Р Е Ш Е Н И Е № 86 гр. София, 13 август 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април през 2018г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 299 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Благоевград срещу присъда № 678 от 07.02.2018 г. на състав на Благоевградския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 15/2018 г. В протеста и в постъпило в срока по чл. 351, ал. 4 НПК допълнение към него са изложени доводи за неправилно прилагане на закона и за съществени процесуални нарушения, свързани с отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Направено е искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебното заседание пред настоящата инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и допълнението към него, изложените доводи и направеното искане. Защитникът на подсъдимия пледира за оставяне на оспорената присъда в сила, като споделя аргументите на постановилият я съд. Като допълнителен аргумент за съществено нарушаване на процедурата по установяване на алкохол в кръвта на подсъдимия изтъква това, че контейнерите с иззетите от подсъдимия кръвни проби са били запечатани със стикер със сериен номер, според изискването на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 1 от 2017 г., прилагането на което изискване обаче е отложено във времето с разпоредбата на § 3, ал. 1 от посочената наредба след 30.06.2018 г. Подсъдимият, редовно призован, не взема лично участие в заседанието. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 943 от 20.12.2017 г., постановена по НОХД № 779/2017 г., състав на Районен съд - гр. Гоце Делчев е признал подсъдимия С. З. К. за виновен в това, че на 25.11.2017 г., около 04:10 часа, в [населено място] управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „марка“, м. „модел“ с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 831/28.11.2017 г. на СНТЛ при ОДМВР-Благоевград, поради което и на осн. чл. 343б, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв. На осн. чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил наказанието, свързано с лишаване от свобода, за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. На осн. чл. 343г НК е постановено и лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от девет месеца от влизането на присъдата в сила, като на осн. чл. 59, ал. 4 НК съдът е зачел и е приспаднал времето, през което той е бил лишен по административен ред от това право. Присъдени в тежест на К. са разноските по делото. С оспорената по касационен ред въззивна присъда първоинстанционният акт е отменен и вместо това подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан изцяло по обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК. Протестът е основателен. По същество въззивният съд е приел, че събраните доказателствени средства, предназначени да установят фактите от предмета на доказване, са негодни поради допуснати нарушения на установената в Наредба № 1 от 2017 г. процедура за установяване наличието на алкохол в кръвта, доколкото е използван неактуален образец на бланка на талон за изследване и след тестването на подсъдимия с дрегер за употреба на алкохол не му е било разяснено правото да признае резултатите от техническото средство, като вместо това той е бил отведен в медицинско заведение за вземане на кръвна проба. Според съда налице е и нарушение на чл. 22, ал. 2 и на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 1 от 2017 г., доколкото в протокола за химическо изследване не е отразено да е било извършено двукратно изследване на взетата от подсъдимия кръвна проба, респективно получените резултати. Въз основа на тези констатации въззивният съд е приел, че обвинението не е доказано и съответно подсъдимият не може да носи отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК. Тези изводи са неправилни, като се имат предвид приетите от съдилищата, в т. ч. и от въззивния съд, факти относно реда, по който е била установена употребата на алкохол от подсъдимия и алкохолната концентрация в кръвта му и при съпоставката на тези факти с правно регламентирания ред за установяване употребата на алкохол. Спазването на надлежния ред за установяване на алкохолна употреба и на концентрацията на алкохол в кръвта на дееца е важна предпоставка за законосъобразно ангажиране на наказателната му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК. Понастоящем и към датата на инкриминираното деяние този ред е установен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Част от изискванията, които въззивният съд в случая е преценил, че не са били спазени – тези, регламентирани в чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от посочената наредба, действително са част от реда, установен в нея, но са относими към случаите, когато при извършената на място от контролните органи проверка с техническо средство е установена алкохолна концентрация над 0,5 на хиляда и до 1,2 на хиляда, предпоставяща ангажиране на административно-наказателната отговорност на дееца. В тези случай, попълвайки талона за изследване по чл. 4, ал. 3 от наредбата, контролният орган има задължение да предостави възможност на лицето да впише в талона дали приема показанията на техническото средство, а то от своя страна може да приеме тези показания и тогава не се извършва установяване с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване. А ако провереното лице не приеме показанията на техническото средство, тогава то избира дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване. В случая при извършената на подсъдимия проверка контролните органи са установили концентрация на алкохол 1,62 на хиляда. Това е изисквало прилагането на установения не с чл. 6 от наредбата ред, а предвидения в чл. 7 от тази наредба ред, както е посочено в протеста. Този ред не предвижда задължение за контролните органи да разясняват на лицето възможност за признаване на резултата от техническото средство, както е преценил въззивният съд, защото с такова право по наредбата то не разполага. Според чл. 7, ал. 1 от наредбата, когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда (какъвто именно е настоящия случай), полицейски орган отвежда лицето до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване. Това именно е било извършено в конкретния случай – след като е бил съставен талон за медицинско изследване, подсъдимият е бил отведен до ФСМП-гр. /населено място/, където са били взети необходимите биологични проби от кръв за химическо лабораторно изследване, съобразно с чл. 11 от наредбата. Напълно уместно прокурорът е отбелязал в протеста, че алтернативната възможност – за установяване с доказателствен анализатор не е съществувала към процесната дата, доколкото в § 3, ал. 2 от наредбата е предвидено установяването на употребата на алкохол по този начин да започне да се извършва от 01-ви юли 2018 г. Колкото до бланката на талона за медицинско изследване, действително тя е по образец, издаден въз основа на отменената Наредба № 30 от 2001 г. Сам по себе си този факт обаче не е способен да опорочи процедурата, доколкото тази бланка съдържа почти всички реквизити на актуалния по Наредба № 1 от 2017 г. талон за изследване, в частта от него, изискваща попълване, когато при проверката с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда. Изключение прави единствено часа на извършване на предварителната проба, посочване на който не е предвидено в бланковата форма на талона за изследване по отменената Наредба № 30 от 2001 г. и съответно не е посочен в издадения в случая талон за изследване на подсъдимия, а е вписан час на връчване на талона на лицето. Съдът не се е ангажирал с констатации относно значението на тази липса. Изискването за посочване в талона за изследване на часа на извършване на предварителната проба не е самоцелно. То е от съществено значение за изпълнение на предписанието на чл. 6, ал. 6 от наредбата за определяне на срок за явяване на лицето в мястото за установяване с доказателствен анализатор, респ. за медицинско изследване. Значимо е и за последващата преценка на срочността на явяване (съобразно с чл. 8, ал. 4 и чл. 15, ал. 5 от наредбата), съотв. за процедиране по предписания в наредбата начин при неспазване на този срок по причини, свързани или не със собственото на лицето поведение (чл. 6, ал. 9; чл. 8, ал. 6; чл. 15, ал. 5 и ал. 6 от наредбата). От тази гледна точка съдът е следвало да преценява значението на липсата на посочен в талона за изследване час на извършване на предварителната проба и вписването в същия талон на часа на връчването му на подсъдимия, изследвайки спазването на правилата, които гарантират точното определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, като съставомерен признак по чл. 343б, ал. 1 НК. В нормата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 1 от 2017 г. въззивният съд е разчел изискване, каквото тя не съдържа, а именно в протокола за химическо изследване на кръвта да бъдат вписвани всички резултати от извършените, съобразно с предписанията на чл. 22, ал. 1 изследвания на пробите от кръв. Прочитът на чл. 24, ал. 2 и ал. 3 от наредбата, указващ задължителната информация, която протоколът за химическо изследване трябва да съдържа, показва, че подлежащите на вписване в него данни за концентрацията на алкохол следва да представляват средноаритметичната стойност от извършените измервания. Т.е. на вписване подлежи окончателният резултат, след извършеното двукратно изследване на пробите от кръв, изискуемо от чл. 22, ал. 2 от наредбата. Очевидно е с оглед на изложеното, че изводите на въззивния съд за липса на доказани по предписания от закона начин обективните признаци от състава по чл. 343б, ал. 1 НК са основани на неточна интерпретация на разпоредбите на Наредба № 1 от 2017 г. Възражението за нарушаване на закона при оправдаването на подсъдимия е основателно, поради което въззивната присъда следва да се отмени и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание, като преценката дали установяването на алкохол в кръвта на подсъдимия е в отклонение от надлежния ред, съответно дали доказателствата по делото са способни да обосноват отговорността на К. по чл. 343б, ал. 1 НК следва да се извърши от гледище на изложеното в настоящото решение. Възражението на защитата за опорочаване на процедурата по установяване употребата на алкохол заради допуснатото при опаковането на контейнерите с кръвните проби в отклонение от предписанията на § 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 2017 г. ще следва да бъде обсъдено при новото въззивно разглеждане на делото. Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 678 от 07.02.2018 г. на състав на Благоевградския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 15/2018 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.