О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 788 Гр.София, 16.11.2020г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.1702 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Народното събрание на Република България срещу решение №.979/5.02.20 по г.д.№.12538/19 на СГС, ІV Бс. – с което е потвърдено решение от 12.11.18 по г.д.№.41790/17 на СРС, ІІ ГО, 73с., за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Ответникът по касационната жалба Л. П. Н. я оспорва; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1–т.3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищцата е работила на длъжност „главен експертен сътрудник“ в Дирекция “Пресцентър и връзки с обществеността“ на Народното събрание на РБ; същото е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ поради съкращение в щата считано от 5.05.17; към горната дата са били извършени промени в щатното разписание на ответника /бройки в дирекцията за главен, старши и младши експертен съдружник са били изменени както следва: от 4 на 2, от 2 на 2, от 1 на 0/, съкращението е било реално, извършено от компетентен орган и по установения ред. Не е бил осъществен, обаче, законосъобразен подбор. Съдът, като се е позовал на постановките на ТР 3/16.01.12 по тълк.д.№.3/11, ОСГК, е намерил, че в случая не може да се приеме въз основа на събраните доказателства, че е била извършена преценка и е била съобразена от работодателя съвкупността от качества, свеждащи се до критериите „професионална квалификация“ и „ниво на изпълнение на работата“ на заемащите длъжността “експертен сътрудник“ - главен, старши и младши. Посочил е, че анализът на приложените доказателства /заповеди от 3.05.17, докладна записка и протокол на комисия за подбор от 4.05.17, формуляри за изпълнение на заеманите от участващите в подбора служители длъжности за 2015 и 2016 и доказателства за образователен ценз и придобита допълнителна професионална квалификация/ не може да обоснове извод, че подборът е извършен при съвкупна преценка на законоустановените критерии по чл.329 КТ. Според съдържанието на съставения протокол при оценката за ниво на изпълнение на работата са отчитани обективни показатели /годишни оценки на изпълнение на длъжността за последните две години/, а при оценка на квалификацията – притежаваното образование и наличие на допълнителна квалификация, установена по съответния ред; протоколът съдържа констатации за годишните оценки на служителите /Г.Б., Б.З., К.К. и В.И. са с оценки за 2015 и 2016 „изпълнението надвишава изискванията“; А.Р.-за 2015„изпълнението надвишава изисквания“ и за 2016 „изпълнението напълно отговаря на изискванията“; Л.Н. – за 2015 и 2016 „изпълнението напълно отговаря на изискванията“/, но какво е действителното им съдържание - с оглед функциите и трудовите задължения по длъжностните им характеристики - въз основа на събраните доказателства не може да се установи; извод за обективността на тези показатели не може да се извади и от приложените формуляри. Не може да се приеме за правилна и преценката по същество на качествата – от гледна точка на критериите „квалификация“ и „ниво на изпълнение на работата“, на конкретните участващи в подбора служители, вкл. ищцата. Съдът е отразил, че тези изводи не се променят и от събраните по делото доказателства – показанията на св.Л.М. - експерт в Д“Човешки ресурси“ на НС и член на комисията за подбор. Това е така, тъй като тя няма преки впечатления от работата на ищцата, а е получила необходимата за подбора информация само от формулярите за оценка, в чието съставяне не била участвала - а само в окомплектоването им. Същевременно, доколкото е извършен допълнителен подбор с оглед продължителност на професионалния опит в съответното административно звено, трудовият стаж не е въведен като подкритерий за оценка на участващите в подбора, а и е използван само за трима от тях; не е отчетен и факта, че заеманата от ищцата длъжност „главен експертен сътрудник“ е с експертно ниво 2, а тези на длъжностите „старши експертен сътрудник“ и „младши експертен сътрудник“ - с експертно ниво 3 и 4. При тези обстоятелства е формиран извод за основателност на претенциите по чл.344 КТ. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Годишните оценки за изпълнението на длъжността, извършени съгласно Наредбата за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/, отразени в утвърдени със същата наредба формуляри, достатъчно обективен материал ли са за преценка на нивото на изпълнение на възложената работа по чл.329 КТ?“ /реш.№.53/16.03.16 по г.д.№.5031/ 15, ІV ГО, реш.№.52/6.03.15 по г.д.№.3627/14, ІV ГО/; 2.“Свидетелят, участвал в комисията за подбор по чл.329 КТ, трябва ли да има преки впечатления от работата на участниците в подбора?“ /реш.№.53/16.03.16 по г.д.№.5031/15, ІV ГО, реш.№.128/18.02.10 по г.д.№.3293/08, ІV ГО, реш.№.107/18.02.10 по г.д.№.3293/08, ІV ГО/; 3.„Определянето на тежестта на критериите по чл.329 КТ и преценката по кои показатели в рамките на законовите критерии да бъде извършен подборът подлежат ли на съдебен контрол?“ /реш.№.53/ 16.03.16 по г.д.№.5031/15, ІV ГО, реш.№.128/18.02.10 по г.д.№.3293/08, ІV ГО, реш.№.107/18.02.10 по г.д.№.3293/08, ІV ГО, реш.№.109/21.05.13 по г.д.№.1756/11, ІV ГО, реш.№.52/6.03.15 по г.д.№.3627/14, ІV ГО/; 4. „В решението си съдът следва ли да обсъди в съвкупност всички твърдения и възражения на страните по делото, които са от значение за изхода на спора, и да изложи съответни мотиви относно изводите си по отношение на същите? /реш.№.228/1.10.14 по г.д.№.1060/14, І ГО, реш.№.57/8.06.15 по г.д.№.6396/14, І ГО, реш.№.94/28.03.14 по г.д.№.2623/13, ІV ГО, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с втория изведен въпрос. Съгласно цитираната практика /реш.№.274/16.03.16 по г.д.№.5031/15, ІV ГО/ при оспорване от страна на уволнения работник на факта за надлежното извършване на подбора, работодателят трябва да докаже обстоятелствата по протокола с всички допустими доказателствени средства, в т.ч. чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали /срв.реш.№107/18.02.10 по г.д.№.3293/08, ІV ГО, реш.№.295/15.10.13 по г.д.№.14/13, IV ГО/; свидетелите могат да имат преки впечатления от работата на ищеца, но това не е задължително условие и не може на това основание съдът да счете извършения подбор за незаконен /реш.№.174/15.07.13 по г.д.№.1357/12, III ГО/. Не са необосновани оплакванията на касатора, че въззивният съд е дал разрешение на горепосочения правен въпрос в отклонение от задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното и извършване на проверка по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 345,44лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.979/5.02.20 по г.д.№.12538/19 на СГС, ІV Бс ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 345,44лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: