Р Е Ш Е Н И Е № 459 гр. София, 08.11.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1503 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искания на осъдените Х. С. Г. и М. Й. А. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 2598/2012 г. на Бургаския районен съд с оплаквания за допуснати процесуални нарушения. Осъдените молят делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание защитниците им поддържат исканията и молят да бъдат уважени. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че претенциите не следва да се уважават. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, установи следното: С присъда № 1794/ 30.10.2012 г. Бургаският районен съд признал подсъдимите Г. и А. за виновни в това, че на 31.08.2011 г., след предварителен сговор помежду си и с подсъдимите С. и К., /А. при опасен рецидив, а Г. при повторност/, чрез използване на технически средства и моторно превозно средство направили опит за кражба на движима вещ, оставена без постоянен надзор на стойност 486 лв., като опитът останал недовършен по независещи от тях причини. На осн. чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.2,4 и 5, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.А от НК осъдил М. А. на лишаване от свобода да срок от 3 години и шест месеца. На осн. чл.195 ал.1 т.2,4,5 и 7, вр. чл.18 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК осъдил Х. Г. на лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца. С решение № 14/ 29.01.2013 г. по внохд № 1354/12 г. Бургаският окръжен съд потвърдил присъдата. Двамата осъдени са подали искания за възобновяване в законния шестмесечен срок от влизане на решението в сила, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество обаче са неоснователни. Върховният касационен съд констатира, че исканията на осъдените са мотивирани с идентични доводи, поради което ще бъдат разгледани едновременно. Твърденията на осъдените, че при постановяване на присъдата са допуснати множество процесуални грешки, тъй като не са взети предвид техните обяснения, не е направен следствен експеримент и не им е била предоставена възможност да сключат споразумение са напълно неоснователни. Бургаският окръжен съд е извършил дължимата проверка на присъдата и е изложил убедителни съображения за извода, че фактите по престъплението са правилно установени. Направеният съвкупен анализ на доказателства, установени от показанията на свидетелите З. Н., Д. П. и Т. И., от протоколите за оглед на местопрестъплението и на веществените доказателства, от заключенията на експертизите и от частичните признания на подсъдимите несъмнено сочат на предварително взетото решение за извършване на престъплението, снабдяване с инструментите за рязане на метал, осигуряване на лекия автомобил за превозване на отнетото и започнало изпълнение на деянието- рязане на металната тръба. Въззивният съд е разгледал внимателно обясненията им, с които са поддържали позицията за доброволен отказ от извършване на деянието, защото установили, че е физически невъзможно да отрежат и изнесат парчето от металната тръба. След като е съпоставил тези обяснения с показанията на двамата полицаи, които лично са възприели рязането на тръбата посредством намерените в тунела технически средства за термично газо-кислородно рязане на метали, съдът е обосновал становище за тяхната недостоверност и е отказал да ги кредитира при изграждане на вътрешното си убеждение. Не е допуснато процесуално нарушение, тъй като съдът е изложил съображения защо не приема доводите, изложени във въззивната жалба, както изисква нормата на чл.339 ал.2 от НПК. Възражението, че не е извършен следствен експеримент, за да се установи дали е във физическите възможности на дейците да държат толкова тежко парче метал на 3 м. височина също не може да бъде споделено. Съгласно разпоредбата на чл.166 от НПК, следствен експеримент се извършва с цел уточняване и проверка на данни, получени от разпита на обвиняемия, на свидетелите или от друго действие по разследването. Очевидна е несъстоятелността на възражението, защото нито в показанията на свидетелите се съобщава дейците да са държали с ръцете си тежкото 1250 кг. парче метал, нито такъв факт е приет за установен в съдебния акт. Поради това, не е било необходимо извършването на такова следствено действие, нито е правено искане от страна на защитата в коментираната посока. Що се касае до оплакването на осъдените, че не им е предоставена възможност да сключат споразумение, то следва само да се посочи, че приключването на делото по реда на глава 29 от НПК зависи от страните в процеса- от прокурора и защитата. Сключването на споразумение е въпрос на договореност между тях и не се инициира, а само се одобрява от съда, когато не противоречи на закона и морала. Като взе предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените М. Й. А. и Х. С. Г. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 2598/2012 г. на Бургаския районен съд и отмяна на постановената по него присъда, потвърдена с решение на Бургаския окръжен съд по внохд № 1354/2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: