6 Р Е Ш Е Н И Е № 21 гр. София, 01 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Даниела Атанасова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Мадлена Велинова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 2968/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – гр- Варна, срещу решение № 140 от 27 октомври 2011 година на Апелативен съд – гр. Варна, по внохд № 311/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 53 от 14 юни 2011 година на Окръжен съд – гр. Варна, постановена по нохд № 559/2011 година по описа на този съд. В протеста не е посочено конкретно отменително основание по чл. 348, ал. 1 от НПК. От съдържанието му може да се направи извод, че представителят на обвинението оспорва дадената от съда правна оценка на установените по делото факти, довела до неправилния извод за невиновност на подсъдимия Г. М. по повдигнатото му по делото обвинение. Твърди, че по делото са събрани достатъчно доказателства за осъществяване от страна на М. на престъплението по чл. 123 от НК. Тези възражения ангажират отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. С протеста се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест. Намира направените от съда изводи за несъставомерност на установените факти по нормата на закона, по която са подведени, за правилни и законосъобразни, поради което атакуваното решение на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. В същото съдебно заседание подсъдимият Г. М. не участва лично и не се представлява. Не са представени по делото писмени съображения във връзка с подадения касационен протест. В заседанието не участват лично и не се представляват и останалите страни по делото – подсъдимите Д. П. Н. и Н. Х. М., частният обвинител и граждански ищец Г. Ю., гражданският ответник [фирма], чрез управителя си Т. Д.. Същите не са представили писмени становища по подадения касационен протест, касаещ оправдаването на подсъдимия М.. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакуваното решение на въззивния съд е потвърдена изцяло присъдата на Окръжния съд, с която подсъдимият Г. К. М. е признат за невинен в това, на 12. 04. 2010 година, в [населено място], поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като технически ръководител към [фирма], на обект ПИ № 833 в местността „Акчелар”, да е причинил смъртта на О. А. Ю., като е нарушил чл. 26, т. 1 от Наредба № 2 от 22. 03. 2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение на чл. 123, ал. 1 от НК. Със същата присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Д. Н. по чл. 123, ал. 1 от НК и гражданската му отговорност, солидарно с гражданския ответник [фирма], за обезвреда на причинените неимуществени вреди на гражданските ищци Г. Ю. и Х. А. (чрез неговата майка и законен представител Г. Ю.). Подсъдимият Н. М. е оправдан по обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК. По делото са присъдени разноски и дължима държавна такса, извършено е надлежно разпореждане с веществените доказателства. Касационният протест е неоснователен. Заявеното в протеста оспорване на оправдаването на подсъдимия М. по повдигнатото му обвинение по чл. 123 от НК, всъщност е подкрепено с доводи, относими към обосноваността на фактическите констатации, а тя е извън предмета на касационния контрол. Известно е, че материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е самостоятелно касационно основание и когато обжалващата страна се позове само на него, касационната проверка се свежда единствено до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти, с които обжалващата страна принципно е съгласна. Ако неправилното приложение на закона обаче е резултат на ненадлежно формиране на фактите, то тогава очевидно неправилността на оспорения съдебен акт ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Доколкото подаденият протест съдържа съображения, от които могат да се установят действителните причини за недоволството на обвинителната власт от въззивното съдебно решение, ВКС извърши проверка и констатира следното: Протестът касае единствено оправдаването от предходните съдебни инстанции на подсъдимия М.. По отношение на подсъдимите Н., който е осъден и М., който е оправдан, както и по отношение на гражданския ищец и на гражданския ответник, потвърдителното решение на въззивния съд не е атакувано по касационен ред и е влязло в законна сила. Във връзка с инкриминираните от обвинението по отношение на подсъдимия М. обстоятелства, първоинстанционният съд е изложил изключително подробни и задълбочени съображения, основани на надлежно събрани, достатъчни и необходими доказателства (л. 102-106 от съдебното дело). Извършеният доказателствен анализ позволява на страните по делото и на контролните инстанции да проследят начина на формиране на вътрешното убеждение на този съд и не поставя никакви съмнения в неговата правилност и законосъобразност. Затова и въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата. В рамките и в отговор на възраженията във въззивния протест обаче, съдът е извършил и собствен доказателствен анализ (л. 54-57 от въззивното дело). ВКС няма причини да не сподели формираните в резултат изводи, доколкото този анализ не разкрива игнориране или превратност при оценката на съдържанието на доказателствените източници. Показанията на свидетелите Г. М., Б. М., Р. И. (работници на строежа) и особено на М. (конструктор на обекта) и М. (съдружник в „КМ 71”), са анализирани по действителното им съдържание, съобразно констатациите и изводите и на СТЕ (експерт А.), СМЕ (доц. Р.), относно механизма на настъпване на трудовата злополука и причината за смъртта на пострадалия О. Ю.. Доводите в касационния протест (впрочем идентични с тези във въззивния протест) за наличие на противоречия в показанията на свидетелите М. и И., помежду им и с обясненията на подсъдимия М., не намират опора в доказателствените източници. Внимателният им прочит е дал основание на предходните съдебни инстанции за извода за установеност на обстоятелствата, от значение по делото – действията на подсъдимия М. на обекта сутринта преди злополуката, причината за временното напускане на обекта и дадените от него указания, създадената практика при отливане на бетон, причината за започване на дейността преди завръщането му и пр. Тези доводи са били предмет на обсъждане и от двете предходни инстанции. Атакуваното решение съдържа отговори, които ВКС не намира основания да не сподели като адекватни на доказателствата по делото. Същественото в случая е, че временното отсъствие на подсъдимия М. от обекта, след надлежно проведен инструктаж и дадени указания, не може да бъде ценено като нарушение на вмененото му задължение по чл. 26, т. 1 от Наредба № 2/2004 година, което пряко и непосредствено да е причинило злополуката, довела до смъртта на пострадалия Ю.. При така установените факти по делото от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Искането за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане няма как да бъде удовлетворено при липса на констатации за допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140 от 27 октомври 2011 година на Апелативен съд – гр. Варна, по внохд № 311/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 53 от 14 юни 2011 година на Окръжен съд – гр. Варна, постановена по нохд № 559/2011 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.