Р Е Ш Е Н И Е № 79 София, 19.08. 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА................................ и с участието на прокурора………………………………… .., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 667 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 2 – във вр. чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 4 ГПК. Образувано е по подадената (с вх. № 18856/12.ІІ.2019 г. по описа на СГС) от „Пауерскрийн-България” ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. „Чяаталджа” № 3 молба за отмяна на влязлото в сила, по реда на чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК, решение № 2384 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 20.ХІ.2017 г., постановено по т. д. № 3255/2017 г. (”недопуснато до касация с определение № 757/27.ХІІ.2018 г. по описа на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 1125/2018 г.”), с което този молител е бил осъден – на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД – да заплати на ищцовото „Мостстрой Пловдив плант” ЕООД-гр. Пловдив сума в размер на 60 167.50 лева: като платена на отпаднало основание поради развалянето на договор за продажба № РSМS20141008/8.Х.2014 г., вкл. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (16.Х.2015 г.) и до окончателното й изплащане, а също и за заплащането на разноски в размер общо на 8 521 лв., направени от пловдивския търговец за първите две инстанции. При съобразяване разпоредбите на чл. 305, ал. 1, т.т. 1 и 4 ГПК в процесния случай може да се констатира както, че настоящата молба е подадена в пределите на 3-месечен срок, считано от влизането в сила на въззивното решение, чиято отмяна се претендира, така и че то е било постановено по кондикционен иск, поради което се ползва със сила на пресъдено нещо и затова попада в категорията на подлежащите на отмяна съдебни актове по реда на Гл. ХХІV от ГПК. В откритото съдебно заседание пред ВКС, редовно призовани, страните по делото са били представлявани от надлежно упълномощените от тях адвокати И. и А.. От името на молителя „Пауерскрийн – България” ЕООД адв. И. И. е заявила, че поддържа молбата на дружеството и на двете посочени в нея основания по чл. 303 ГПК, като претендира наред с отмяната на решението на САС, още и присъждане на разноски за настоящето извънинстанционно производство, както те са посочени в списък по чл. 80 ГПК, а именно сума в размер общо на 4 203.35 лв., от която 1 113.35 лв. - внесена като дължима държавна такса по сметката на ВКС, а разликата от 3 050 лв. - представляваща реално изплатено /в брой/ възнаграждение за този адвокат на търговеца настоящ молител, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 6.VІ.2019 г. Обстойно мотивирани съображения в подкрепа на искането си за отмяна, основано на т.т. 1 и 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК, молителят е изложил в представени по делото писмени бележки. Ответното по молбата за отмяна „Мостстрой Пловдив плант” ЕООД-гр. Пловдив изразява становище чрез своя процесуален представител по пълномощие адв. Н. А. от САК, че тя се явявала недопустима в частта й по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК, тъй като следвало да се подаде в 3-месечен срок от деня, в който на търговеца настоящ молител е станало известно новооткритото обстоятелство, обективирано в писмения отговор по исковата му молба, депозиран в канцеларията на първостепенния съд по гр. дело № 20605/2017 г., а именно датата 21.ІІ.2018 г. Разгледана по същество молбата за отмяна на влязлото в сила на 27.ХІІ.2018 г. въззивно решение е неоснователна и по двете, релевирани в нея основания по чл. 303, ал. 1 ГПК. 1. По поддържаното в молбата за отмяна основание по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК: Съгласно т. 10 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 7/31.VІІ.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2014 г., когато писмените доказателства се представят във връзка с основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят трябва да посочи кога и при какви обстоятелства се е снабдил с тези доказателства, с оглед на качеството им на новооткрити. В процесния случай молителят се позовава на писмен отговор на „Мостстрой Пловдив плант” ЕООД на негова искова молба, по която е било образувано гр. дело № 2060/2017 г. по описа на РС-Пловдив, в който отговор се съдържало признанието му за следните факти: 1./ Че Договор № РSМS20141008/8.Х.2014 г. „за отдаване на употребявани машини при условията на финансовообвързан лизинг” бил валидно сключен; 2./ Че той пораждал права и задължения; 3./ Че не бил нищожен; 4./ Плащанията по него са извършени на валидно правно основание. В настоящето извънинстанционно производство по чл. 307, ал. 2 ГПК това защитно твърдение на ответника по предявеният срещу него от настоящия молител частичен осъдителен иск за 4 800 лв. /от претенция за общо 150 000 лв./ за ползването на горепосочената вещ без правно основание в периода от 8.Х.2014 г. до 30.VІІ.2015 г., се претендира да се съпостави с решаващия мотив на САС във влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, изразяващ се в следното: „Договорът за финансов лизинг е бил съставен след сключването на договора за продажба, при условията на абсолютна симулация, като действителната воля на страните е била да изпълняват задълженията, поети по договора за продажба. От гледна точка на изпълнението на последния, съобразно данните в заключението на счетоводната експертиза, е било прието за установено, че (извън сумата 30 000 лв., платена по ф/ра от 17.Х.2014 г. – предмет на арбитражното решение) по издадените на основание нищожния договор за лизинг фактури на обща стойност 88 567.50 лв. към датата 5 май 2015 г., ищецът извършил плащания с няколкомесечна забава в общ размер на 60 167.50 лв., оставайки неиздължен за сума в размер на 28 400 лв. Точно това неизпълнение на останалата част от паричното му задължение, е било основанието за едностранно разваляне на договора за продажба от изправната по него страна и ответникът /т.е. настоящият молител „Пауерскрийн България” ЕООД – бел. на ВКС/ е упражнил потестативното си право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, считано от датата 1 юни 2015 г., както това е било посочено в отправеното предизвестие”. В процесния случай може да се констатира, че въпросните „4 признания” в отговора по чл. 131 ГПК, депозиран от „Мостстрой Пловдив плант” ЕООД на датата 21.ІІ.2018 г. (по гр. дело № 20605/2017 г. по описа на РС-Пловдив, заведено срещу това дружество по предявен като частичен осъдителен иск на търговеца настоящ молител на 22.ХІІ.2017 г.), следват по време постановяването на въззивното решение на САС, чиято отмяна се претендира, но предшестват неговото влизане в сила. Следователно релевирането на основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на същото въззивно решение е допустимо от гледище преценката за преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, защото не може да се иска /предварително/ отмяна на съдебно решение, което още не е влязло в сила. Тези „4 признания” обаче, които всъщност се свеждат до само едно - че договорът за финансов лизинг между страните по спора бил валидна правна сделка, годна да породи целените с нея права и задължения, нямат изискуемото от разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основно качество: да са от съществено значение за решаване на другото дело, по което е било постановено влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се претендира, доколкото с последното е било прието, че е бил развален по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД договор за продажба на челюстна трошачка /с присъщото му вещнотранслативно действие/, но е нищожен – като абсолютно симулативен - облигационният договор за ползването на същата движима вещ при условията на финансов лизинг с опцията за изкупуването й от лизингополучателя. Проявите на недобросъвестно процесуално поведение по смисъла на чл. 3 ГПК, обективирани в отклонение от задължението „пред съда да се изнася само истината от участващите в съдебните производства лица и техните представители”, се свързва с угрозата от понасяне на „отговорност за вреди”, но не може да е основание за отмяна на влязло в сила решение по друго дело. Следователно в процесния случай не е налице основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 2384/20.ХІ.2017 г. на САС, ТК, 6-и с-в, постановено по т. д. № 3255/2017 г. 2. По поддържаното в молбата за отмяна основание по т. 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК: Точният смисъл на тази разпоредба се разкрива при систематичното й тълкуване във връзката й с чл. 307, ал. 4 ГПК, предвиждащ, че: „В случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК съдът отменя неправилното решение”. Върховният касационен съд има правомощие да отмени влязло в сила арбитражно решение само по реда на чл. 47 от специалния Закон за международния търговски арбитраж, т.е. по исков ред, а не и в извънинстанционно производство, каквото е настоящето. Следователно основанието по т. 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК се отнася само до преценката му за противоречие между две влезли в сила решения на държавните съдилища, постановени „между същите страни, за същото искане и на същото основание”. Доколкото в процесния случай позоваването на молителя е върху арбитражно решение, това обстоятелство е достатъчно за извод, че хипотезата по т. 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК не би могла да е налице. Поради това безпредметно се явява обсъждането налице ли е въобще идентитет между решението на АС при БТПП от 7.VІІ.2016 г., постановено по вътрешно арб. дело № 285/2015 г. и влязлото в сила въззивно решение на САС, чиято отмяна се претендира. . В заключение, правно несъстоятелен се явява наведеният в молбата за отмяна допълнителен довод за недопустимост на влязлото в сила решение на САС, след като в мотивите към т. 10 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 7/31.VІІ.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2014 г. изрично е посочено, че: „Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които - според отделните хипотези на закона – обосновават неправилност на влязлото в сила решение”. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Пауерскрийн-България” ЕООД /ЕИК 1022271147/, с вх. № /12.ІІ.2019 г. по описа на СГС, МОЛБА ЗА ОТМЯНА, с правно основание по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 4 ГПК, на влязлото в сила на 27.ХІІ.2018 г. решение № 2384 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 20.ХІ.2017 г., постановено по т. д. № 3255/2017 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2