О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 108 гр. София, 18 септември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ч. н. дело № 1098 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местна подсъдност, касаеща разглеждането на НОХД № 268/2015 г. по описа на Районен съд – гр.Нова Загора. С определение № 1066 от 01.07.2015 г. съдията-докладчик от Районен съд – гр.Стара Загора е констатирал, че делото е подсъдно на Районен съд – гр.Нова Загора с оглед местоизвършването на деянието, респ. разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НПК. Поради това е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на компетентния да го разгледа съд, а именно Районен съд – гр.Нова Загора. Докладчикът по НОХД № 268/2015 г. по описа на Районен съд – гр.Нова Загора е прекратил съдебното производство с разпореждане № 454 от 10.07.2015 г. и е изпратил същото на ВКС, като в диспозитива на съдебния акт е посочил, че „повдига препирня за подсъдност между Новозагорски РС и Старозагорски РС”. В мотивната част на съдебния акт не се оспорва, че компетентен съобразно правилата за местна подсъдност, установени в НПК е Районен съд – гр.Нова Загора. Тъкмо обратното, изрично посочено е, че „съблюдавайки мястото на извършване на престъплението, компетентен да разгледа делото е НЗРС”. При това положение е очевидно, че в конкретния случай не е възникнал спор за подсъдност по смисъла на чл. 44 от НПК. Още повече, че в разпореждането, с което делото е изпратено във ВКС, са изложени съображения за наличието на обстоятелства съотносими към визираните в чл. 43, т. 1 от НПК – много обвиняеми и свидетели живеят в района на Районен съд – гр.Стара Загора. Тези доводи предпоставят произнасянето на върховната съдебна инстанция по реда на чл. 43, т. 1 от НПК. В писменото си становище, прокурорът от ВКП изразява позиция, че не са налице условията на чл. 43, т. 1 от НПК и делото следва да се разгледа от Районен съд – гр.Нова Загора. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото намира, че не са налице предпоставките по чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност, предвид следните съображения: Глава четвърта, Раздел ІІ от НПК регламентира подсъдността по наказателните дела. Наред с това, в процесуалния кодекс са предвидени хипотези, при които правилата относно местната подсъдност на делата могат да бъдат дерогирани при наличие на определени предпоставки, визирани в чл. 43 от НПК. В т. 1 на същия законов текст е уредена възможност за изключение от общите правила в случаите, при които много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд. Това определящо условие е продиктувано от стремеж да бъдат обхванати случаите, при които са налични предпоставки за възможно забавяне и възникване на затруднения при разглеждане на наказателните дела. Заложената цел е да се осигури своевременно разглеждане на делата при минимални разходи. В конкретния случай, видно от данните за обвиняемите по делото, двама от тях – Я. А. и Господин Й. са с местонахождение в [населено място], а третият – И. К. Д. е с адресна регистрация в [населено място], но понастоящем се намира в Затвора – [населено място]. От приложения към обвинителния акт списък на лица за призоваване се установява, че свидетелите по делото са двама, като единият от тях е с местонахождение в [населено място], а другият е с местонахождение в [населено място]. Тези данни не могат да обусловят извод за необходимост от промяна на местната подсъдност. По отношение на обвиняемите законът поставя изискването „много обвиняеми” да живеят в района на другия съд. В настоящия случаи всички обвиняеми по делото са общо трима души, което не би могло да бъде такова множество, макар и тримата да се намират в района на Районен съд – гр.Стара Загора, че да обоснове отклонение от правилата за подсъдността, съобразно които компетентен да разгледа делото е Районен съд –гр.Нова Загора. Освен това, местонахождението им е в такава близост, че не би могло да създаде особени затруднения и разходи във връзка с явяването им пред районния съд в гр.Нова Загора. Изискването по отношение на свидетелите, много от тях да живеят в района на другия съд, също не може да бъде изпълнено с оглед данните по делото, че нито един от тях не се намира в района на Районен съд – гр.Стара Загора, тъкмо напротив – единият е с местонахождение в [населено място], а другият в [населено място]. Предложението за промяна на местната подсъдност на делото и изпращането му на друг еднакъв по степен съд се аргументира и с различното местоживеене на защитниците и вещото лице. Следва да се отбележи, че тези доводи не могат да бъдат основание за уважаване на отправеното до ВКС предложение, поради обстоятелството, че чл. 43 от НПК не предвижда хипотеза за промяна на подсъдността, свързана с района, в който живеят защитниците на подсъдимите или вещите лица по наказателните дела. Затова делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване на Районен съд – гр.Нова Загора. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното НОХД № 268/2015 г. по описа на Районен съд – гр.Нова Загора за разглеждане и решаване от същия съд – Районен съд – гр.Нова Загора. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.