1 Р Е Ш Е Н И Е № 154 гр. София, 07 декември 2020 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурор Т.Комов, изслуша докладваното от съдията Каракашева дело № 595/2020 година и съобрази следното: Производството е по чл.423, ал.1 от НПК. Образувано е по постъпило искане от осъдения Г. Д. Т. за възобновяване на производството по ВНОХД № 333/2020г. по описа на СГС.Сочи се, че искателят е бил нередовно призован за съдебното заседание пред СГС, като въпреки това последното е било проведено редовно при условията на чл.269 от НПК.С тези съображения мотивира статута си на задочно осъден.Наред с това е заявено и нарушено право на защита на осъдения, аргументирано с това, че е неграмотен, а в рамките на досъдебното производство /при привличане в качеството му на обвиняем/ не му е бил назначен защитник.Настоява се за възобновяване на делото. В съдебно заседание искането се поддържа от служебно назначения защитник на осъдения, адв.П.. Осъденият поддържа заявеното от защитника си. Представителят на ВКП дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство; лично е участвал в първоинстанционното производство, включително и при постановяване на присъдата.Пледира искането да бъде оставено без уважение. Осъденият Т., в правото си на последна дума, моли делото да се възобнови. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: Искането е процесуално допустимо.Подадено е от легитимирано лице, в законноустановения в чл.423, ал.1 от НПК шестмесечен срок.Разгледано по същество е неоснователно. Осъденият Т. лично, както и служебния му защитник в хода на редовното съдебно производство –адв.М. са отправили искания за възобновяване на наказателното делото по реда на глава тридесет и трета от НПК, депозирани чрез СРС до САС, като в същите са посочени както основанията по чл.423, ал.1 от НПК, така и тези по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.С определение №284 от 13.07.2020г. по н.д. №731/2020г. производството по делото е било прекратено с аргумент, че исканията се основават на разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК и делото е било изпратено по компетентност на ВКС.Междувременно, осъденият е отправил самостоятелно искане за възобновяване на делото до ВКС, като съдържанието му е идентично с това, което е отправил до САС. При разглеждане на искането, настоящият съдебен състав на ВКС констатира, че в.н.о.х.д. №333/2020г. не е протекло по реда на задочното производство. С присъда от 19.12.2019г., постановена от СРС, НО, 96състав,по н.о.х.д. №9257/2019г. по описа на съда, Г. Д. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.2 от НК за това, че на 06.05.2019г., около 01,25ч., в [населено място], управлявал моторно превозно средство –л.а., марка „О.“, модел „В.“, с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно:2,02 на хиляда, установено по надлежния ред-Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, чрез Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №284/07.05.2019г. по описа на МБАЛ „Света А.-София“АД-гр.София, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК- с Присъда №6/28.02.2011г. по н.о.х.д.№37/2011г. по описа на РС-гр.Луковит, влязла в законна сила на 16.03.2011г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца при първоначален СТРОГ режим и глоба в размер на 1100лв. По жалба на служебно назначения защитник на подсъдимия Т., адв.М. М. е било образувано въззивно производство пред СГС, което приключило с решение №287/29.04.2020г., постановено по в.н.о.х.д.№333/2020г. по описа на СГС, НО, 5 състав, като първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло. Доказателствата по делото установяват, че осъденият Г. Д. Т. е привлечен лично към наказателна отговорност с постановление от 22.05.2019г.Посочил е като адрес за призоваване:гр.София,[жк], комплекс „Камбаните“ /строителен обект/, както и мобилен телефон.Не му е взета мярка за неотклонение, но са му разяснени процесуалните задължения като обвиняем, включително и тези да не променя местоживеенето си без разрешение на компетентния орган и да се явява след всяко призоваване. От материалите по н.о.х.д.№9257/2019 г. на СРС е видно, че първоинстанционното производство е проведено с участието на осъдения Т., който е присъствал във всички съдебни заседания, включително и при постановяване на присъдата. Представляван е от служебен защитник, който е обжалвал съдебния акт и е било образувано внохд № 333/20 г. по описа на СГС. Подсъдимият е призоваван от известния по делото адрес,включително и по телефона на номера, който лично е съобщил пред първоинстанционния съд, но не е намерен на адреса, а при неколкократните позвънявания на телефонния номер, никой не е отговарял на последния. Изложените обстоятелства сочат, че Г. Т. не само е знаел за воденото срещу него наказателно преследване и повдигнатото му обвинение, но и лично е участвал в първоинстанционното съдебно производство, включително при постановяване на присъдата. Служебният защитник е реализирал пълноценно правото на защита на подсъдимия, като е обжалвал постановената присъда. Неучастието му във въззивното производство, което се дължи на собственото му решение да не пребивава на посочения лично от него адрес, при това без да уведоми за промяната компетентния орган, както и да не отговаря на позвъняванията на телефонния номер, който е дал за връзка пред първоинстанционния съд, не изпълва критериите за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 423 ал.1 от НПК. Следва да се посочи, че институтът на възобновяване на наказателното производство при задочно осъждане има за цел да осигури пълноценно упражняване на правото на лично участие на осъденото лице в нов съдебен процес, защото това право е с фундаментално значение. Такова възобновяване рефлектира върху стабилитета на съдебния акт- присъдата и е допустимо само при наличие на данни, че осъденият не е участвал в процеса, защото не е знаел за наказателното преследване срещу него.В конкретния случай, доказателствата по делото недвусмислено сочат, че осъденият е знаел за наказателното преследване, както и че пълноценно е упражнил право си на лично участие в първоинстанционния съдебен процес, когато са решени въпросите за престъплението, авторството и виновността на осъдения. Неучастието на искателя във въззивното производство е негов личен избор, от който не може да черпи права, претендирайки отмяна на постановената присъда.Разглеждането на делото от въззивния съд в отсъствие на осъдения е станало по силата на личния му избор, поради което съдът не може да бъде упрекван за нарушение, свързано с правото на участие на подсъдимото лице в съдебно заседание пред въззивния съд. Затова съставът на ВКС прие, че липсва основанието по чл. 423 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство и искането следва да бъде отхвърлено. Обстоятелството, че в искането на осъдения се съдържат оплаквания и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, сочещи на хипотезата за възобновяване на делата по чл.422, ал.1,т.5 НПК, обуславя необходимост от изпращане на делото на Софийски апелативен съд, който е компетентен да го разгледа по силата на чл.424, ал.1 от НПК /в ред. ДВ,бр.42/2015г./ Водим от горното и на основание чл. 423 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Г. Д. Т. за възобновяване на ВНОХД № 333/20 по описа на СГС, с решението по което е потвърдена присъда от 19.12.2019г., постановена от СРС, НО, 96състав,по н.о.х.д. №9257/2019г. по описа на съда. ИЗПРАЩА делото на Софийския апелативен съд за произнасяне по реда на чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: