О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №  312   София,  26.05.2009 година   Върховният касационен съд на Република България,   второ отделение, в закрито заседание на година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ           ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                  МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 21 /2009  година Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на ТД”Ч” АД, гр. С. против въззивно определение на окръжен съд гр. М. от 03.12.2008 год., постановено по в.ч.гр.д. № 373/ 2008 год., с което е оставено в сила определение на Ломския районен съд от 10.10.2008 год. по ч.гр.д. № 628/2008 год.. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и съществените съдопроизводствени правила-касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че доколкото в заповедното производство съдът не е задължен да проверява правосубектността на длъжника към дата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то не е налице процесуална пречка при последваща служебна констатация за отсъствието и, както е в разглеждания случай, да се предостави възможност на кредитора да отстрани съществуващата нередовност на заявлението му, като са развити и допълнителни съображения за субсидиарно приложение на общите правила на исковото производство, аргументирани с нормата на чл.410, ал.2 ГПК и за характера на сключения договор за доставка на електрическа енергия, който не е „intuito personea”, обуславящи правна възможност за изпълнение на задълженията и от трето лице. В изпълнение на императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване по см. на чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК с наличието на противоречива съдебна практика по см. на чл.280, ал.1, т.2 ГПК относно съществените за делото процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд се произнесъл- за процесуалната легитимация на страните в гражданския процес и в частност в заповедното производство, за допустимостта на процесуално правоприемство по отношение наследниците на починал преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, длъжник, както и за процесуалната възможност съдът, издал заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК впоследствие, поради констатирано отсъствие на изискуемата се пасивна процесуалноправна легитимация на една от страните, сам да обезсили същата и да прекрати образуваното производство или да даде възможност за отстраняване нередовността на подаденото заявление, съобразно общите правила на ГПК. В подкрепа на соченото основание частният жалбоподател е приложил преписи от определение № 269/02.07.2008 год. по в.гр.д. № 557/2008 год. на ПОС; от определение на СОС от 01.09.2008 год.по ч.гр.д. № 781/2008 год.; определение на СОС от 01.09.2008 год. по ч.гр.д. № 776/2008 год.; определение на КОС от 18.06.2008 год. по гр.д. № 336/2008 год.; определение на БРС от 26.09.2008 год. по ч.гр.д. № 709/2008 год.; определение № 257 от 28.05.2008 год. по ч.гр.д. № 203/2008 год. на Левченския районен съд; определение от 02.06.2008 год. по ч.гр.д. № 1767/2008 год. на ПРС и определение № 263 от 21. 07. 2008 год. по ч.гр.д. № 314/2008 год. на МРС, всичките без данни да са влезли в сила. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.288 ГПК във вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ, по разпореждане от чл.274, ал.3, т.1 ГПК, на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Основателно се явява и съдържащото се в същата искане за допускане касационното и разглеждане относно основателността на поддържаното оплакване. Обстоятелството, че по съществените за заповедното производство процесуални въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл с обжалвания съдебен акт- за допустимостта на заповедното производство при починал, към датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК, длъжник, за наличието на процесуално правоприемство по отношение наследниците на последния длъжник, чиято смърт е настъпила преди подаване на заявление на кредитора за издаване на заповед за изпълнение, както и за приложението на чл.429 ГПК, предвид субективните предели на изпълнителния лист съдебната практика, обективирана в приложените с частната жалба съдебни актове е противоречива, обосновава правен извод за наличието на сочения от частния жалбоподател селективен критерий за допускане касационно обжалване, въведен с чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да потвърди определението на Ломския районен съд от 10. 10. 2008 год., по ч..гр.д. № 628/2008 год., с което издадената на 16.05.2008 год. в полза на настоящия частен жалбоподател заповед за изпълнение на парично задължение срещу А. Н. А. - б.ж. на гр. Лом, починал на 04.10.2006 год. е обезсилена и е отказано издаването на изпълнителен лист на заявителя „Ч” АД, въззивната инстанция е счела, че доколкото към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК длъжникът не е съществувал като правен субект, факт съобщен с върнатото в цяло съобщение, адресирано до последния и удостоверен с издадения от община Л. препис - извлечение от акт за смърт № 360/04.10.2006 год., то отсъства валидно възникнало процесуално правоотношение между страните, което е процесуална пречка от категорията на абсолютните, претендираното спрямо починалия вземане да бъде реализирано по предприетия от кредитора ред. Определението е правилно. Законосъобразно е разбирането на въззивния съд, че е недопустимо провеждането на заповедно производство при първоначална липса на правен субект, какъвто е разглежданият случай, в който смъртта на длъжника- б.ж. на гр. Лом, област М. - А. Н. А. с ЕГН: **********, предхожда заявлението на кредитора- ТД ”Ч” АД, гр. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Доколкото процесуалната правоспособност - способността на дадено лице да бъде субект на процесуално правоотношение, съответства на понятието правоспособност в гражданското право – възможността последното да бъде носител на права и задължения, съществува за ФЛ извън изрично предвиденото от законодателя изключение/ ЗН/, само в границите на неговия живот - от момента на раждане до физическата смърт, то отсъствието на физически съществуващ към момента на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК длъжник- ФЛ, изключва валидното възникване на процесуално правоотношение и настъпване на целените от кредитора правни последици. От своя страна отсъствието на валидно възникнало процесуално правоотношение между страните изключва и наличието на процесуална възможност за процесуално правоприемство на наследниците на починалия длъжник и като е съобразил горното окръжният съд гр. М. правилно е приложил процесуалния закон- чл.414 и сл. ГПК, във вр. с чл.410 ГПК. Обстоятелството, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните , означава, че в служебните задължения на съда се включва задължението сам да следи за наличието и във всяко положение на делото. Следователно съобразявайки това вменено от процесуалния закон задължение и правомощията на съда в заповедното производство правилно въззивната инстанция е счела, че предприето от първата инстанция обезсилване на издадената заповед, обуславящо и прекратяване на делото, поради недопустимост на образуваното производство е съобразено със закона- по арг. на по- силното основание, черпен от чл.415, ал.2 ГПК. Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия   О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от окръжен съд гр. М. въззивно определение от 03.12.2008 год., по в.ч.гр.д. № 373/2008 год.. ОСТАВЯ в сила въззивното определение на окръжен съд гр. М. от 03.12.2008 год., по в.ч.гр.д. № 373/ 2008 год., по описа на с.с.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: