Р Е Ш Е Н И Е № 143 гр. София, 11 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 март, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2903/2011 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по жалби на подс. П. Й. Й., Б. Р. С., И. И. И., С. В. З., М. Й. С., К. В. Т., И. Р. И. и А. Й. В., против въззивна присъда на Софийския апелативен съд, постановена по внохд № 86/2010 г. Твърди се в жалбите, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и че наложеното наказание е явно несправедливо. Направени са алтернативни искания: за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимите или за връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване размера на определеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание е изразил становище, че жалбите на всички подсъдими са неоснователни. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С въззивна присъда № 19/28.05.2011 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 6-ти състав, е отменил присъда от 04.12.2008 г., постановена по нохд № 1590/2006 г., на Софийски градски съд, НО, 24-ти състав, по отношение на подсъдимите: И. И. И., С. В. З., Б. Р. С., К. В. Т., П. Й. Й., А. Й. В., И. Р. И. и М. Й. С., като вместо нея е признал подсъдимите: 1. И. И. И., за виновен в извършени престъпления: по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК и го е осъдил на три години лишаване от свобода, по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, осъждайки го на шест години лишаване от свобода, по чл. 354б, ал. 4, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 НК, като го е осъдил на две години лишаване от свобода и „глоба” от 5 000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е определил за изтърпяване, най – тежкото наложено наказание от шест години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим в затворническо общежитие от „закрит” тип, присъединявайки и наложената „глоба” от 5 000 лв.. Оправдал го е по част от обвиненията и инкриминираните обстоятелства, за които присъдата е влязла в законна сила. 2. С. В. З. – за извършени престъпления: по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК, осъждайки го на три години лишаване от свобода, по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като му е наложил наказание от шест години лишаване от свобода, по чл. 354б, ал. 4, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 НК, определяйки му наказание от две години лишаване от свобода и „глоба” от 5 000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е определил едно общо наказание от шест години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим в затворническо общежитие от „закрит” тип, както и „глоба” от 5 000 лв. Оправдал го е за част от обвиненията и инкриминираните обстоятелства, за които присъдата е влязла в законна сила. 3. Б. Р. С. – за извършени престъпления: по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК, налагайки му наказание от три години лишаване от свобода, по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК с наказание от шест години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е определил едно общо наказание от шест години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим в затворническо общежитие от „закрит” тип. Оправдал го е по част от обвиненията и инкриминирани обстоятелства. 4. К. В. Т. – за извършени престъпления: по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК налагайки му наказание от три години лишаване от свобода, по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, с наказание от шест години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК, му е определил за изтърпяване наказание от шест години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим, в затворническо общежитие от „закрит” тип. Оправдал го е за част от обвиненията и инкриминирани обстоятелства. 5. П. Й. Й. – за извършени престъпления: по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК, с наказание от три години лишаване от свобода, по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, осъждайки го на пет години лишаване от свобода, по чл. 339, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК, налагайки наказание от шест месеца лишаване от свобода. По реда на чл. 23, ал. 1 НК му е определил общо наказание от пет години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим, в затворническо общежитие от „закрит” тип. Оправдал го е по част от обвиненията и инкриминирани обстоятелства. 6. А. Й. В. – за извършени престъпления: по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр.ал. 2 НК, с наказание от три години лишаване от свобода, по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК – на пет години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК, му е определил едно общо наказание от пет години лишаване от свобода, при „строг” първоначален режим, в затворническо общежитие от „закрит” тип. Оправдал го е по част от обвиненията и инкриминирани обстоятелства. По реда на чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наложеното му наказание по нохд № 8104/2001 г. на СРС, от една година и шест месеца лишаване от свобода във същото по вид затворническо общежитие и първоначален режим. 