Р Е Ш Е Н И Е № 179 С., 20.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 05.април две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 563 /2010 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 1142/10 от 17.12.2010 по касационна жалба на К. Н. В. и С. М. И. е допуснато касационно обжалване на решение от 14.12.2009г., постановено по гр.д.№ 1428 по описа за 2008г. на СГС, с което оставено в сила решение от 27.12.2007г. по гр.д.№ 3427/2005г. на С. РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от М. Й. А., Л. Й. Г., Г. С. К., Т. Л. Т., П. К. Б., К. К. М., К. Н. В., С. М. И., Д. С. В., М. П. М., З. Г. Н., и П. В. Н. да се признае за установено по отношение на Е. И. Б., Г. Д. К., Д. Н. К. и И. Н. К., че ищците са собственици на недвижим имот с площ 0,857 дка, находящ се в землището на[населено място], кв. Г. баня, м. “Садене”, съставляващо имот 96 от кв. 10 ж.к. “О. купел ІІ” В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ и необоснованост на изводите, че процесния имот не е отчужден, а е бил предмет на замяна и че решението на ПК, на което се позовават ищците е нищожно, защото е подписано от секретар със запетая.. Ответниците по касация Е. И. Б., Г. Д. К., Д. Н. К. и И. Н. К. оспорват касационната жалба и молят решението да се остави в сила като им се присъдят разноски. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на С. градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима По делото е установено следното: Ищците са наследници на Н. В. С., починал на 30.12.1969г., който по завещание от 1922г. и делба по ч.гр.д.№ 107/1930г. е придобил имот от 2,7 дка в м. “Лознище”, На основание ПМС № 1008 от 27.12.1952г. този имот е отчужден за нуждите на М.. С протокол от 19.02.1953г. на Т. комисията му е дадена “в замяна” нива от 2,7 дка в м. “Садене”, бивша собственост на Ц. Ив.К. и с н.а. № 57,т.ХХVІ/19.11.1956г. е признат за собственик на този имот, който в последствие влиза в блоковете на ТКЗС “Г. баня”. С решение от 28.ІV.1995г. на ПК на ищците е възстановен процесния имот от 0,857 дка, който по плана от 1943г. е бил част от имот 712 с площ 2,7 дка, а по плана от 1984г., който е и сега действащ, съставлява имот 96 от кв. 10. Същият имот е отчужден по ЗОЕГПНС с решение от 14.07.1948г. потвърдено с ПМС № 122/01.08.1949г. от Ц. И. К.. Съставен е А. № 769/23.01.1952г. На основание ЗВСОНИ е прието, че наследниците й /ответниците по делото/ са реституирали правото си на собственост, поради което е издадена заповед за деактуване.. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците не е бил обезщетен с процесния имот, а че го е получил по замяна, поради което е приложима нормата на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, т.е. на ищците следва да се възстанови имота, който са притежавали преди замяната. Съдът е приел и, че решение от 28.ІV.1995г. на ПК е нищожен административен акт, защото е подписано от секретар със запетая, а не от председател. Възражение за нищожност на това решение не е било правено и не са събирани доказателства в тази насока. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК е “може ли материално правна норма, на която законодателят не е придал обратно действие да отнеме вече възникнали права преди приемането и влизането й в сила”. С изменението на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 122 от 19.12. 1997 г.) за първи път е предвидено, че когато е извършена замяна по реда на отменения ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната, освен ако не са извършени разпоредителни действия, или имота не е застроен. Решението, с което е възстановен получения по замяната имот на ищците е от 28.04.1995г. – преди влизане в сила на тази норма. Законодателят не й е придал обратно действие. Тя е материално правна и действа само за напред, съгласно чл. 14 от ЗНА. С решение № 555 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 104/2009 г., II г. о., ГК, постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че материалноправната норма се прилага само по отношение на юридически факти, осъществени след влизането й в сила, поради което правното действие на решенията на органите на поземлена собственост се преценява съобразно действалата към момента на постановяването им редакция на закона. Въззивният съд е приложил неправилно нормата на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, към решение на ПК, постановено и влязло в сила преди приемане и влизане в сила на тази норма. В тази част решението е неправилно. Изводът на възивният съд, че решението на ПК е нищожно е необоснован, тъй като по делото не са събрани доказателства относно това кой е бил председател и кой секретар на Поземлената комисия към момента на постановяване на решението и кой е подписал решението. Подобни доводи въззиваемите не са правили и поради това в тази насока ищците-въззивници не са ангажирали доказателства. Възникналата конкуренция на права между страните следва да се разреши в настоящото производство. Тъй като имотът на ищците е отчужден за обществени нужди на основание чл. 101 от ЗС в първоначалната му редакция от 1951г. - с ПМС № 1008 от 27.12.1952г за нуждите на М., обезщетяването им не е могло да стане с акт на ТПК-комисията чрез замяна.Тази комисия не е имала правомощия да предоставя обезщетение за отчужден имот от държавата. На възстановяване по ЗСПЗЗ подлежат земите, които собствениците са притежавали към момента на образуване на ТКЗС. Това е правилото на чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ, което действа преди приемането на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ в посочената по-горе редакция. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 19.12. 1997 г.) Процесният имот е получен от наследодателя на ищците от Т. комисията след създаване на ТКЗС, видно от съдържанието на протокола от 19.02.1953г., поради което за него не е налице основанието за реституция по чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ. Реституцията по ЗВСОНИ настъпва по силата на закона с влизане в сила на ЗВСОНИ – 15.02.1992г. ако са налице предпоставките, предвидени в този закон. Имота е отчужден от ответниците на основание ЗОЕГПНС. Не е застроен в размера, който е предмет на спора. Поради това, че Т. комисията не е могла да го предостави в обезщетение на ищците, той е останал държавна собственост. Следователно предпоставките за реституция по този закон за ответниците са налице и тя е настъпила към 15.02.1992г. Решенията на ПК имат конститутивно действие, съгласно т.1 от ТР № 1/1997г. т.е. от влизането им в сила настъпва реституционния ефект. Така към момента на постановяване на решението на ПК – 28.04.1995г. процесния имот е бил вече възстановен на ответниците на основание ЗВСОНИ и ПК не е могла да го реституира в съществуващи реални граници на ищците. Затова те не се легитимират като собственици. Предявеният от тях иск правилно е отхвърлен, но по тези съображения, поради което решението следва да се остави в сила. Съобразно този резултат, на ответниците следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в доказаните размери по договорите за правна помощ.: Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.12.2009г., постановено по гр.д.№ 1428 по описа за 2008г. на С. градски съд ОСЪЖДА М. Й. А., Л. Й. Г., Г. С. К., Т. Л. Т., П. К. Б., К. К. М., К. Н. В., С. М. И., Д. С. В., М. П. М., З. Г. Н., и П. В. Н. да заплатят на Е. И. Б. сумата 200 лв. и на Г. Д. К., и И. Н. К. общо сумата 400 лв., съставляващи деловодни разноски за касационна инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: