Р Е Ш Е Н И Е № 15 гр. София, 10.02.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 1136 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от повереника на частните обвинители. С присъда № 260027 от 18.03.2021г. по НОХД № 430/2020г. Пловдивски окръжен съд – Наказателно отделение е признал подсъдимия М. Н. К. за виновен в това, че на 16.12.2018г. в [населено място] при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“ модел „530Д“ с [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал.2, пр.1 ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“ и по непредпазливост причинил смъртта на С. С. П. като след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалата и на основание чл. 343а, ал.1, б.“б“ вр. чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.1 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал.1 НК, отложил за изпитателен срок от четири години и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години и три месеца. С присъдата подсъдимият е оправдан да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал.2, пр.2, чл. 116 ЗДвП и чл. 67, ал.1 и чл. 68 ППЗДвП. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от повереника на частните обвинители Пловдивски апелативен съд, 3 наказателен състав с решение № 97 от 25.10.2021г. по ВНОХД № 410/2021г. е изменил присъдата, признавайки подсъдимия за виновен в нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП, оправдавайки го да е нарушил чл. 20, ал.2, пр.1 ЗДвП и я потвърдил в останалата й част. В касационната жалба се релевират основанията по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Нарушение на материалния закон поверникът съзира в приложения от съда привилегирован състав на чл. 343а НК, за което твърди, че не са били налице основания. Своята позиция аргументира с изявленията, че липсват данни пострадалата да е била жива, когато подсъдимият е сигнализирал Национална система 112, което единично действие не би могло да се определи като направено всичко зависещо от дееца за оказване помощ за пострадалата. Отсъствието на действия, които да могат да бъдат субсумирани под този състав повереникът мотивира с преместване от К. на тялото на С. П. като опит на напусне местопроизшествието, неоказване на съдействие при качване на тялото й в автомобила на Спешна помощ и липса на изразен интерес и помощ към частните обвинители – съпруг и син на пострадалата. Всъщност с тези доводи обосновава и позицията си за явна несправедливост на наложеното на М. К. наказание, включително и с негови предходни осъждания за извършени престъпления против транспорта, допуснати множество нарушения на правилата за движение по пътищата, уредени в ЗДвП и ППЗДвП, които са погасени по давност, привидност на изразеното съжаление за случилото се, непризнаване на вината си за произшествието, както и неналичие на съпричиняване от страна на пострадалата. Достига до заключението, че в този случай не е удачно прилагането на института на условното осъждане. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд със задължителни указания по прилагане на закона. В съдебно заседание пред настоящия състав повереникът и частните обвинители не се явяват. От касатора е постъпила молба с изявление, че поддържа подадената жалба с всички изложени в нея съображения. Защитникът на подсъдимия заявява, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Твърди, че липсват доказателства по делото подсъдимият да е премествал тялото на пострадалата, а е направил всичко възможно тя да бъде транспортирана до болницата. Изразява мнение, че деянието правилно е квалифицирано от предходните съдебни състави, както и справедливо е определено наказанието на неговия подзащитен. Прокурорът счита, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение поради правилно приложение на закона от страна на въззивния съд, в чието решение са изложени пространни мотиви относно позицията му, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалата. Приема за несъстоятелно твърдението в жалбата, че К. е преместил тялото на С. П., тъй като липсват доказателства в тази насока. Видът, размерът и начинът на изтърпяване на наложеното наказание са преценени от съда при съобразяване с правната квалификация на извършеното, както и на наличните смекчаващи и отегчаващи неговата отговорност обстоятелства. Подсъдимият М. К. не се явява, за да афишира личната си позиция по делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от повереника на частните обвинители П. Б. П. и С. П. П. и в рамките на своите правомощия, прецени, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поставените от повереника за разрешаване от настоящия състав въпроси са били предмет на разглеждане с напълно идентично наведени във въззивната жалба аргументи и са получили правилното си и мотивирано разрешение от контролирания съдебен състав в атакуваното решение. Проблемът в кои ситуации се приема, че деецът е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия, е бил предмет на разглеждане в Постановление № 6 от 07.10.1969г. и Постановление №1 от 17.01.1983г. на Пленума на Върховния съд. И е прието, че тази помощ се преценява с оглед „възможностите му /психофизически, подготовка, здравословно състояние в момента и др/, обстановката, в която е действал и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил“, както и изискването „…помощта да е била необходима, т.е. да е оказана на жив човек, независимо от характера и степента на нараняването му, да е насочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяването живота на пострадалия“. Именно тези характеристики са съобразени от въззивния съд при възприемане позицията и на първостепенния, че към момента на положените от страна на подсъдимия усилия за запазване живота на С. П., тя не е била починала. Съдът по фактите е анализирал коректно доказателствените източници и носената от тях информация, за да приеме, че след като подсъдимият възприел, че пострадалата е жива чрез измерване на пулса й, сигнализирал Национален телефон 112 за случилото се и за необходимостта от оказване на специализирана медицинска помощ. В тази насока са обясненията на подсъдимия и показанията на неговия син – св. Н. К. и те не се оборват от други доказателстевни източници, включително и от изнесеното от посочения в касационата жалба свидетел Д. Б., който е пристигнал не непосредствено, а след пътно-транспортното произшествие, който темпорален период не определя като актуални показанията му, че не е възприел опити на подсъдимия да окаже помощ на пострадалата. В конкретния случай К. е направил необходимото чрез уведомяване за случилото се оператор с цел изпращане на спешна медицинска помощ /факт, по който страните не са спорили/ и от необорените по делото данни се установява, че това е станало докато С. П. е била жива /чрез установяване на пулс/. Действията му са били съобразени с психо-емоционалното му състояние и създалата се ситуация, включително и с присъствието на малолетния му син и те са били насочени към намаляване на пораженията от неговото виновно поведение, а не към увреда здравето на пострадалата. В този смисъл не могат да бъдат възприети като доказателствено обезпечени твърденията на касатора, че с изместване тялото на пострадалата след удара и полагането на част от него върху тротоарна площ, К. се е подготвял да напусне местопоризшествието, както и че подобно преместване е несъвместимо с причинената й от удара травма. Установените впоследствие наранявания на С. П. - пълно прекъсване на гръбначния и продълговатия мозък на ниво първи шиен прешлен с възходяща парализа на жизненоважни мозъчни центрове – на дишането и сърдечната дейност, отделяне на първи шиен прешлен от черепа и мозъчни кръвоизливи, не биха могли да бъдат субективно възприети от подсъдимия към момента на промяна в позициониране на тялото й, за да се твърди от касатора, че с тези действия той би могъл да й навреди, тъй като при такива травми тялото на пострадалия не се премества. Подобна доказателствена необезпеченост е налице и по отношение твърденията на касатора, че с преместване на тялото от страна на М. К., той е целял да напусне местопроизшествието – наличните по делото доказателства сочат, че той е останал на местопроизшествието, бил е обект на нападки от страна на сина на пострадалата, впоследствие въведен в полицейски автомобил и отведен в полицейско управление, като липсва каквато и да било гласно съдържима информация от пристигнали на място свидетели, че той е предприел действия по бягство от мястото на пътния инцидент. Останалите доводи за привидно изразено съжаление за случилото се, афиширано при дадената възможност за последна дума на подсъдимия /всъщност и при депозиране на обяснения от негова страна в хода на първостепенното съдебно следствие/ и липса на признание на вината му, са некоректно поднесени и не съответстват на обективираното в материалите по делото. Съдът е подходил с изискуемата задълбоченост при индивидуализиране наказателната отговорност на подсъдимия, неотминавайки нито смекчаващите, нито отегчаващите я обстоятелства. При тяхното съобразяване е преценил, че отмереното около средния размер наказание във визираното в санкционната част на приложимата правна норма, би постигнало целите на генералната превенция, а неналичието на небходимост от неговото ефективно изтърпяване е съобразил със семейното положение на К., настъпилата реабилитация по предходни осъждания и погасени по давност административни наказания за нарушения на специалния закон и правилника за неговото приложение, уреждащ правилата за движение по пътищата. Не на последно място е съобразил и поведението на пострадалата пешеходка, съпричинила престъпния резултат - поведение, изводимо от непротиворечивите в тази насока гласни и писмени доказателства по делото, подкрепени и от заключенията на специалисти автотехници и медици. Напълно безпристрастни и съответни на останалите източници на релевантна информация за изясняване положението на С. П. преди настъпване на удара с управлявания от подсъдимия автомобил са показанията на св. М. М., възприела пострадалата преди пътно-транспортното произшествие да се движи по осевата линия в средната част на пътното платно в тъмната част на денонощието. Предходните съдебни състави са възприели обективно нейно затруднение да се движи по тротоарна площ поради извършван там ремонт, но това не променя факта, че със своето поведение тя е спомогнала за настъпване на вредоносния резултат, отчетено и при отмерване на вида и размера на наказанието на подсъдимия. При извършената констатация за ненарушение на материалния закон и справедливост на наложеното наказание, настоящият състав стои на позицията, че актът на второстепения съд следва да бъде оставен в сила. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97 от 25.10.2021г. по ВНОХД № 410/2021г. на Пловдивски апелативен съд, 3 наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.