5 Р Е Ш Е Н И Е № 170 София, 13 май 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 308 по описа за 2015 година. На 08.12.2014 г. осъдения В. С. Д., чрез защитниците си – адвокати Е.Т. и И.Д., е депозирал искане за възобновяване на внохд №555/14 г. на Окръжния съд-гр.Русе, като се претендира наличието на основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1 НПК. На 06.03.2015 г. искателят е представил ръкописно изготвено искане за възобновяване на същото наказателно дело. Пред ВКС осъденият лично и защитата му – адв.И.Д. и Л.Р., поддържат искането. Искателят и адв.Р. представят становища към искането за възобновяване. Алтернативно се предлага оправдаване по възведените обвинения, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанията и на обезщетението за неимуществени вреди. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 615/14 г. на Районния съд-гр.Русе В. Д. е признат за виновен в извършване на две престъпления и осъден, както следва: 1) на основание чл.159а, ал.2, т.6, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1 и чл.54 НК на 6 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 15 000 лева; 2) на основание чл.159б, ал.2, във връзка с ал.1, чл.159а, ал.2, т.т.2 и 6, ал.1 и чл.54 НК на 8 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 35 000 лева; 3) съдът определил първоначален режим за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода – строг, както и типът на затворническото заведение – затвор; 4) на основание чл.53 ал.2, б.”б” НК в полза на държавата са отнети сумите от 250 лева и 11 350 евро, равностойни на 22 198.67 лева – придобити от престъпленията; 5) на основание чл.23 НК е определено едно общо наказание, като на Д. е наложено най-тежкото измежду посочените, а именно 8 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор и глоба в размер на 35 000 лева; 6) времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 31.10.2013 г., е приспаднато по реда на чл.59, ал.1, т.1 НК; 7) на основание чл.45 ЗЗД Д. е осъден да заплати на Д. С. С. сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението по чл.159б НК, дължима ведно със законната лихва от 27.03.2013 г. до окончателното й изплащане; 8) гражданският иск за имуществени вреди от престъплението – 250 лева от това по чл.159а НК и 29 337 лева от престъплението по чл.159б НК, е отхвърлен; 9) съдът се произнесъл и по деловодните разноски. С решение № 160 от 30.10.2014 г. по внохд № 555/14 г., образувано по жалби на частния обвинител и граждански ищец С. и на подсъдимия, РОС потвърдил присъдата на РРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането на осъдения Д. е допустимо, а разгледано по същество – частично основателно. 1. Не е налице касационното основание по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.2 НПК. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане, за отстраняването им. В голямата си част, възраженията на осъдения срещу дейността на съда по оценка на събраните доказателства, са били поставени на вниманието на въззивната инстанция. Това предопределя, че най-напред следва да бъде даден отговор на плоскостта на чл.339, ал.2 НПК. Мотивите на въззивното решение не дават основание да се приеме, че РОС не е изпълнил задължението си да посочи основанията, поради които е отхвърлил като неоснователни направените пред него възражения на подсъдимия. Изложените съображения се споделят изцяло от третата инстанция. Пред касационната инстанция се поддържа, че съдът по същество не е имал основание да кредитира показанията на св.Д. С., нейните родители, както и тези на Д. С. и М. И.. Претендира се също, че показанията на първата и последната не са били надлежно проверени от РОС. Спрямо св.М.И. е заявено съмнение относно процесуалната издържаност на разпита й пред съдия, проведен на досъдебното производство. ВКС изцяло възприема съображенията на предходните инстанции по оценката на показанията на посочената група свидетели. Внимателният прочит на показанията не разкрива вътрешни противоречия и нелогичности, които да пораждат съмнение в достоверността им. Такъв извод не следва и от наличието на близките и родствените връзки, добре изяснени по делото - между св.Д.С. и родители й и между Д.С. и св.С. и И.. Показанията на Д.С. и М.И. са проверени от решаващия съд, тъй като те са анализирани и във връзка с останалите събрани по делото доказателства, изводими от показанията на редица други свидетели – В., Т., Б., Т., Я., П., Н., П., И., Г., Е., А., Д.. Възражението, свързано с показанията на св.М.И., дадени от нея в хода на досъдебното производство пред разследващия орган – л.97-98 и по-късно пред съдия – л.100-103, е неоснователно. Коментираният свидетелят е изяснил факти, от значение за правилното решаване на делото, които е възприел лично, а че е сторил това в определена последователност и използвайки на места идентични изразни средства, са обстоятелства винаги и най-напред свързани с личностови характеристики, които поначало са строго индивидуални. Възразява се, че показанията на св.Ш. Е. не са проверени от РОС, както и това, че част от тях са ценени превратно, като са извадени от контекста на заявеното от него. Показанията на този свидетел са проверени. Те също са ценени във връзка с останалите доказателства по делото, а не изолирано от тях. ВКС не установи оценката на този източник на доказателства да е основана на изопаченост, превратност и избирателност. Д., че заявеното от Е. кореспондира с показанията на С.