7. И. Р. И. – за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, осъждайки го на пет години лишаване от свобода което да изтърпи при „строг” първоначален режим в затворническо общежитие от „закрит” тип. Оправдал го е за част от обвиненията. 8. М. Й. С. – за извършени престъпления: по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК, с наложено наказание от три години лишаване от свобода, по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, с наказание от пет години лишаване от свобода. По реда на чл. 23, ал. 1 НК му е определил едно общо наказание от пет години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим, в затворническо общежитие от „закрит„ тип. Оправдал го е за част от първоначалните обвинения и инкриминирани обстоятелства. Потвърдил е присъдата в останалата й част по отношение на подс. Н. Я. М., А. П. Н., Г. Т. Й. и Ц. Н.. По жалбата на подс. П. Й. Й.: Поддържат се в жалбата по същество всички касационни основания, като основно са развити възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. При приетата за установена от предходната съдебна инстанция фактическа обстановка по обвиненията срещу касатора, която не подлежи на касационен контрол, с оглед ограничителните основания на чл. 348, ал. 1 НПК изводите, че подс. П. Й., е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 НК, по чл. 199, л. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК, са напълно законосъобразни. Същите не са изградени на основа, на предположения, респ. в нарушение на разпоредбите, на чл. 303 НПК. Установените данни от доказателствените източници, каквито са показанията на разпитаните свидетели Ч., В., Б. и Ю. от досъдебното производство, И., П., Д., Т., Ц., И., Д., С., С., Т. и Б., приложените писмени доказателства, включително протокол за разпознаване от 25.05.2004 г., протокол за оглед – т. 8, л. 6 от ДП с фотоалбум, експертните заключения, правилно оценени от Софийския апелативен съд, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че подсъдимият е извършил инкриминираните деяния. Тези показания, както и на останалите разпитани свидетели, са били преценени в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, видно от изложените мотиви и точно е посочено, на кои от тях се изграждат направените изводи за виновността му и кои не се кредитират и защо. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. В случая то е изградено на основа, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне с данните от останалите доказателствени средства, като противоречивите данни в част от тях са били подложени на задълбочен и внимателен анализ. Следователно, вътрешното му убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. При това положение същото, не може да бъде предмет на самостоятелна касационна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон. Въззивният съд в мотивите си, пълно и подробно се е занимал с обективната и субективна страна на престъпленията и е направил законосъобразния извод, че съставите им са осъществени от подсъдимия. Правилно е било прието, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, с оглед събраните и преценени доказателства. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Точни са и заключенията, съобразени с експертните заключения относно годността на свидетелите да дават достоверни показания. Поради това и не могат да бъдат направени други изводи освен тези, че е извършил инкриминираните деяния. Касационната инстанция, споделя изводите на въззивният съд по посочените три обвинения, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Й. е извършил престъпленията по посочените текстове от НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаването му. Настоящата инстанция счита, че и възраженията по довода за допуснати съществени процесуални нарушения, са неоснователни. Не са налице основанията по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, само при наличието на които възниква задължение, за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Посочените според защитата, конкретни нарушения на процесуалните правила, във касационната жалба, не са подкрепени от данните по делото. Няма допуснати такива, досежно събирането и оценката на доказателствата и правата на подсъдимия. Видно от изложените мотиви, второинстанционният съд, е възприел частично нова фактическа обстановка, различна от тази на решаващия съд и е направил свой собствен подробен анализ, на съвкупността от всички доказателствените материали, в подкрепа на направените свои изводи. Изложил е съображения, защо едни възприема за достоверни, а други отхвърля. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подс. Й., като страна в съдебното производство. Въззивната инстанция е постановила нова присъда поради което се е съобрази изцяло с разпоредбите на чл. 305 НПК, тъй като на практика при тази хипотеза е стъпила в правомощията на първата инстанция. В случая, съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършени ли са или не престъпни деяния от този подсъдим, съдът е анализирал много подробно цялата доказателствена съвкупност, чрез която е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че е осъществил съставите на посочените престъпления, правилно го е осъдил за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в посочената им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подс. Й.. Не са били допуснати нарушения на специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес, нито посочените в касационната жалба. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, като изводите и заключенията относно правно – релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК при постановяване на присъдата, настоящият състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, поради което жалбата и в тази си част следва да бъде отхвърлена. Направените пред настоящата инстанция конкретни възражения, за съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на равнопоставеността в процеса, със свидетелските показания на които е дадена вяра, с твърденията за упражнен натиск, с опорочаване на следствени действия, са изцяло неоснователни. Видно от протоколите на съдебните заседания пред въззивният съд, са били уважавани направените искания, а преди даване ход на съдебните прения, защитникът му изрично е заявил, че няма доказателствени искания. В мотивите към присъдата – л. 13 - 29, второинстанционнят съд подробно е обсъдил посочените свидетелски показания, протоколи за проведени следствени действия, съдебно медицински експертизи и точно е посочил на кои се дава вяра, на кои не и защо, и защо отхвърля твърдението за оказан натиск върху тях. Изброил е подробно и другите доказателства които подкрепят тези свидетелски показания, което опровергава възражението, че присъдата е била изградено само върху основа на показания прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК. Няма допуснато твърдяното съществено процесуално нарушение и с разпита на полицейските служители, тъй като видно от данните по делото същите не са участвали в друго процесуално качество по смисъла на чл. 118 НПК, в същото наказателно производство. Лишено от основание е и немотивираното възражение за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размерите му за отделните деяния, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи или смекчаващи отговорността на дееца. Правилно от въззивният съд наказанията са били определени при условията на чл. 54 НК, при строго спазване принципите на индивидуализацията. Поради това й размерите им са в долната граница предвидена в закона. Наложените наказания са напълно справедливи, съобразени с принципите по НК и съответстващи на тежестта на конкретните посегателства, на начина на осъществяването им и на данните за личността на дееца. По-голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. Ето защо, настоящата инстанция счита жалбата за изцяло неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. По жалбата на подс. Б. Р. С.: В жалбата са посочени и трите касационни основания – нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. Жалбата е изцяло неоснователна. В тази връзка важат изцяло съображенията изложени по – горе в мотивите, във връзка с жалбата на подс. П. Й., поради което няма да бъдат преповтаряни, а ще бъдат обсъдени само различните възражения. Твърдението за допуснато нарушение на закона не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Авторството на деянията е доказано по несъмнен начин, а правната квалификация е законосъобразна. Подс. Б. С. е осъществил състава на престъпленията по чл.: 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. чл. 354а, ал. 2, т. 2 и 3, вр. ал. 1, изр. 1, алт. 1, пр. 3, 4, 5 и 6, чл. 354б, ал. 4 НК, по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Установените данни от доказателствените източници, каквито са освен посочените по – горе в мотивите, още и показанията на св. Д. Ч. от досъдебното производство, на които законосъобразно е дадена пълна вяра, на св. Св. С., протоколи за обиск и оглед на веществено доказателство – л. 67 и л. 83 от ДП, препис от журнал в „Н.И.Пирогов”, амбулаторна карта от същото медицинско заведение, съдебно- психиатрична и съдебно – медицинска експертизи, правилно оценени от въззивната съдебна инстанция, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият С. е извършил престъпленията, за които е бил обвинен. Данните от гласните доказателствени средства са били внимателно обсъдени в мотивите, като са изложени убедителни съображения кои и защо са кредитирани и кои не. По настоящото дело вътрешното убеждение на въззивната инстанция е формирано при условията на непосредственост, след като са били събрани и проверени по реда на чл. 316 НПК, всички възможни и необходими доказателства за обективно, всестранно и пълно изясняване механизма на инкриминираните с обвинението деяния. В тази насока направените възражения са неоснователни. При това положение, вътрешното убеждение на съда не може да бъде предмет на самостоятелна касационна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон. Въззивният съд със ЗИДНПК, е съд и по същество. В мотивите си, в съответствие с изискванията на чл. 305 НПК, е изложил съображения какви обстоятелства е приел за установени, въз основа на кои доказателствени материали, кои се кредитират и кои не, и какви са правните съображения за взетото решение. При положение, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила, касационната инстанция го проверява в рамките на приетото за установено от фактическа страна. Върховният касационен съд не може да установява нови фактически положения, тъй като те са свързани с доказателствата и предполага друга оценка та същите. При приетите за установени от предходния съд, правната квалификация на деянията е законосъобразна. Възражението, че този подсъдим е бил признат за виновен по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 НК, по закон който не е бил в сила към момента на извършеното престъпление е неоснователно. Видно от мотивите към въззивната присъда – л. 30, подс. С. е бил осъден по посочения текст от НК – за участие в организирана престъпна група, която е била създадена с цел да върши престъпления свързани с разпространение на наркотични вещества – чл. 354а, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 343б, ал. 4 НК, при приложението на чл. 2, ал. 2 НК, поради което и липсва нарушение на материалния закон във връзка с имотната облага. Съгласно чл. 93, т. 20 НК, организираната престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел да вършат престъпления в страната или чужбина, за които е предвидено наказание лишаване от свобода, повече от три години. С. е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието и развита структура. Не е нужно отделните субекти да се познават, а е необходимо да съзнават, че с дейността си подпомагат постигането на общи престъпни резултати., какъвто е и настоящият случай. В тази връзка на л. 30 и 31 от мотивите на въззивната инстанция са изложени законосъобразни съображения, които се възприемат от настоящата инстанция. След като е била сезирана, въззивната инстанция в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5, 305, ал. 3 НПК, мотивирано е обосновала изводите си да приеме, че съставите на престъпленията са осъществени от обективна и субективна страна. Затова и твърденията, че не са били обсъдени всички събрани доказателства и направени възражения, че липсват мотиви във второинстанционният съдебен акт, са неоснователни. Няма допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, наличието на които са само основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. Не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, за да може да се направи извод, че и най- лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко и приложат разпоредбите на чл. 55 НК, до което становище е стигнал и въззивният съд. В тази връзка са точни съображенията, че същите следва да бъдат в параметри близки до предвидения минимум, при условията на чл. 54 НК и че продължителността на процеса не може да се отчете като изключително смекчаващо вината обстоятелство, както се иска в касационната жалба. Поради това жалбата на подс. Б. С. се явява изцяло неоснователна и не следва да бъде уважена. По жалбата на подс. И. И. И.: Касатора поставя на внимание всички касационни основания по чл. 348 НПК, като изтъква възражения идентични с посочените по – горе касационни жалби и обсъдени в мотивите. И по тази жалба следва да се отбележи, че важат изцяло съображенията изложени във връзка с тези на П. Й. и Б. С.. Жалбата е неоснователна. Както бе посочено въззивният съдебен акт е постановен в съответствие с правилното приложение на закона, като е приложен и закона, който е трябвало да боде приложен. От анализа на всички събрани доказателства, кредитирани от второинстанционният съд, логически следва извода, че престъпните посегателства са осъществени от този подсъдим. Направена е вярната констатация, че данните от доказателствените средства го изобличават еднозначно. Същите са последователни, кореспондират помежду си, взаимно се допълват и в своята съвкупност водят до установяване на едни и същи обстоятелства, налагащи единствено възможния извод за авторството на инкриминираните деяния. В негова подкрепа освен изброените по – горе в мотивите доказателства, са и показанията на св. В. В. от ДП и В. К. на които законосъобразно е дадена пълна вяра, протоколи за разпознаване на лица. Следователно вътрешното му убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства. Това се отнася за всички инкриминирани деяния на подс. И. – по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 НК, по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 354б, ал. 4, вр. чл. 20, ал. 2 НК. По възраженията за кредитиране на свидетелските показания и твърденията за оказан натиск на ДП, настоящата инстанция се е произнесла по – горе в мотивите, което не следва да бъде преповтаряно. Въззивната инстанция при установяване на правно – релевантните факти не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на този подсъдим в осъществяване от обективна и субективна страна на съставите, на посочените престъпления са изцяло подкрепени от цитираните доказателства. Установените данни от тях, правилно оценени от нея при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че са осъществени посочените престъпни състави. Неоснователно е и немотивираното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне на размерите за всяко едно от престъпленията са били отчетени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и при условията на чл. 54 НК, наложени справедливи по размер наказания, които според настоящата инстанция в най – пълна степен ще осъществят целите им по чл. 36 НК, задачите на индивидуалната и генерална превенции. По жалбата на подс. С. В. З.: В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. По същество възраженията лаконично се свеждат до твърденията за неправилно кредитиране на свидетелски показания от ДП, за липса на мотиви и на доказателства доказващи обвиненията и искане за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК. Жалбата е изцяло неоснователна. По възражението за кредитирането на свидетелски показания от досъдебното производство, настоящата инстанция е изложила подробни съображения по – горе в мотивите, защо счита, че въззивният съд правилно и законосъобразно им е дал пълна вяра, поради което те не се нуждаят от ново преповтаряне. Неоснователно е твърдението, че липсват мотиви относно престъплението по чл. 199 НК, тъй като видно от приложените към присъдата – л. 13, 14, 16, 22 и 23 са посочени деянията, извършителите, доказателствата установяващи ги, както и тези подкрепящи показанията на св. Ч. и М. от ДП. Без подкрепа от данните по делото е и твърдението, че липсват достатъчно доказателства в подкрепа на обвиненията. При обсъждане на предходните касационни жалби подробно са изброени такива, които изцяло ги подкрепят, като допълнително следва да се посочат и показанията от ДП на св. М. М., М., съдебно – медицинска и съдебно психиатрична експертизи, съдебно –медицинско удостоверение. Искането за определяне на наказанието при условията на чл. 55 е неоснователно. Не се сочат конкретни обстоятелства в негова подкрепа. Настоящата инстанция счита, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината на подс. З., за да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното. В тази връзка важат изложените съображения при обсъждане на такова оплакване в жалбата на подс. Б. С.. По жалбата на подс. М. Й. С.: Касаторът като касационни основания сочи нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбата е неоснователна. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подс. С.. В тази връзка важат изложените по – горе в мотивите съображения по повод обсъдените до тук касационни жалби. Неоснователно е оплакването, че неправилно въззивното производство е било проведено в отсъствие на подсъдимия, без изясняване на причините за неявяването му. Видно от протоколите на съдебните заседания от 18.04.2011 г. и 28.05.2011 г., които са доказателствено средство съгласно чл. 131 НПК, както и от приложените писмени молби, е било констатирано и отразено в тях /протоколите/, че са постъпили всички справки установяващи, че е обявен за общодържавно издирване и е напуснал страната. За същият се е явил адвокат Ю. С. със съгласието на другия му защитник – адвокат Т., като първия изрично е изразил становище да бъде даден ход на делото, още повече, че явяването му не е задължително съгласно чл. 329, ал. 2 НПК. Относно преценката и кредитирането на свидетелските показания от ДП, подробно посочени по – горе, както и на полицейските служители, настоящата инстанция е изложила подробни съображения, защо ги приема за напълно законосъобразни като подкрепени и от други събрани доказателства и не счита да ги преповтаря. Няма никакви данни по делото за проявена предубеденост на състава на съда и за неговата незаконност, както се твърди в допълнението към жалбата. Напротив, защитникът на подс. С. преди даване ход на съдебните прения е заявил, че няма доказателствени искания, което опровергава твърдението, че са били събирани само доказателства подкрепящи обвинителната теза. Не са били нарушени правилата на чл. 301 НПК при установяване на вината му, тъй като същата по обвиненията се подкрепя освен от посочените по – горе доказателства, включително и от показанията на св. Ч. и С. С., от приложените писмени доказателства и експертни заключения. Наложените наказания са справедливи по размер и съобразени с принципите на индивидуализацията по чл. 54 НК. Видно от изложените мотиви на въззивната инстанция взето е било в пред вид времетраенето на процеса поради което и наказанията са в посочения размер. Според настоящият съдебен състав няма никакво основание за уважаване касационната жалба и в тази й част, тъй като уважаването й няма да способства за осъществяване целите на наказателната репресия. По жалбата на подс. К. В. Т.: Посочени са всички касационни основания, без да се твърдят конкретни нарушения по тях. Жалбата е неоснователна. Не са подкрепени от