5 Р Е Ш Е Н И Е № 653 гр. София, 23 декември 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 2803/ 2011 година Производството е образувано по искане на осъдения А. А. за възобновяване на нохд №1556/2011г., по описа на Районен съд /РС/ - Плевен и за отмяна на постановеното по реда на чл.384 от НПК определение от 23.06.2011г., с което е одобрено постигнато между процесуалните страни (прокурор от Плевенска районна прокуратура /РП/ и защитникът на подсъдимото лице) споразумение, и прекратено наказателното производство. В депозираното искане се релевират оплаквания за допуснати „груби” нарушения при реализираната от контролирания съд процесуална дейност. Излагат се съображения за упражнен спрямо А. А. психологически натиск за правоприлагане на предвидената в Глава двадесет и девета на НПК диференцирана процедура, предпоставен от категоричния отказ на компетентния орган за допускане до разпит на посочени от подсъдимия свидетели и обективиран в отправени заплахи за налагане на по-тежко наказание,при несъгласие на лицето делото да бъде решено със споразумение. В съдебно заседание на 15.12.2011г., осъденият се явява лично и с процесуален представител пред настоящия съд, и поддържа своето искане. Служебният защитник на А. в хода на пренията и в представена писмена защита поставя акцент и на явната несправедливост на наложеното наказание, несъобразено с ниската парична стойност на предмета на престъпление, с възстановените имуществени вреди и с направените от него самопризнания. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането на осъденото лице за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, в рамките на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение №444 от 23.06.2011г., по нохд №1556/2011г., Плевенски РС, на основание чл.384, вр.чл.381 от НПК, е одобрил постигнатото между прокурор от РП - Плевен и процесуалния представител на подсъдимия А. Б. А. писмено споразумение, по силата на което лицето се признава за виновно в извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.т.3 и 4, вр.чл.194, ал.1 и чл.29 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е индивидуализирана неговата наказателна отговорност и му е определена санкция – ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Съдебният акт не е бил предмет на инстанционна проверка, поради законовата уредба, установяваща неговата необжалваемост и обезпечаваща юридическия му стабилитет, като по отношение на същия са приложими нормите на чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Искането на осъдения А. е неоснователно. Особеното производство - решаване на делото със споразумение от първостепенния съд е осъществено, в съответствие с лимитираните от чл.чл.381-384 на процесуалния кодекс императивни правила. В открито съдебно заседание на 23.06.2011г. и в присъствие на служебен адвокат, конституираният в качеството на подсъдим - А. А. безусловно и убедително е заявил пред РС - Плевен, че разбира предявеното срещу него обвинение, признава се за виновен и изразява собствено желание за сключване на споразумение,съгласявайки се със словно материализираното в писмения акт съдържание и с произтичащите от това правни последици. Реализираната процесуална възможност е удостоверена с доброволно полагане на подпис и чрез изрична декларация по чл.381, ал.6 от НПК. Процедурата, последвала категоричната декларация на А. А. е проведена при стриктно съблюдаване на установения нормативен регламент и финализирала с определение, с което въз основа на доказателствената съвкупност, приобщена чрез свидетелските показания на В. Р., Ц. С., Р. Ш., и чрез протокола за доброволно предаване от 12.05.2011г.; в изпълнение изискванията на закона; и спазвайки критериите за справедливост; решаващият орган е одобрил писменото съгласие между страните по въпросите за виновно извършеното инкриминирано деяние, неговата престъпна съставомерност и подлежащото на изтърпяване наказание, определено в обсега на изключително смекчената отговорност по чл.55 от НК, поради направения процесуален избор за разглеждане на делото. Голословни са твърденията на осъдения А. за допуснати съществени нарушения при организиране на диференцираното производство. Оплакванията за ограничаване правото на защита на обвиняемия /подсъдим/,чрез лишаване от възможността да прави доказателствени искания и да претендира тяхното уважаване в проведен по общия ред наказателен процес, не намират доказателствена опора в изготвения по нохд №1556/11г. съдебен протокол от 23.06.2011г., и в приложените към него материали. Некоректни и доказателствено необезпечени са и очертаните доводи за оказано върху осъденото лице от председателстващия съдебния състав въздействие чрез закани за утежняване на наказателноправния му статус, недобросъвестно сугестиращи необходимост от сключване на споразумение. Възрастта и психо-физическото развитие на А. А., неговият образователен ценз и съдебно минало, не обосновават заключение за необмислено и внушено по