2 Р Е Ш Е Н И Е 140 гр.София, 30.06. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 21 май 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1066 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалба на частния съдебен изпълнител В. Л. Ц. срещу решение от 28.11.2014 г. по дисциплинарно дело № 33 по описа на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, с което и е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 8 000 лв. Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо, тъй като е постановено след изтичане на шестмесечния срок по чл.69, ал.1 от ЗЧСИ от откриване на нарушението, евентуално необосновано по отношение размера на наложената глоба. Моли настоящата инстанция да го обезсили и да прекрати производството или да го отмени и да намали глобата до размера от 1 000 лв. Министърът на правосъдието и Камарата на частните съдебни изпълнители оспорват жалбата и молят настоящата инстанция да оставят в сила обжалваното решение. Жалбата е подадена в срока по чл.73, ал.2 от ЗЧСИ срещу решение на дисциплинарния състав от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд на Република България взе предвид следното: І. По възражението на жалбоподателя за недопустимост на решението на Дисциплинарната комисия заради погасяване на дисциплинарната отговорност с изтичане на шестмесечен срок от откриване на нарушенията. Съгласно чл.69, ал.1, предложение първо от Закона за частните съдебни изпълнители дисциплинарната отговорност се погасява с шестмесечна давност от откриване на нарушението. В ал.2 на същия член е посочено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито от момента, в който Министърът на правосъдието или Съветът на камарата са узнали за нарушението. В т.12 от ТР № 2 от 2013 г. от 26 юни 2015 г. по тълкувателно дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК е разяснено, че този шестмесечен срок е предназначен за сезиране на наказващия орган, тъй като съществува нормативно уредено дисциплинарно производство. В това производство наказващият орган не може да действа служебно, а трябва да бъде сезиран от друго лице. Сезиращото лице може да контролира единствено скоростта на своето разследване, но не е в състояние да влияе върху бързината, с която действа наказващият орган, нито върху бързината, с която правораздава съдът. Затова дисциплинарната отговорност се погасява, когато Председателят на Дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от Министъра на правосъдието или от Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители. В случая дисциплинарното производство срещу частния съдебен изпълнител е образувано по искане от Съвета на камарата на ЧСИ с изх. № 1013 от 25.07.2014 г. по подадена жалба с вх. № Ж-118 от 1.4.2014 г. от [фирма]. Следователно шестмесечният срок по чл.69, ал.1, предложение първо от ЗЧСИ е започнал да тече на 1.4.2014 г. и до 25.07.2014 г. все още не е изтекъл. Ето защо обжалваното решение е допустимо и искането на жалбоподателя да бъде обезсилено е неоснователно. ІІ. Относно твърдението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение от Дисциплинарната комисия. В писмената защита пълномощникът на жалбоподателя твърди, че частният изпълнител Ц. не е била редовно призована за насроченото заседание на Дисциплинарната комисия, тъй като в обратна разписка ИД P. не е посочено кое лице и в какво качество е получило съобщението. В известието за доставяне обаче ясно си личи подписът на получателя, който съвпада с подписа на частния съдебен изпълнител Ц., положен в известия за доставяне ИД PS 1377 007FGO P от 23.06.2014 г. и ИД PS 1377 0073L7 1 от 4.4.2014 г. и подписа под жалбата и срещу решението на Дисциплинарната комисия. Второто известие от 4.4.2014 г. безспорно е било получено от Ц., тъй като тя е депозирала становище, в което признава фактите, изложени в жалбата на [фирма], но се е оправдала с липсата на извършени действия по принудително изпълнение. От това становище става ясно, че защитата на частния съдебен изпълнител не налага събирането на други доказателства по дисциплинарното производство. Следователно, дори да е допуснато нарушение при призоваването на частния съдебен изпълнител за заседанието на Дисциплинарната комисия, това нарушение не е съществено и не налага отмяната на постановеното решение. ІІІ. По възражението за несъразмерност на наложеното наказание в сравнение с допуснатите нарушения. В противоречие с правилата за подсъдността частният съдебен изпълнител е образувал въз основа на един изпълнителен лист срещу [фирма] в полза на [фирма] за сумата 1 400 лв., представляваща разноски по гражданско дело, общо 72 изпълнителни дела, тъй като вземането е раздробено и прехвърлено на 72 цесионери. По делата са приети отделни разноски за всеки един от взискателите и така общият размер на претендираните суми е станал 31 980,20 лв. при главница от 1 400 лв. и 30 580,20 лв. разноски и такси за съдебно изпълнение. Молбите за принудително изпълнение са подадени от едно и също лице като юрисконсулт на различни дружества на 19, 21, 24, 25 февруари 2014 г., а по-голямата част от тези дружества са регистрирани на един и същ адрес в [населено място]. Тези факти сочат за несъмнена злоупотреба с процесуални права, извършена от взискателите с цел да увредят длъжника, принуждавайки го да заплати 22 пъти по-висока сума от размера на задължението. Увреждащите процесуални действия са зачетени от съдебния изпълнител в нарушение на чл.3 от ГПК. Деянието му е дисциплинарно нарушение-виновно неизпълнение на задълженията, следващи от процесуалния закон/решение № 325 от 29.12.2014 г. по гр. д. № 4263/2014 г., ГК, ІV ГО на ВКС/. Дори да се приеме, че формата на вината не е умисъл, налице е груба небрежност. При тази съвкупност от обстоятелства съдебният изпълнител е бил длъжен да установи, че действията на взискателите представляват злоупотреба с изпълнителното производство. Действително, съдебният изпълнител е преустановил изпълнението и длъжникът не е претърпял реално имуществени вреди. От опита за злоупотреба с процесуални права обаче са произлезли вредни последици-накърнени са били обществените отношения посредством неблагоприятното въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея. Ето защо размерът на определената глоба е обоснован с оглед санкционната и превантивната функция на дисциплинарното наказание. По тези съображения настоящата инстанция приема, че жалбата на частния съдебен изпълнител е неоснователна, поради което решението на Дисциплинарната комисия трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора жалбоподателят дължи на Министерството на правосъдието и на Камарата на частните съдебни изпълнители по 300 лв. разноски за производството. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 28.11.2014 г. по дисциплинарно дело № 33 по описа на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, с което на частния съдебен изпълнител В. Л. Ц. е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 8 000 лв. ОСЪЖДА В. Л. Ц., ЕГН [ЕГН] да заплати на Министерството на правосъдието сумата 300/триста/ лв. разноски по делото. ОСЪЖДА В. Л. Ц., ЕГН [ЕГН] да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители сумата 300/триста/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: