РЕШЕНИЕ № 242 София, 29. септември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2264 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК на влязлото в сила решение № ІV-6/29.01.2015 на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 757/2012, с което е потвърдено решение № 180/12.02.2007 на Бургаския районен съд по гр.д. № 299/2003, с което са уважени предявени ревандикационни искове за общо 3/9 ид.ч. от недвижими имоти и обезщетение за ползи от общите вещи. Молителите А. Г., Е. Г., Д. Г. и О. (К.) Е. Х. искат отмяната на посоченото решение, тъй като са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да им бъдат известни при неговото решаване и с които те не са могли да се снабдят своевременно, както и поради лишаването на О. (К.) Е. Х. от възможност да участва в делото предвид смъртта на пълномощника й С. С. на 05.07.2015 г., който е преупълномощил представляващата я по делото адв. В.. Ответниците по молбата А. С. и И. Г. възразяват, че представените писмени доказателства нямат значение за решението по делото, тъй като са отделни документи по преписката за издаване на заповед за наследниците на общата наследодателка, а и молителите са могли своевременно да се снабдят с тях при полагане на дължимата грижа; производство по оспорване на заповедта за наследство не е провеждано, а оспорването или неоспорването, съответно провеждането или непровеждането на такава процедура няма отношение към основанията за отмяна, след като не са представени доказателства за факти и обстоятелства, които изключват наследяването от посочените в заповедта деца на покойната, чийто произход от нея е надлежно установен по делото; молбата-декларация от А. С. изх. № 5697/07.09.1992 е представена от молителите в първоинстанционното производство и касае наследниците на И. Я. П.; молителите са уведомени в началото на процедурата за издаване на заповедта за наследници и са могли да участват в него; а касационната жалба от О. (К.) Е. Х. е подадена на 10.03.2015 г. преди смъртта на преупълномощителя С. С., след което не са извършени никакви процесуални действия от преупълномощената адв. В.. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение е постановено на 29.01.2015 г., влязло е в сила на 19.11.2015 г., а молбата за отмяна е постъпила в съда с вх. № 100058/19.02.2016 г., намира, че тя е подадена в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. В решението, чиято отмяна се иска е прието, че ищците, като сънаследници на общата наследодателка са собственици на идеална част от имота, поради което са уважени предявените ревандикационни искове и искове за обезщетение. Представените документи удостоверяват извършените действия от наследниците в производството по издаване на заповед за наследниците на общата наследодателка, но не опровергават доказателствата за техния произход от нея. Тези доказателства нямат значение за решението по делото, тъй като качеството наследник се доказва чрез представянето на акт, удостоверяващ кои са наследниците според приложимото право, а ако е приложимо правото на Европейския съюз – с европейско удостоверение за наследство, издадено по реда на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 04.07.2012 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство, което не измества националните официални документи, удостоверяващи кръга на наследниците; а когато такъв документ липсва или се претендира включването на лица, непосочени в удостоверението или изключването на посочени в него лица – чрез доказване на съответната степен на родство или на съответния завещателен акт, без да е необходимо изричното оспорване на акта, удостоверяващ кръга на наследниците и дяловете им от наследството. Удостоверението за наследници е официален документ, но не е свидетелстващ, тъй като не удостоверява факти и обстоятелства, а права. Като официален диспозитивен документ той подлежи на оспорване само ако е неистинен. Ако признатите в него права не съществуват в действителност, достатъчно е доказването на съответните правопроизводящи или опорочаващи факти. Същото се отнася и за представената молба-декларация, тъй като тя удостоверява изявлението на нейния автор, а не факти на произход. Без значение за правото на защита на молителката О. (К.) Е. Х. е смъртта на пълномощника й С. С., тъй като пълномощието се прекратява със смъртта на представлявания. Извършените от представителя сделки в рамките на представителната му власт обвързват представлявания и не се нуждаят от потвърждаване или повторно извършване нито преди, нито след смъртта на пълномощника. Представителната власт на преупълномощения не се прекратява със смъртта на преупъномощителя, тъй като преупълномощеният не представлява него. Тя се прекратява със смъртта на представлявания. Видно от изложеното подадената молба за отмяна е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена със законните последици. На ответниците по молбата А. С. и И. Г. следва да бъдат присъдени 500,00 лева разноски в производството по отмяна. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ молбата на А. Г., Е. Г., Д. Г. и О. (К.) Е. Х. за отмяна на влязлото в сила решение № ІV-6/29.01.2015 на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 757/2012 на основание 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК. ОСЪЖДА А. Г., Е. Г., Д. Г. и О. (К.) Е. Х. да заплатят на А. С. и И. Г. сумата 500,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.