принуда признание на вина за инкриминираното престъпление, при декларираното разбиране на естеството и параметрите на обвинението, и въпреки наличната яснота за санкционните последици от това; и за манипулирани волеизявления, във връзка с изискуемото се от обвиняемия /подсъдим/ съгласие по чл.381, ал.5 от НПК, предпоставящо прилагане на особената процедура по Глава двадесет и девета на НПК. Акцентираното „грубо” накърняване на правото на защита на А. е възпрепятствано и от активно присъствалия в хода на съдебния процес и взел непосредствено участие при оформяне и подписване на споразумението защитник, призван да охранява процесуалните интереси на подсъдимия. В коментирания аспект и за пълнота на изложението, следва да се обърне специално внимание на обстоятелството за недопустимост на предявеното искане за възобновяване на делото и отмяна на постановеното по чл.384 от НПК определение, по визирания в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1 от НПК ред, с аргументация за неправомерно поведение на разглеждащия наказателното дело съдия. Възприемането на подобно становище, въз основа на твърдяното от участващи в процеса страни и при липса на доказателства с нужния интензитет, противоречи на буквата и духа на закона, при уредбата на компетентността на разследващите органи, изхождащ от презумпцията за тяхната добросъвестност, и би довело до обществен и юридически произвол. Лансираната претенция би била правно релевантна и основателна, при надлежно реализирани следствени действия, установяващи извършено престъпно посегателство от ангажираните в наказателното производство лица /дознател, следовател, прокурор, съдебен заседател или съдия/, като при несъмнена доказаност очертаната процесуална ситуация би обусловила възобновяване на делото, чрез иницииране на извънредния способ за съдебен контрол по чл.422, ал.1, т.2 от НПК. Несъстоятелни са и поднесените от защитата в съдебно заседание възражения за прекомерна завишеност на определената, при условията на чл.55 от НК, санкция на А. А., обуславящи явна несправедливост, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Правилно, при съблюдаване на обществената опасност на неправомерното деяние и личността на неговия автор, е диференцирана наказателната отговорност на А. - ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. В обсега на упражнените по чл.382, ал.7 от НПК правомощия, Плевенски РС е отчел индивидуализиращите инкриминираното посегателство обективни и субективни признаци /време; място; демонстрирана дързост при механизма на неправомерните действия; настъпил вредоносен резултат, материализиран в стойността на предмета на престъпление; форма на вина; квалифициращите го като по-тежко наказуем акт обстоятелства и честотата на този вид посегателства против собствеността, съизмерима с общата престъпност, отразена и анализирана в официалната статистика/. Контролираната инстанция е подходила с нужното внимание и в оценката на значимите при налагане на наказанието личностни данни за осъдения; очертани в облика и спецификата на извършеното - проекция на обществените, психологически и индивидуални качества на дееца; лимитирани в доказателствения материал за социалното положение, здравословното състояние и процесуалното поведение на А.; и съдържими се в приложените бюлетини за предходните многобройни осъждания на лицето, извън релевантните за правната квалификация по настоящото дело - опасен рецидив, които обуславят заключение за формирани трайни престъпни навици и за отсъствие на ефективно упражнено предупредително и възпиращо въздействие, чрез постановените присъди. В контекста на изложеното, релевираното от служебния адвокат игнориране на стойностните измерения на отнетите вещи-183 лева, е лишено от изискуемата се доказателствена подкрепа. А предложената мотивация за пренебрегнати факти, индициращи на възстановени имуществени вреди и на оказано съдействие при разкриване на истината, чрез признатата в рамките на диференцираната процедура по Глава двадесет и девета от НПК вина, е неотносима при отмерване на конкретната санкция, доколкото визираните обстоятелства са предпоставили прилагането на особените правила и премиране на осъдения, чрез определяне на наказанието при изключително смекчената отговорност по чл.55 от НК, което не е императив, а предоставена от закона възможност, в дискрецията на съда. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав за неоснователност на искането на осъденото лице за отмяна на определение №444 от 23.06.2011г. на Плевенски РС, с което е одобрено споразумение между представителя на прокуратурата и защитника на А., и прекратено наказателното производство, при условията на чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1 от НПК. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Б. А. за възобновяване на нохд №1556/2011г. на РС-Плевен и за отмяна на постановеното по него определение №444 от 23.06.2011г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.