Р Е Ш Е Н И Е № 58 гр. София, 12 април 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 190/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпила касационна жалба от подсъдимия Д. М. Н., чрез защитника му – адвокат Д. П., срещу въззивна присъда № 904079/16.10.2020 г., постановена по в.н.о.х.д. № 185/2020 г., по описа на Окръжен съд – Благоевград. В жалбата се излагат твърдения за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 – 3 от НПК. В писмено допълнение към нея се сочи, че въззивният съдебен акт не е мотивиран в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като контролираният съд не е обсъдил противоречията между отделните доказателства, не е отговорил на направените в тази връзка множество възражения от страна на защитата и не е изложил съображения въз основа на какви обстоятелства е определил санкцията на подсъдимия, както и доводи по отношение на уважения от него граждански иск. На това основание жалбоподателят претендира алтернативно за оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск, за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или за намаляване на размера на наложените наказания. В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа жалбата и прави искане за уважаването й по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставянето й без уважение. Повереникът на гражданския ищец – „Драки“ ЕООД, моли за оставяне в сила на въззивната присъда, като правилна и законосъобразна и за присъждане в полза на дружеството на направените по делото разноски. Подсъдимият Д. М. Н. поддържа жалбата и становището на защитника си, изразява съжаление за това, което е извършил, но счита, че сумата, която е отнел е много по-малка от тази, за която е осъден. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 140/ 22.01.2020 г., постановена по н.о.х.д. №31/2017 г., по описа на Районен съд - Сандански, подсъдимият Д. М. Н. е признат за виновен в това, че в периода от 01.01.2014 г. до 06.11.2014 г. в [населено място], обл. Благоевград, на [улица], в качеството му на длъжностно лице – обслужващ бензиностанция и газостанция, присвоил чужди пари в размер на 7 344,53 лева, собственост на „Драки“ ЕООД, връчени му в това му качество да ги пази и управлява, поради което и на основание чл. 201, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказания: „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години; „конфискация“ на 1/20 част от цялото му имущество; „забрана за упражняване на професия, свързана със съхранение, управление и разпореждане с чужди парични средства“ за срок от пет години, като е оправдан по обвинението по чл. 202, ал. 2, т.1 от НК да е присвоил сумата от 25 616,10 лева, представляваща „големи размери“. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец „Драки“ ЕООД обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди в размер на 7 344,53 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.11.2014 г., както и разноските по водене на делото в размер на 3 097, 23 лева, като гражданският иск до пълния предявен размер от 24 273,68 лева е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Осъден е да му заплати и адвокатско възнаграждение в размер на 1 280 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/01.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. По протест на РП – Сандански и жалба на гражданския ищец с искане за осъждане на подсъдимия по повдигнатото срещу него обвинение с обвинителния акт и жалба от подс. Н. с искане за оправдаване, в Окръжен съд – Благоевград е образувано в.н.о.х.д. № 185/2020 г. С въззивна присъда № 904079/16.10.2020 г., постановена по същото дело, въззивният съд отменил изцяло първоинстанционната присъда, признал подсъдимия за виновен по обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт – по чл. 202, ал. 2, т.1, вр. с чл. 201, вр. с чл. 54 от НК - за сумата от 25 616,10 лева и му наложил същите наказания, като определените от първостепенния съд, с изключение на наказанието „конфискация“. С въззивната присъда контролираният съд уважил изцяло предявения от гражданския ищец „Драки“ ЕООД иск, като осъдил подсъдимия да му заплати сумата от 25 616,10 лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Касационната жалба, подадена срещу въззивната присъда, е допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу съдебен акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 2 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Основното твърдение на касатора е за това, че въззивният съдебен акт не е мотивиран, съобразно изискванията на процесуалния закон, като не е отговорено на възраженията на защитата относно авторството на деянието, инкриминирания период, размера на присвоените суми. Тези твърдения изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Задължение на въззивния съд като контролна инстанция, съгласно разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК, е да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда и то независимо от основанията, посочени от страните. Това изисква да бъде проследена и проверена дейността на първоинстанционния съд по събиране и анализ на доказателствата, спазването на процесуалните правила при нейното осъществяване, правилното приложение на материалния закон и справедливостта на наложеното наказание. В случаите, когато констатира неправилност на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция е длъжна да реши делото по същество, ръководейки се от изискванията на чл. 339, ал. 3 вр. с чл. 305, ал. 3 от НПК, като посочи в мотивите на въззивния съдебен акт кои обстоятелства намира за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали следва да изложи съображения защо приема едни от тях, а други отхвърля. Прочитът на мотивите на въззивната присъда налага извода, че нито едно от тези изисквания на процесуалния закон не са изпълнени от предходната инстанция. Последната изцяло е пренебрегнала контролната си функция, действайки само като първа инстанция, без да провери осъществената от районния съд доказателствена и аналитична дейност и приложението на материалния закон въз основа на нея. Реално извън контрола на въззивния съд е останало цялото първоинстанционно производство, в хода на което са събрани доказателства, извън приобщените в досъдебната фаза, които подробно са анализирани в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. За разлика от тях в мотивите на въззивната присъда са възпроизведени фактическите положения, така както са описани в обвинителния акт, с излагане на изключително повърхностен и декларативен анализ на доказателствата и то само на тези, събрани на досъдебното производство. Изцяло са игнорирани доказателствата, допуснати и приобщени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като те дори не са посочени /макар и формално/ в мотивите на въззивната присъда. Въззивният съд не само не е анализирал съдебно – икономическите и счетоводните експертизи, допуснати и приети от районния съд, но не е и отразил, тяхното съществуване. Принципно няма пречка въззивната инстанция да приеме едно или друго експертно заключение и да основе фактическите и правните си изводи въз основа на него. При всички положения обаче е длъжна да посочи собствените си съображения относно възприемането на едни и игнорирането на други от заключенията, когато те са противоречиви или налагат различни по характер и значение изводи. Това е задължително и когато в процесуалните документи, въз основа на които е образувано въззивното производство, са направени възражения свързани с експертните заключения. В тези случаи въззивният съд дължи отговор, какъвто липсва в мотивите на съдебния акт, предмет на настоящата касационната проверка. Контролираният съд е счел за доказано присвояването на цялата сума, инкриминирана в обвинителния акт, като не е посочил съображенията си, поради които не приема извода на първостепенния съд, че е присвоена само сумата от 7344,53 лева, който се основава именно на допуснатите и приети от него заключения на счетоводните и икономическите експертизи. Не е отговорил и на възраженията на защитата относно периода на присвояване, начина на изчисляване на липсите, механизма, по който са установени и техния произход. Всички тези въпроси са от съществено значение за наказателната отговорност на подсъдимия, но са останали извън коментара на въззивната инстанция. При това обвинителната теза, възприета изцяло от въззивната инстанция, е недобре защитена, тъй като от мотивите на въззивната присъда отсъства необходимия пълен, всестранен, обективен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. Въззивният съд не е посочил какви са основанията му да кредитира показанията на св. Ханджийски, въпреки възраженията на защитата, че той е едно от лицата, освен подсъдимия, което видно от заключението на техническата експертиза /допусната и приета от първоинстанционния съд/, е заснето от камерата, поставена от собственика на бензиностанцията, да извършва същите действия по манипулация на измервателните уреди. Контролираният съд не е подложил на задълбочен анализ и показанията на останалите свидетели, разпитани по делото и най – вече тези на едноличния собственик на „Драки“ ЕООД – св. Ч.. Този свидетел е пряко заинтересован от осъждането на подсъдимия за всички констатирани липси в касата на бензиностанцията, но от друга страна дава важна информация за момента на установяване на липсите и за периода, в който е извършено наблюдение с тайно поставените камери. Въпреки това показанията му изобщо не са обсъдени от въззивния съд и не са съпоставени с обясненията на подсъдимия, за да се направят съответните изводи за началото на инкриминирания период. Всъщност, вместо анализ на доказателствата, в мотивите на въззивната присъда по декларативен начин са посочени само правните изводи на контролирания съд. Изложеното, без претенция за изчерпателност, е илюстрация на флагрантно неизпълнение на задълженията на контролирания съд като въззивна инстанция, визирани в разпоредбата на чл. 339, ал. 3, вр. с чл. 305, ал. 3 от НПК. Мотивите на съдебния акт са средство, чрез което страните и по-горната инстанция могат да проследят пътя, по който решаващият съд е изградил вътрешното си убеждение и е достигнал до определени фактически и правни изводи. Задължението за мотивиране на съдебните актове е свързано с правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ. Константната съдебна практика по приложението на посочения регламент е последователна по отношение на това, че вътрешните съдилища следва да излагат с достатъчна яснота и изчерпателност мотивите си в решенията си, въз основа на реализираната от тях процесуална и доказателствена дейност, което е гаранция за справедливостта на процеса. Затова съдът е длъжен да изложи ясни, непротиворечиви и достатъчно изчерпателни мотиви по всички фактически и правни въпроси, така както изисква и разпоредбата на чл. 339, ал. 3, вр. с чл. 305, ал. 3 от НПК. НПК. Повърхностният, непрецизен и непълен анализ на доказателствената съвкупност, липсата на отговор на възражения на страните относно съществени въпроси като авторството на деянието, инкриминирания период, механизма на осъществяване на престъпната проява и размера на присвоеното имущество, е неизпълнение на посоченото задължение. По същество то се приравнява на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК и е абсолютно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Основателно е и възражението на касационния жалбоподател за това, че въззивният съд незаконосъобразно е определил наказанието на подсъдимия в пределите от една до десет години / както е посочено в мотивите на възз. пр./, каквито са лимитите на санкцията за извършено престъпление по чл. 201 от НК / от една до десет години лишаване от свобода/, а не по чл. 202, ал. 2, т.1 от НК / от три до петнадесет години лишаване от свобода/, в осъществяването на каквото деецът е признат за виновен с въззивния съдебен акт. От мотивите на въззивната присъда не става ясно и как е индивидуализирано наказанието „лишаване от свобода“, при положение, че контролираният съд е отчел едно смекчаващо отговорността обстоятелство – чисто съдебно минало на дееца и едно отегчаващо – степента на обществена опасност на деянието, но не е наложил наказание при баланс /около средния размер на предвидената санкция/, така както изисква разпоредбата на чл. 56 от НК. Изложеното не дава възможност да бъде установено каква е била действителната воля на контролирания съд относно размера на санкцията, което затруднява извършването на касационната проверка за наличието на заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК и е самостоятелно основание за отмяна на въззивната присъда. В заключение следва да се посочи, че наличието на релевираните с жалбата касационни основания обуславя отмяната на въззивната присъда и връщането на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което да бъдат отстранени нарушенията, посочени по - горе. При това положение настоящият съд счита, че не следва да се произнася по искането на гражданския ищец за присъждане на разноски за явяване пред ВКС, тъй като неговата основателност е в зависимост от начина, по който ще бъде решено делото при новото разглеждане от въззивния съд. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 904079/16.10.2020 г., постановена по в.н.о.х.д. № 185/2020 г., по описа на Окръжен съд – Благоевград . ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.