7 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60499 София, 17.06.2021 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 480 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби-на ищеца по делото-Л. Д. Р. и на ответника-Прокуратурата на РБ срещу въззивното решение № 12166 от 22.10.2020 г, постановено по гр.дело № 5371/2019 г на САС, ГО, 10 състав, съответно в уважителната и отхвърлителната част. С първоинстанционното решение № 4174/10.6.2019 г, постановено по гр.дело № 12787/18 г СГС, ГО, 1-22 състав Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Л. Д. Р. сумата 35 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и подържано обвинение, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 50 000 лв като неоснователен ; както и сумата 11 000 лв-обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за заплатен адвокатски хонорар за защита по воденото срещу ищеца наказателно производство. С въззивното решение е потвърдено решението на СГС в частта с която искът по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 17 400 лв и е отменено в частта, с която този иск е уважен за разликата над сумата 17 400 лв до сумата 35 000 лв и в тази част искът е отхвърлен като неоснователен.С въззивното решение е потвърдено това на СГС в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е уважен за сумата 4 200 лв и е отменено в частта с която искът е уважен за разликата над сумата 4 200 лв до сумата 11 000 лв, като в тази част искът е отхвърлен като неоснователен. С касационната жалба на касатора-ищец Л. Д. Р. въззивното решение се обжалва в частта, с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за присъждане на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 17 400 лв до пълния предявен размер от 50 000 лв, както и в частта, с която искът за присъждане на имуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 4 200 лв до пълния предявен размер от 11 000 лв.Подържа се, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Иска се допускане на решението до касационен контрол, отмяната му и присъждане на по-висок размер на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, тъй като присъдените са силно занижени. С касационната жалба, подадена от ответника Прокуратурата на РБ въззивното решение се обжалва в частта, с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди е уважен за сумата 17 400 лв.Подържа се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, а присъденото обезщетение е силно завишено. Касаторът-ищец оспорва жалбата на ответната страна, по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.Я. Д.. Касаторът-ответник не взема становище по жалбата на противната страна. Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. С обжалваното въззивно решение е прието, че с постановление от 24.6.2008 г Л. Д. Р. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.211 ал.2 вр.чл.209 ал.1 пр.1 и пр.2 вр.чл.20 ал.4 от НК.Взета е мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 5 000 лв и е наложена мярка за принуда забрана да напускане пределите на РБ без разрешение на прокурора или съда.Допуснато е обезпечение на наказанието „конфискация“, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху собствения на ищеца недвижим имот, изграден в груб строеж.С присъда от 3.2.2014 г, постановена по н.о.х.д № 1446/2009 г на СРС, НО, 103 състав ищецът е признат за виновен по повдигнатото обвинение и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от 5 години и е осъден солидарно с другата подсъдима да заплати на конституирания по делото граждански ищец- „Център за развитие на човешките ресурси“ сумата 71 241, 10 лв.Тази присъда е отменена от СГС и с присъда № 111 от 13.3.2015 г, постановена по в.н.о.х.д № 452/15 г подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите обвинения, а гражданския иск е отхвърлен като неоснователен.Оправдателната присъда е отменена с решение № 27 от 22.4.2016 г по н.д. № 56/16 г на ВКС, поради допуснати процесуални нарушения и делото е върнато на СГС за ново разглеждане.С присъда № 107/13.4.2017 г по в.н.о.х.д № 2000/2016 г СГС, НО, 9 въззивен състав е отменена присъда № 111 от 13.3.2015 г по н.о.х.д. № 452/15 г по описа на СГС, НО, 9 въззивен състав и ищецът е признат за невиновен по повдигнатите обвинения, а гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.Оправдателната присъда е влязла в сила на 5.8.2017 г.За осъществената защита в наказателното производство ищецът е заплатил възнаграждение, което общо за всички инстанции възлиза на сумата 11 000 лв.Прието е, че ищецът Л. Р. е обвинен в извършването на престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 15 години, т.е същото е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е взета предвид възрастта на ищеца, обстоятелството, че е повдигнато обвинение само за едно тежко престъпление, продължителността на наказателното производство от 24.6.08 г-5.8.2017 г-9 г и 1 месец, взетата мярка за неотклонение-парична гаранция, наложената мярка за процесуална принуда-забрана за напускане на страната, обстоятелството, че наказателното производство, според съда не е повлияло негативно върху професионалната сфера на пострадалия, както и върху неговото физическо и психическо здраве и му е присъдено справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17 400 лв, а за имуществени вреди в размер на 4 200 лв, определено по чл.13 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 9.7.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на Прокуратурата на РБ е посочено касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК-противоречие с практиката на ВКС: ППВС № 4/68 г., решение № 302/4.10.11 г. на ВКС, Първо ГО и решение № 2516/14 г. на ВКС, Четвърто ГО, решение № 480/23.4.13 г. по гр. дело № 85/12 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение № 832/10.12.2010 г по гр. дело № 593/10 на ВКС, Четвърто ГО по въпросите : "при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да бъдат посочи всички обстоятелства, които обосновават размера на неимуществените вреди и следва ли въззивният съд да изложи мотиви и да държи сметка за обществените критерии за справедливост-обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост.“ Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че поставените въпроси, в жалбата на касатора- ответник уточнени и обобщени се свеждат до един- въпросът по приложението на чл. 52 ЗЗД, а именно относно критериите за определяне от съда да размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички установени по делото релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и тяхното значение за точното определяне на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, като настъпили в резултат на незаконно обвинение. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК на касатора-ищец относно иска за присъждане на неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ са формулирани следните въпроси : относно задължението на съда да направи преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта и относно съдържанието на понятието „справедливост“.Посочено е касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, представени са съдебни актове, като се подържа, че въззивното решение е постановено в противоречие със същите. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното : Във връзка с така поставените от страните въпроси следва да се има предвид, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС/. В цитираната от касаторите практика- т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието "справедливост".Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. вида на взетата мярка за неотклонение, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр.Обезщетението за неимуществени вреди от деликта от контретния деликт се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях - еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В разглеждания случай, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на страните, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца, интензитета на преживените от него негативни емоционални преживявания, отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката и социалния му живот, липсата на необратими негативни последици за здравето и недоказаността на част от твърдените в исковата молба вреди /т. е. обсъдени са както обстоятелствата, които обосновават по-голям размер на полагащото се обезщетение, така и тези, които мотивират намаляването му/, като обезщетението е в съответствие и с икономическите условия. Въззивният съд е взел предвид правно релевантните обстоятелства, приети за установени по делото, и като е приложил критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в съответствие с константната съдебна практика, включително задължителната такава, намерила израз и в сочените от страните - ППВС № 4/1968 г. и както и в установената, също задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, каквито са и сочените от жалбоподателите - решение № 3/13.02.2012 г. по гр. д. № 637/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 377/22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 267/13 от 26.06.2014 г. по гр. д. № 820/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Предвид съобразяването на въззивното решение - досежно определянето размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди и взетите предвид от съда правно-релевантни за това факти, с така установената константна задължителна практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, следва изводът, че в случая няма основание за допускането на касационното обжалване - по наведените, както от ищеца, така и от ответника правни въпроси относно критериите и понятието за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и относно преценката в тази връзка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото. В тази връзка следва да се отбележи и че в посочените от касатора-ищец решения също са възприети горните принципни разрешения на тези правни въпроси, и в съответствие с тях и съгласно чл. 52 от ЗЗД са определени конкретни обезщетения за неимуществени вреди от деликти по почл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и и при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с този по настоящото дело, поради което също не е налице противоречиво решаване на двата изведени правни въпроса, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По касационната жалба на касатора-ищец в частта, относно присъдения размер на имуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.Формулиран е въпроса „може ли в съдът по иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по-малък от заплатения в наказателния процес.“Сочи се касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и противоречие с решение № 167 от 22.7.2019 г по гр.дело № 3502/16 г на ВКС, Четвърто ГО и ТР № 1/11.12.2018 г на ОСГК на ВКС.Соченото противоречие е налице, тъй като с посочените актове е прието, че за преценката доколко уговореното възнаграждение е над разумната и нормална за пазарните условия цена, с оглед фактическата и правна сложност на делото не може да се изхожда само от размерите на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 9.7.2004 г, както е сторил това въззивния съд.Поради това въззивното решение в тази му част следва да бъде допуснато до касационен контрол по формулирания от касатора-ищец въпрос, при условията на чл.280 ал.12 т.1 ГПКТ. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 12166 от 22.10.2020 г, постановено по гр.дело № 5371/2019 г на САС, ГО, 10 състав в частта, относно иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, по подадените от страните касационни жалби. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение 12166 от 22.10.2020 г, постановено по гр.дело № 5371/2019 г на САС, ГО, 10 състав в частта, относно присъденото обезщетение за имуществените вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. ЗАДЪЛЖАВА касатора-ищец да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 5 лв. При неизпълнение в срок указанията на съда касационната жалба ще бъде върната, а производството по нея прекратено. След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.