Р Е Ш Е Н И Е № 195 гр. София, 13 ноември 2018 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание, проведено на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 835 по описа за 2018 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. М. К. срещу решение на Софийски апелативен съд № 113 от 20.03.2018 г, по ВНОХД № 190/18, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Кюстендил, № 1 от 15.01.2018, по НОХД № 65/17. С първоинстанционната присъда жалбоподателят е признат за виновен в това, че в периода от 17.11.2015 г до 31.12.2015 г, в [населено място], обл. Кюстендил, при условията на продължавано престъпление, шестдесет и седем пъти е използвал данни от чужд платежен инструмент: кредитна карта, издадена на В. К. М. от [фирма], като деянието не съставлява по-тежко престъпление и извършените транзакции възлизат на общата сума 1 031, 49 лв, с оглед на което и на основание чл. 249, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, както и на глоба от 1 000 лв. С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Изтъкват се следните доводи: събраните доказателства не са достатъчни за разкриване на обективната истина, допуснато е нарушение по чл. 14 НПК, наложеното наказание е явно несправедливо / приложим е чл. 55 НК /. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва в касационното производство. По отношение на него е приложена процедурата на задочното производство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Неоснователно се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата. Въззивният съд е подложил на задълбочена преценка съвкупността от писмени, гласни и веществени доказателства, при което е достигнал до верни изводи по релевантните факти. Налице са преки и косвени доказателства в подкрепа на обвинителната теза, които представляват стабилна доказателствена основа за осъждане на жалбоподателя. Св. М. е инициирал проверка в банката, издател на кредитната карта, във връзка с констатацията, че с неговата кредитна карта са извършени неправомерни разплащания. Като представител на банката св. Л. е извършил проверка и е установил, че плащането е по повод участие в он-лайн игра, в която е регистрирано лицето К. М.. Подсъдимият е депозирал обяснения на досъдебното производство пред съдия, приобщени в съдебната фаза по съответния ред, с които е разказал за случая, признавайки вината си. Такова признание е изводимо и от показанията на св. М. и тези на св. Ч., пред които жалбоподателят извънпроцесуално е признал за извършеното. В подкрепа на обвинителната теза са и документите, представени от банката, установяващи инкриминираните транзакции. Изяснено е, че платените опции на играта са реализирани чрез използване на номера на картата и нейния индивидуален код, като фирмата-получател на плащането не е изисквала ПИН-кода, който не е бил известен на подсъдимия. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето и не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание. За престъплението по чл. 249, ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума. На подсъдимия е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде изтърпяно при „строг” режим, и глоба от 1 000 лв. При индивидуализация на наказанието е отчетено като отегчаващо обстоятелство обремененото му съдебно минало, а като смекчаващи: самопризнанието, изразеното съжаление за стореното и оказаното съдействие при провеждане на разследването на досъдебното производство. Наказанието е определено към абсолютния минимум на санкцията по чл. 249, ал. 1 НК, в хипотезата на чл. 54 НК, като е приет изключителен превес на смекчаващите обстоятелства. В същото време, степента на обществена опасност на деянието е завишена, което произтича освен от размера на причинената щета, която не е възстановена, още и от обстоятелствата, при които деецът се е снабдил с данните от чуждия платежен инструмент, злоупотребявайки с доверието на св. М., който е бил негов работодател. Посоченото обстоятелство е отегчаващо такова и има своето значимо място в контекста на обстоятелствата по чл. 54 НК, но изложеният довод се коментира само във връзка със справедливостта на наказанието, отчитайки характера на касационното производство, което се води само по жалба на подсъдимия. Искането за по-нататъшно смекчаване на наказанието би било възможно само при условията на чл. 55 НК, които не са налице. От една страна, оценените смекчаващи обстоятелства не са „многобройни” по смисъла на чл. 55 НК, а и нито едно от тях няма характера на „изключително” такова. От друга страна, най-лекото, предвидено в закона наказание, не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, искането за смекчаване на наказанието е неоснователно и не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 113 от 20.03.2018 г, по ВНОХД № 190/18. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: