Ключови фрази
установяване право на собственост * нередовност на исковата молба * застрояване * реституция * право на изкупуване от ползвател * Установителен иск * възстановяване правото на собственост

Р Е Ш Е Н И Е

                                  Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         № 187

 

                             София, 23.06.2010 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав

  

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА

                                                                 ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

 

с участието на секретаря Емилия Петрова                                                             

изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 803/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С решение № І* от 16.02.2009 г. по гр.д. № 759/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд и решение № 1* от 7.08.2008 г. по гр.д. № 2060/ 2007 г. на Бургаски районен съд по предявен отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК е признато за установено, че ответниците Н не са собственици на имот от 500 кв.м., ведно с построената в него сграда- имот с пл. № 95 по плана на новообразуваните имоти в землището на гр. Б., кв. “М”.

По жалба на ответниците е допуснато касационно обжалване на решението в частта, отнасяща се до жилищната сграда, намираща се в имота. Основанието за допускане на обжалването е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с констатирано противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.98, чл.188 и чл.189 ГПК. / отм/.

За да се произнесе по жалбата настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение съобрази следното:

Спорът по делото е за имот, който е възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ, а ответниците са го застроили с полумасивна жилищна сграда. Съгласно влязлото в сила решение на възивния съд е признато за установено, че ответниците не са могли да станат собственици на дворното място, тъй като не са доказали наличието на застрояване със сграда по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ към 1 март 1991 г. Не е спорно обаче, че към момента на завеждане на делото сградата е била построена, поради което се поставя въпросът дали тя е била предмет на предявения отрицателен установителен иск и какъв по принцип би бил статутът на такава сграда, след като на лицата, която са я построили, е отречена възможността да станат собственици на терена по реда на §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ.

Видно от данните по делото съдът, без да излага изрични мотиви и да разглежда статута на сградата, е постановил решение и по отношение на нея, въпреки че включването й като предмет на спора не е установено с категоричност и в това отношение е била налице нередовност в исковата молба, която съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е констатирал. В исковата молба не се излагат факти и обстоятелства, обосноваващи правния статут на сградата и включването й в предмета на предявения отрицателен установителен иск. Самата позиция на ищците по отношение на сградата е била непоследователна, тъй като са оттеглили веднъж предявения иск по чл.108 ЗС, използват общия израз “недвижим имот” при определяне предмета на спора, без да обосновават на какво основание считат, че ответниците не са собственици конкретно на сградата, а доколкото са излагани доводи и съображения и събирани доказателства, то е за да се установи кога е построена сградата с оглед приложението на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, но не и за да се реши въпроса за собствеността й към настоящия момент. В мотивите към съдебното решение също не са изложени съображения относно собствеността на сградата.

Изричното произнасяне относно сградата е било необходимо и с оглед на правилното приложение на материалния закон, предвид разпоредбите на §4а, ал.2, 3 и 4 ПЗР ЗСПЗЗ и § 30, ал.2 и 6 от ППЗСПЗЗ, даващи различните разрешения относно сградата в зависимост от това чия собственост е земята.

По изложените съображения следва да се приеме, че в частта относно сградата решението подлежи на отмяна, като делото следва да се върне на въззивния съд за отстраняване нередовностите в исковата молба относно обстоятелствената част и петитума, засягащи намиращата се в имота сграда като предмет на предявения отрицателен установителен иск.

Водим от горното и на основание чл.283, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение № І* от 16.02.2009 г. по гр.д. № 759/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд в частта относно произнасянето по предявения отрицателен установителен иск за собствеността на сградата, намираща се в недвижимия имот, представляващ имот № 95 по плана на новообразуваните имоти в м.”Б”, кв.”М”, Община Б. и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: