Р Е Ш Е Н И Е № 20 гр. София, 25 март 2022 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1138 по описа за 2021г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадени касационни жалби от частните обвинители Г. А. Г. и Р. П. Б. чрез поверениците им срещу въззивна оправдателна присъда № 2/22.01.21г. по ВНОХД № 759/2020г. на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, трети състав, във второ по ред въззивно производство. Релевирани са и трите касационни основания в жалбата, като на първо място се твърди нарушение на материалния закон, тъй като въззивната инстанция не приложила закон, който е следвало да бъде приложен. На второ място се твърди нарушаване на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на страните, които не са били отстранени, като се твърди и липса на мотиви. Новата и оправдателна присъда се подкрепяла от негодни доказателства, възпроизведени от други негодни доказателствени средства в нарушение на чл.105, ал.2 и чл.106 от НПК. Съдът в нарушение на чл.303, ал.2 от НПК e оправда. подсъдимия, макар обвинението да било доказано по несъмнен начин. Според касатора било нарушено състезателното начало, не била разкрита обективната истина по делото и вътрешното убеждение на състава не било основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не се излагат доводи относно третото касационно основание. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира, като моли да не се уважава касационната жалба поради нейната неоснователност. Според него съдът правилно е приложил закона и не го е нарушил, като е постановил новата и оправдателна присъда, основателно приемайки, че извършеното от подсъдимия не съставлява престъпление. Посочва, че поведението на подсъдимия е било правомерно, като се е движел с позволена скорост, предстоящата маневра също е била позволена и той обективно нямал възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие. Прокурорът се позовава на повторната автотехническа експертиза, съгласно която подсъдимият не е можел за предвиди, а и е нямал възможност за това, да прецени че ще настъпи удар, поради обективната липса на възможност и време за сработване на автомобилните системи. Според прокурора, пострадалият сам се е поставил в ситуация да не бъде ценен като опасност от подсъдимия, като се прави позоваване на обстоятелството,че ако пострадалият се е движел с позволената скорост от 50 км/ч., произшествието не би настъпило. Прокурорът отбелязва, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Частните обвинители Г. А. Г. и Р. П. , редовно призовани, се явяват лично, като се представляват и от повереник. Последният твърди, че е било ограничено правото им да докажат относими по делото факти – разстоянието от страничната улица, от която е излязъл пострадалия с мотоциклета си, до мястото на удара. Оспорва изводите на експертите относно разстоянието на взаимна видимост между подсъдимия и пострадалия, като твърди липса на конкретизация. Твърди, че не било уважено съществено доказателствено искане, отнасящо се до предоставяне от фирмата производител, респективно представителя й в страната, на данни за техническите характеристики на мотоциклета, управляван от пострадалия, като заявява, че при установените обороти и скоростна степен на моторното превозно средство не може да развие скоростта, твърдяна от обвинението. Добавя, че мотоциклетът е бил във фаза на ускоряване, което означавало движение във всеки един момент с различна скорост, като това обстоятелство не било взето предвид. Повереникът прави позоваване на употреба на наркотични вещества от подсъдимия и проява на недобра преценка на пътната ситуация. Моли за признаване на подсъдимия за виновен след отмяна на присъдата, алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане. Частните обвинители поддържат тезата на повереника си. В реплика повереникът заявява, че експертът от последната по делото повторна автотехническа експертиза си противоречи с издаден технически коментар за използване на формулата „Апел“, ползвана при пътнотранспортни произшествия с участието на мотоциклетисти и велосипедисти. Повтаря, че не били взети явни доказателства от кой момент пострадалият се е включил в булеварда. Подс.Л., редовно призован, явява се лично и се представлява от защитник, който оспорва жалбата на касаторите, като излага доводи, основани на автотехническата експертиза по делото и високата скорост на движение- 197 км/ч. на пострадалия, с опасна зона за спиране от 303 метра, в градска среда с предстояща пешеходна пътека и и близка детска площадка. Защитата излага доводи във връзка с взаимната видимост на участниците в произшествието, като опасната зона на подсъдимия според заключението на експерта и изводите на съда, възприели тези измервания при видимостта на подсъдимия към пострадалия, е от 28 м. Твърди, че по рано от това не е имало предпоставки да се намали скоростта и да се спре, за да се изпълнело задължението по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съдът убедително бил отговорил на стр.20 от мотивите на всички оплаквания, които били формулирани и в касационната жалба. Моли да се остави в сила оправдателната присъда на въззивната инстанция. Подс.Л. в своя защита поддържа тезата на защитата си и допълва, че нямало как да реагира на случилото се. Съжалявал за него, но просто било неизбежно. При последната си дума подс.Л. моли да се потвърди оправдателната присъда. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С втора второинстанционна присъда № 2/22.01.2021г. по ВНОХД № 759/20г. на САС,н.о.,3-ти наказателен състав първоинстанционната осъдителна присъда от 05.04.2017г. по НОХД № 3103/2016г. на СГС,н.о.,15-ти състав е отменена изцяло, като подс.Л. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.“б“, вр.ал.1, б.“в“ и б.“б“, вр.чл.342, ал.1 от НК. С присъдата е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. Второто поред разглеждане е последвало от решение № 190/10.07.2020г. по касационно дело № 715/2019г. Касационният състав е приел наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в неяснота на мотивите и на доводите, направени в резултат на възприемане на един от възможните варианти, разгледани от експертите и визиращи невъзможност ударът да бъде предотвратен с действия на подсъдимия. По същество са дадени и указания по приложение на материалния закон-че предмет на обсъждане следва да бъде не общото правило по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като задължение на подсъдимия, а конкретното такова по чл.37, ал.1 от ЗДвП, в нарушаването на което е и обвинен. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимираните частни обвинители по делото чрез повереника им, като разгледана по същество, тя се явява основателна. Касационният състав е сезиран и следва да се произнесе в рамките на посочените касационни основания, които установяват пределите на касационния контрол. Правно логично е да бъде обсъдено на първо място основанието, което определя протичането на процеса като законосъобразен или не, а именно да се отговори на въпроса допуснати ли са или не, съществени нарушения на процесуалните правила. Няма съмнение, че законосъобразното протичане на процеса дава гаранции, че анализът поотделно, както и в цялост, и пълнота на съвкупния доказателствен материал единствено дава възможност да се извлекат изводи, които да са в унисон с обективната истина, фактите по делото и приложимото право. Чл.339, ал.3 от НПК задължава въззивната инстанция да спази изискванията на чл.305 от НПК, но независимо от това следва да отбележи и защо не възприема доводите в подкрепа на първоинстанционния съдебен акт. Този отговор се дължи, за да може да се направи разумно разграничение на противопоставените по подразбиране пред касационната инстанция съдебни актове на предходните две инстанции. Въззивната инстанция е положила неимоверни усилия да отдели спорното от безспорното чрез анализ на установените по делото доказателства и интерпретиращите ги заключения, предимно от техническо естество. Така например с основание е възприела количествените показатели на движението на лекия автомобил, управляван от подсъдимия Л., в момента на извършване на маневрата, позовавайки се на обективно установените показания на оборотомер и на скоростомер, независимо от различните твърдения на експертите. С оглед на това вярно е възприела скорост на движението на автомобила при предприемането на маневра завой наляво от 40 км/ч. Но верният анализ не е следвало да свършва дотук, а е следвало да се отговори, ако е необходимо и чрез използване на експертни знания, дали това е съобразената скорост за извършване на тази маневра, както и дали, извършена по този начин, със скорост, близка до максимално разрешената за този участък от пътя, не ограничава възможността за своевременна и адекватна преценка на пътната обстановка и не затруднява ли изпълнението на задължението на подсъдимия да съобрази скоростта на насрещно движещите се превозни средства. На следващо място съдът е следвало да даде отговор на направените възражения за скоростта на движение на пострадалия. Вярно е, че инстанциите по същество, както и касационната впрочем, следва да се съобразяват с фактическите рамки на обвинителния акт, с неговата обстоятелствена част, но винаги и на първо място по делата се изследва и търси обективната истина. Величината на скоростта на пострадалия е определена в обвинението и промяната в нейните параметри, която се отразява негативно на наказателноправното положение на подсъдимия, по начало е недопустима, извън хипотезата на чл.287 от НПК. Независимо от това, принципът на обективната истина пък изисква от своя страна всеки един факт по делото да бъде надлежно установен и то без съмнение. Дали съдът ще може да го имплементира във фактическата рамка на обвинението, е отделен въпрос. По делото експертите са установили изминат път от пострадалия, след излизането от улица „Златопласт“ до мястото на инцидента ( мястото на удара) разстояние от 210 метра, с пътник, св.М. И., на задната седалка. Експерта К. утвърждава взаимна възприемаемост на подсъдимия и пострадалия на по-малко разстояние. Не е изяснено по делото на какво се дължи тази разлика, тъй като подсъдимия до мястото на произшествието и предприетата от него маневра е изминал допълнително разстояние от булевард „Царица Йоанна“ до пресечката с улица „Гоце Делчев“, което също увеличава възможността за взаимна видимост. На следващо място от експертите са установени заводските технически параметри за достигане на скорост от 0 до 100 км/ч. от този тип мотоциклети. Не е установено дали експлоатацията до този момент е позволявала да се достигнат тези заводски стойности, както и не е отговорено дали те са постижими с допълнителен товар, какъвто е св.М. И., доколкото тежестта е от съществено значение и влияе пряко на възможностите за ускорение на превозното средство. В показанията си св.М. И. посочва,че при излизането си на булеварда от страничната улица „Златопласт“, пострадалият е „пропуснал“ автомобил- стр.150 от първоинстанционното съдебно следствие. Това обстоятелство е съществен компонент при изчисляване на максимално възможното ускоряване на мотоциклета. В тази връзка не е даден отговор на възражението и на въпроса каква максимална скорост е възможно да се развие при установеното динамично поведение на пострадалия- излизане с пътник на задната седалка от десен завой- от улица „Златопласт“ по бул.“Генерал Асен Николов“. Нужно е да се знае каква е критичната скорост за предприемане на такава маневра, успоредно с предприемането на праволинейно ускоряване до мястото на удара, за да се достигне твърдяната от обвинението и възприета скорост от около 200 км/ч., при това само за разстоянието от 210м.