Г. от досъдебното производство, се оставя без коментар, доколкото последните не са приобщени надлежно към доказателствените материали по делото. Добре е известно, че очната ставка по реда на чл.143 НПК е способ, който предполага решение на съда за необходимостта от използването му. При липсата на инициатива на която й да било от страните и като не е установил необходимост, съдът не е бил длъжен непременно да проведе очни ставки между подсъдимия и свидетелите, на които е поставен акцент в искането за възобновяване. Това не е злепоставило постигането на обективната истина по делото, тъй като всички обстоятелства от кръга по чл.102 НПК са изяснени по изискуемия от закона начин – всестранно, пълно и обективно. 2. Не е налице касационното основание по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.1 НПК. Подсъдимият не може да бъде оправдан, респ. признат за невинен по предявените му обвинения. На плоскостта на казаното в т.1, проверката относно правилното приложение на закона е възможна в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд. Тези факти разкриват признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави, поради което правилно е ангажирана наказателната отговорност на искателя. Правилно при изводите по правото съдът по същество е съобразил и указанията на ОСНК на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 2/2009 г. 3. Възражението за явна несправедливост на наложените наказания е основателно. Данните по делото не указват на наличието на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, поради което правилно наказанията на осъдения са определени в рамките на предвиденото от закона – по реда на чл.54 НК. Всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанията са ценени от съда по същество, като критичност следва да се заяви само в една посока. Данните за криминалните регистрации на искателя не могат да се ползват като характеристични за дееца, тъй като пречка за това е презумпцията за невиновност. ВКС намира, че при принципно вярна преценка за степента на обществена опасност на конкретните деяния и деец, наказанията, определени в размер среден от предвиденото в закона, се явяват завишени и поради това очевидно несъответни, по смисъла на чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.5, т.1 НПК. Наказания лишаване от свобода в размери от 4 години и глоба в размер на 10 000 лева (за престъплението по чл.159а НК) и 6 години и глоба в размер на 25 000 лева (за престъплението по чл.159бНК), са съответни на споменатите обстоятелства и способстват постигането на целите на наказанието. В този смисъл въззивното решение следва да бъде изменено, както и в частта по приложението на чл.23 НК. Намаляването на наказанията не предпоставя промяна на типа на затворническото заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода. 4. Възражението срещу гражданската част на съдебния акт е основателно. Гражданската отговорност е функция от наказателната, защото инкриминираното деяние ( свързано с основанието на приетия за съвместно разглеждане граждански иск – това по чл.159б НК), нарушава и законовото предписание да не се вреди другиму. Не е вярно твърдението на искателя, че не са доказани неимуществените щети, понесени от гражданската ищца. Принципно пред касационния съд не могат да се навеждат доводи за непълнота на доказателствата или необоснованост. Независимо от това на плоскостта на приложението на закона установеният от съда по същество обем на понесените болки и страдалия от гражданската ищца има своята доказателствена основа не само в нейните показания, но и в показанията на свидетелите И., С., С. и С.. Възмездяването на болките и страданията, понесени от гражданската ищца, се ръководи от юридическите принципи и критерии в нормите на чл.45 и чл.52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване, каквото изисква последно посочения текст на закона, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, който не е постигнат от решаващия съд. Присъденото обезщетение е завишено, защото не е съобразено с обстоятелствата по делото, чрез които е конкретизиран общият принцип за справедливост, вложен в чл.52 ЗЗД и поради това следва да бъде намалено на 20 000 лева, в който смисъл въззивното решение трябва да бъде коригирано, което налага промяна и в частта по дължимата от искателя държавна такса. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 160 от 30.10.2014 г., постановено по внохд № 555/14 г. по описа на Окръжния съд-гр.Русе, както следва: - НАМАЛЯВА наложените на В. С. Д. наказания за престъплението по чл.159а, ал.2, т.6, във връзка с ал.1 и чл.26, ал.1 НК на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева); - НАМАЛЯВА наложените на В. С. Д. наказания за престъплението по чл.159б, ал.2, във връзка с ал.1, чл.159а, ал.2, т.т.2 и 6, ал.1 НК на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева); - НАМАЛЯВА общо определеното по реда на чл.23 НК наказание на В. С. Д. на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА в размер на 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева); - НАМАЛЯВА размера на обезщетението за неимуществени вреди дължимо от В. С. Д. на Д. С. С. на 20 000 лева (двадесет хиляди лева); - НАМАЛЯВА размера на дължимата от В. С. Д. държавна такса на 800 лева (осемстотин лева). ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: