Р Е Ш Е Н И Е № 145 София, 16.04.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5024 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от М. П. М. чрез пълномощници адв.Я. В. и адв.В.В. срещу решение № 1114 от 3.06.14г.по в.гр.дело № 1271/14г.на Софийски апелативен съд.С него е отменено решение № 335 от 15.01.14 по гр.дело № 15 902/11г.на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго,с което жалбоподателят е осъден да заплати на М. Д. Т. сумата 35 000 лв,ведно със законната лихва от 23.11.11г.до окончателното изплащане,представляваща предоставена му в заем сума по договор за заем за потребление от 29.04.08г.на основание чл.240 ал.1 ЗЗД. С определение № 1438 от 15.12.14г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно задължението на въззивния съд, с оглед фактите по делото и твърденията на ищеца,на които основава своето право, да даде правна квалификация на спорното материално право,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 45 от 20.04.10г.по т.д.№ 516/09г.на ВКС,ТК,ІІ т.о.; решение № 13 от 20.02.13г.по гр.дело № 167/12г.на ІV г.о.на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК. Според посочената задължителна съдебна практика предметът на спора се определя от посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства и от търсената от него защита.В случаите когато първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти,но е определил погрешно правната квалификация на иска,той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо,а е допуснал нарушение на материалния закон,което обуславя неправилност на решението му.Въззивният съд в рамките на правомощията си ако установи,че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, като е квалифицирал погрешно иска,трябва да разреши материалноправния спор по същество,като определи правилната квалификация на предявения иск и се произнесе по основателността му. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от представено платежно нареждане от 29.04.08г.,че ищцата М. Т. е заплатила сумата 35 000 лв,с които са били погасени задълженията на ответника М. М. – длъжник по изп.дело № 207/08г. и изп.дело № 208/08г.,по които дела поръчител е бил А. Т.,неин син.Изложени са съображения,че ищцата е изпълнила чуждо задължение,поради което е встъпила в правата на удовлетворения кредитор – [фирма].От свидетелските показания съдът е приел,че сумата от 35 000 лв е била предоставена от ищцата на ответника въз основа на договор за заем с уговорка за връщането й,поради което искът е уважен на основание чл.240 ал.1 ЗЗД. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Касаторът поддържа,че САС се е произнесъл по иск,който не е предявен от ищцата.Въпреки,че исковата претенция е основана на договор за заем,въззивният съд е приел,че ищцата е встъпила в правата на удовлетворения кредитор,без да е предявен иск по чл.74 ЗЗД и постановеният диспозитив,с който е осъден да й заплати исковата сума на основание чл.240 ал.1 ЗЗД, е в противоречие с мотивите.Излагат се и съображения,че не са налице предпоставките на чл.240 ал.1 ЗЗД за уважаване на иска,тъй като няма реално предаване на исковата сума. Ответницата по касационната жалба М. Т. моли решението на САС да бъде потвърдено. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290 ал.2 ГПК,намира следното: Решението е неправилно. В случая въззивният съд не е констатирал,че първоинстанционният съд е разгледал различни от посочените от ищцата като основание на иска обстоятелства. Видно от изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба ищцата М. Т. е погасила чуждо задължение,като е изплатила по сметка на ЧСИ процесната сума 35 000 лв,представляваща задължение на ответника М. М. по образувани срещу него изпълнителни дела.Дадената от първоинстанционния съд квалификация по чл.240 ЗЗД не е обвързвала въззивния съд и той правилно е определил предмета на спора по чл.74 ЗЗД,но е постановил диспозитив в противоречие с мотивите на решението,като е осъдил ответника да заплати процесната сума като предоставена в заем.Негово задължение е като инстанция по съществото на спора да се произнесе по делото и да го реши при съответстващата правна квалификация.Това налага отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия – обсъждане на релевантните доказателства за предявения иск по чл.74 ЗЗД,след което следва да изложи мотиви за наличието на елементите от фактическия му състав. По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1114 от 3.06.14г.на Софийски апелативен съд,постановено по гр.дело № 1271/14г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.