(двойно повече от посочената заводска стойност за време при ускоряване от 0 до 100 км/ч.). Експертите са обяснили показанията на оборотомера и на предавката на превозното средство с възможността при удара задната част на мотоциклета със задвижващото задно колело да се повдигне, при което оборотите намалявали, а пък предавката да е била част от опит за намаляване на скоростта. Тези експертни разяснения не са достатъчно пълни и будят основателно съмнение, доколкото не е обяснено каква е била възможността (чисто техническа) при твърдяната скорост съобразно времето за реакция да се предприеме такова действие за намаляване на скоростта, вместо да се използва спирачния механизъм. Експертното изследване следва да съпостави тези възможности заедно с траекторията, респективно разстоянието на падане на тялото на св.М. И., която е в пряка зависимост от скоростта на движение на мотоциклета. Всички тези обстоятелства следва да бъдат надлежно изяснени, като за целта, ако е необходимо- а това е така, се използват експертни знания от комплексен характер, автотехнически и съдебномедицински. Изследването трябва да се извърши на принципа на повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която да има и арбитражен характер, с участието на експерти, които не са ангажирани до този момент със становище по делото. Липсата на отговор по тези въпроси прави мотивите непълни, независимо от положените усилия от втората инстанция, не дава пълен отговор на направените от повереника възражения, което съществено ограничава правото на защита именно на тази страна- на частното обвинение. В този смисъл е основателно твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. По приложението на материалния закон следва да се отбележи следното: Възведеното обвинение свързано с нарушение на нормата на чл.37, ал.1 от ЗДвП, което е специалното правило в конкретния случай поради предприетото от подсъдимия завиване наляво. Неговото задължение да пропусне насрещно движещото се превозно средство, каквото е мотоциклетът, управляван от пострадалия, е ясно и съвсем недвусмислено разписано. Това специално правило произтича от общото такова по чл.25 от ЗДвП, което урежда поведението на водачите, които ще предприемат каквато и да било маневра. Може да се заключи с положителност, че нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП е включена в съдържанието и на специалното правило, което допълнително само придава императивен характер на задължението за пропускане, тоест на правото на предимство за преминаване. При всички случаи маневриращият подсъдим е бил задължен през цялото време на вземане на решение и предприемане на маневра завиване наляво и още преди да започне самата маневра, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, в частност за тези, които минават покрай него. Законът го е задължавал да извърши маневрата, като се съобразява с положението на мотоциклетиста, с неговата посока и скорост на движение – последен абзац на разпоредбата. Законът е вменил задължение на подсъдимия да се убеди дали маневрата му ще бъде безопасна. Въпросът за вината се разрешава на плоскостта на отговор на въпроса дали е могъл и бил ли е длъжен да възприеме пострадалия. Законът е дал убедителен положителен отговор за наличието на неговото задължение. По отношение на възможността му да възприеме движението на пострадалия съдът трябва да изследва всички хипотези. Дори при скоростта, възприета от обвинението- не по-малко от 200 км/ч., следва да се отбележи, че дори и това е скорост, достъпна за нормалните физически възприятия, като това се отнася за всички хомологирани за движение по пътищата моторни превозни средства. Ако подсъдимият не е могъл да възприеме скоростта от 200 км/ч., означава, че тогава той не е изпълнил общото си задължение да съобрази скоростта и е предприел маневрата на свой риск и без да се убеди в нейната безопасност. Ако е изпитвал затруднение от каквото и да е естество, за да възприеме скоростта, то не е следвало да предприема своята маневра. Въпросът е изцяло правен и въззивната инстанция е била задължена да изследва точно бланкетната норма – специалното правило с въплътените в нея задължения от общото правило. Частичната липса на мотиви представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348,ал.3, т.2-ра, пр.1-во, вр.ал.1-ва, т.2-ра от НПК. Това налага отмяна на решението изцяло и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане следва да се отговори задължително на направените възражения, на въпросите, поставени в обстоятелствената част на настоящето решение, които целят разкриване на обективната истина, независимо от ограничението на рамката на обвинителния акт и неговата обстоятелствена част. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се абстрахира от хипотетичните отговори без полезна практическа стойност и да изследва само безспорно установените факти- какъвто е например фактът относно предприемане на маневра ляв завой от подсъдимия със скорост от 40 км/ч. при 1000 оборота и каквито са установените разстояния при навлизането на булеварда и на подсъдимия, и на пострадалия. Едва тогава ще може да даде съответстващ отговор за правилното приложение на материалния закон, който в настоящето въззивно решение не е получен. По силата на изложените съображения касационната инстанция намери че следва да се отмени решението на въззивната инстанция изцяло, като делото се върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2-ра, вр.ал.1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, състав на първо наказателно отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивна оправдателна присъда № 2/22.01.21г. по ВНОХД № 759/2020г. на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, трети състав и връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: 1. 2.