данните по делото твърдението, че липсват безспорни и несъмнени доказателства за извършените от подс. Т. престъпления. Изводите на въззивната инстанция в подкрепа на осъдителната присъда за извършени деяния по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 НК и по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, са подкрепени изцяло от посочените и изброени подробно по – горе в мотивите доказателства касаещи и обвиненията срещу този подсъдим, както и от показанията на св. К. - пострадал и Ю. – очевидец. Второинстанционният съд е направил изчерпателен и задълбочен анализ на целия събран доказателствен материал и е посочил конкретните доказателства, които е кредитирал и кои не е взел в пред вид при формиране на вътрешното си убеждение, излагайки убедителни аргументи в тази насока. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подс. Т.. Изложени са подробни съображения във връзка с направените правни изводи за негова виновност. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност между страните, възможност за искания и възражения. Както бе изложено, тази инстанция не е възприела превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти е анализирана подробно доказателствената съвкупност и точно е посочено на кои от тях се градят направените изводи за инкриминираното поведение на подсъдимия. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, като се прави искане за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Лишени от основание са и тези възражения. Определените наказания са справедливи и напълно съобразени с данните за деянията и дееца, с принципите по чл. 54 НК. Що се касае до искането за приложение на чл. 55 НК, същото не е подкрепено от данните по делото и в тази връзка важат изцяло съображенията изложени в мотивите по – горе за подс. З. и С.. По жалбата на подс. И. Р. И.: Посочени са всички касационни основания, без да са посочени конкретните нарушения, така както са изискванията на чл. 351, ал. 1, пр. предпоследно НПК. Настоящата инстанция счита същата за неоснователна изцяло. Не са допуснати нарушения на закона, съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, а наложеното наказание е справедливо определено. Деянието е правилно квалифицирано, подкрепено от събраните по делото доказателства, касаещи обвинението на този подсъдим – по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1 чл. 20, ал. 2 НК и подробно изброени по – горе в мотивите. Приложен е законът, който е трябвало да бъде приложен. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. След като е установил по несъмнен начин, че е осъществил състава на престъплението правилно го е осъдил за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционният съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Наказанието по размер е справедливо определено съобразно чл. 54 и 36 НК. По жалбата на подс. А. Й. В.: Релевирани са също всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, като подробно са посочени съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбата е неоснователна. При приетите за установени фактически положения от въззивната инстанция, които не подлежат на касационен контрол, настоящата инстанция счита немотивираното възражение за допуснато нарушение на закона за неоснователно и неподкрепено от данните по делото. Авторството на деянията са доказани по несъмнен начин от събраните, преценени посочени по - горе доказателства, както за обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 НК, така и за чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а правната им квалификация – законосъобразна. Преценявайки всички събрани доказателства, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че този подсъдим е извършил посочените престъпления. По делото няма данни за нарушение на установения процесуален ред при събиране, проверка и оценка на доказателствата. Всички свидетелски показания са били преценени поотделно и в съвкупност с останалите доказателства и нито едно не е тълкувано превратно. В тази връзка настоящата инстанция е отговорила подробно по – горе в мотивите, на конкретните възражения за кредитираните свидетелски показания от ДП, с които подсъдимият е бил запознат при предявяването му, за наличието и на други данни от доказателствени средства в тяхна подкрепа. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за пълен анализ на цялата доказателствена съвкупност. При положение, че няма нарушение на правилата на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Справедливо и с оглед принципите на индивидуализацията по чл. 54 НК и целите на наказанието по чл. 36 НК, са определени техните размери, като в тази връзка в пълна степен са отчетени данните да извършените дейния и личността на дееца. Ето защо жалбата на подс. А. Й. В. се явява изцяло неоснователна и не следва да бъде уважавана. Водим от горните изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 19/28.05.2011 г., постановено по внохд № 86/2010 г., на Софийски апелативен съд, наказателна колегия, 6-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: