013 г. по гр. д. № 313/2012 г. на ВКС, III г.о.; Тълкувателно решение №2/23.02.2012 г. по тълк.д. №2/2012 г. на ОСГК на ВКС. За втория въпрос е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, без да се сочат актове на Конституционния съд на РБ и на Съда на Европейския съюз.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице.
Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
Първия въпрос не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Той не е обуславящ изхода на делото и не е изводим от дадените от въззивния съд правни разрешения. По делото не са били наведени доводи за неправилна квалификация в заповедта за уволнение. В обжалваното решение въззивния съд не е извършавал преценка за наличие на разминаване между мотивите на заповедта и законовия текст на наложеното дисциплинарна наказание, и не е излагал аргументи, дали неправилната квалификация в заповедта за уволнение, ако същата е немотивирана, обуславя неговата незаконност. Инстанцията по същество е приела, че заповедта за уволнение е мотивирана съгласно изискванията на чл.195 КТ, с изричното препращане към друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник, и че целите на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ са постигнати, тъй като нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта по разбираем за работника или служителя начин. Непоставянето на правен въпрос с обуславящо значение за изхода по делото само по себе си е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това - така мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По втория въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, също не може да се допусне касационен контрол, на заявеното основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Основанието е бланкетно посочено в жалбата, като касаторът не сочи, в противоречие с кои актове на Конституционния съд на РБ и на Съда на Европейския съюз, е бил разрешен този въпрос от въззивния съд. Същевременно този въпрос е привързан към собственото разбиране на касатора за установени по делото факти, които съдът не е приел да следват от анализа на доказателствата. В подкрепа на този въпрос същият обосновава твърдението си за наличие на основание за достъп до касация единствено с доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение поради формирани грешни фактически и правни изводи, вследствие непрецизен анализ на доказателствата. Тези доводи са относими към касационните основания по чл.281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението.
При този изхода на делото, касатора следва да заплати на ответника по жалбата разноски за настоящата инстанция в размер 1500 лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно с отговора на касационната жалба, договореното адвокатско възнаграждение е в размер 1500 лв. – съгласно договора за правна защита и съдействие, същото е реално изплатено, съобразно посоченото в договора и представено платежно нареждане за електронно банкиране ДСК Директ на Банка ДСК от 28.01.2022 г. Тази сума следва да бъде присъдена на ответната страна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. И. Д., подадена чрез адв. А. В. от САК срещу въззивно решение № 523/26.10.2021 г., постановено по в.гр.д. №10081/2021 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му по иска с правно основание чл.224 ал.1 КТ и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 534/2022 г. на ВКС, в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 523/26.10.2021 г., постановено по в.гр.д. №10081/2021 г. по описа на Софийски градски съд, в останалата му част.
ОСЪЖДА С. И. Д. от София, да заплати на „ПЕЧАТНИЦА НА БНБ“АД [населено място], с ЕИК[ЕИК], разноски за настоящата инстанция в размер 1500 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба, пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.