2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 164 гр. София, 11.03.2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2. Ерик Василев при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4878 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. Б. против решение № 295/16.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 592/2019 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че редявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 09.02.2019 г. около 10:00 часа е извършил кражба на 23 метра трижичен кабел ШКЛТ 3,5х1,5 мм, но деянието е останало недовършено, тъй като лицето е било заловено от охраната на „Коловаг“ АД в момента на напускане на завода, като му е наложено дисциплинарно наказание - уволнение на основание чл. 187, т. 10 от КТ. Прието е, че процесната заповед за уволнение е мотивирана – описан е времевия период, нарушителят, в какво се състои нарушението и при какви обстоятелства е осъществено, като от съдържанието й може да се направи категоричен извод, че ищецът е бил наясно с фактическите основания, обосновали налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Посочено е, че е без значение обстоятелството дали установеното дисциплинарно нарушение припокрива и признаците от състава на престъплението кражба по смисъла на Наказателния кодекс, доколкото опитът за изнасяне на имущество на работодателя от предприятието без разрешение за това, представлява нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо провеждане на дисциплинарно производство и ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника. По отношение на срока за даване на обяснения е посочено, че когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени. Прието е, че предоставеният от работодателя срок от един работен ден е подходящ и разумен, доколкото събитието, във връзка с което са изискани обяснения, е настъпило няколко дни по – рано, описано е недвусмислено в искането и характерът му е такъв, че не предполага извършването на някакви справки или проверки от страна на работника. Съдът е приел, че с искането за даване на обяснения е накърнено правото на защита на работника, като не е посочено действието, за което се искат обяснения. Законът не предвижда изискване за съответна форма, в който да бъдат изискани тези обяснения, като работодателят не е длъжен да уведомява служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Прието е, че искането за даване на обяснения в достатъчна степен съдържа индивидуализация на нарушението, като за ищецът е било пределно ясно за кое негово конкретно поведение се иска даване на обяснения. Въз основа на горното, съдът е приел, че ответното дружество „Коловаг“ АД, в качеството си на работодател, е спазило процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото е несъмнено установено по делото, че преди издаване на процесната заповед, от ищеца са били поискани обяснения в разумен срок - достатъчен, с оглед конкретните обстоятелства. Ищецът е разполагал с реална възможност да даде обяснения, като същият не се е възползвал от правото си, поради което настоящата инстанция приема, че обяснения не са дадени по негова вина и разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ е неприложима в случая. На 12.02.2019 г. ищецът е претърпял операция на крака, като в представената по делото епикриза е посочено, че при изписването му е бил в добро обективно състояние, без риск от дехоспитализация и с оплакване за лека болка. В тази насока съдът е приел, че затрудненията в придвижването и изпитваната болка в областта на крака не могат да бъдат характеризирани като интензивни страдания, които обективно да са довели до невъзможност ищецът да напише обяснения и да ги изпрати на работодателя чрез съпругата си или друго лице, по пощата, по имейл или чрез куриер. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за правилното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочи се правен въпрос, дължи ли въззивният съд даване на указания относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания и допустими ли са доказателства пред въззивната инстанция във връзка с неточност на доклада и липсата на разпределение на доказателствената тежест в него. Въпросът са обосновава с това, че в исковата молба ищецът е навел доводи за липсата на възможност да даде писмени обяснения за допуснатото дисциплинарно нарушение в дадения еднодневен срок, поради влошено здравословно състояние – претърпяна хирургическа интервенция на крака и временната му нетрудоспособност. В доклада на първоинстанционния съд липсват указания към ищеца, че негова е доказателствената тежест от представянето на доказателства в тази насока, като във въззивната жалба е направено оплакване в тази насока и са направени доказателствени искания за установяването на този факт. Въззивният съд е приел, че не е налице липса на указания и е налице преклузия по отношение на доказателствените искания на ищеца, като в тази насока е процедирал в противоречие с възприетото от ВКС с т.2 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК, което е основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 295/16.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 592/2019 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.