Р Е Ш Е Н И Е № 38 София, 22.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова, в присъствието на прокурора Галина Стоянова, разгледа докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 32 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия П. Н. С. – адв. М. Я., против решение № 100153/30.11.2020 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 74/2010 г., с което е била изменена присъда № 35/08.04.2019 г. на окръжен съд – Велико Търново по НОХД № 165/2018 г. С тази присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимият П. Н. С. за виновен в това, че на 14.07.2016 г. около 7. 30 ч. в [населено място], [улица], до дом № *, при управление на собствения си лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. [рег.номер на МПС] , движейки се на прав пътен участък в посока запад – изток, нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (в населено място се движел със скорост 56 км/ч. при разрешена – 50 км/ч.) и по непредпазливост причинил смъртта на В. Д. М., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 54 от НК му е наложил наказание 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години, а на основание чл. 343г от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от 2 години. Присъдил е в негова тежест да заплати направените по делото разноски. Подсъдимият С. е бил оправдан да е извършил престъплението в причинна връзка с инкриминирани му нарушения по чл. 20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП. С въззивното решение, предмет на касационната проверка, Великотърновският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е приел, че престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК е било извършено във връзка с допуснато нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като подсъдимият не е намалил скоростта и не е спрял при възникнала опасност за движението – пресичащият от дясно наляво пешеходец В. М.. Същият е бил оправдан да е допуснал нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Потвърдил е присъдата в останалата й част и се е произнесъл по направените разноски пред въззивната инстанция. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, са изтъкнати доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Твърди се, че правото на защита на подсъдимия е било съществено ограничено поради осъждането му от въззивната инстанция за нарушение по ЗДвП, за което е бил оправдан и в тази част присъдата не е била протестирана. Това е било сторено в нарушение на предвидената за това процедура по чл. 287, ал. 1 от НПК (тъй като е имало съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението), както и на забраната reformatio in pejus, защото положението на подсъдимия всъщност е било влошено. На тази основа се претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция или оправдаване на подсъдимия. Застъпено е и оплакване за незаконосъобразен отказ за преквалифициране на деянието по по-леко наказуем състав, тъй като фактите по делото са сочели, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. Алтернативно се изтъква явна несправедливост на наложеното наказание и се иска то да бъде сведено до един пределен минимум при адекватно съобразяване на приноса на пострадалата за настъпване на пътния инцидент. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решеие да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намира следното: Касационната жалба е частично основателна. На първо място ВКС не споделя възраженията за допуснати процесуални нарушения, които да са довели до съществено ограничаване правото на защита на подсъдимия. Видно е от материалите по делото, че в обстоятелствената част на обвинителния акт подробно са били описани фактите, въз основа на които на онзи етап е приемано, че той е допуснал общо три нарушения на ЗДвП (по чл. 21, ал. 1 - в населено място се движил със скорост 56 км/ч. при разрешена от 50 км/ч., по чл. 20, ал. 2, изр. 1 – не изпълнил задължението си при избиране на скоростта на движение да се съобрази с конкретните условия на видимост, намалена в резултат на косо падащите слънчеви лъчи и по чл. 20, ал. 2, изр. 2 – не намалил скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението – пресичащият от дясно на ляво пътното платно и траекторията му на движение пешеходец В. Д. М., на 85 г. от [населено място], която имал възможност да възприеме). За разлика от първоинстанционното производство, където е било формално установено, че той се е движил с посочената неразрешена за пътния участък скорост и затова е било прието, че е реализирал нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, явяващо се в причинна връзка с резултата, във въззивното, образувано само по жалба на подсъдимия, е било проведено допълнително изследване на всички обстоятелства на транспортното произшествие. Съгласно чл. 314, ал. 1 от НПК въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата и в тази връзка разполага с широки правомощия. Независимо, че е била сезирана единствено с жалба на подсъдимия, тя разполага с правото да отмени или измени присъдата и в необжалвана част, ако има основания за това, като единственото ограничение се свързва със забраната за reformatio in pejus, което препятства намесата й, ако това би довело до влошаване положението на подсъдимия Вж. Тълкувателно решение № 5/21.05.2018 г. на ВКС по т.. д. № 5/2017 г. на ОСНК – четвърти въпрос.. В конкретния случай апелативният съд е констатирал, че подсъдимият не се е движил нито с превишена, нито с несъобразена с условията скорост, но не е изпълнил задължението си да я намали и спре при възникналата опасност за движението – започналото пресичане на пострадалата отдясно-наляво в момент, когато той обективно е могъл да я възприме (не само на тротоара, а конкретно при навлизането й на пътното платно), като съответно е имал достатъчното отстояние, за да предприеме аварийно спиране извън опасната му зона (при всички варианти за хода на пострадалата) – вместо това е ускорил скоростта и е извил волана наляво. Тези обстоятелства не са били неизвестни за подсъдимия – те присъстват в обвинителния акт и в мотивите на първата инстанция, но са интерпретирани по-задълбочено при въззивната проверка, при която недостатъкът, свързан с правната им интерпретация е бил поправен чрез правилно идентифициране на нарушението, което се явява в причинна връзка с противоправния резултат, визиран в нормата на чл. 343 от НК Вж. в този смисъл Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г. на ОСНК – седми въпрос.. В хода на инициираната от подсъдимия въззивна проверка и при използване на широките си правомощия въззивната инстанция е приложила закон за същото престъпление съгласно чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, поправяйки пороците на първостепенния съдебен акт, с което не е ограничила процесуалните права на подсъдимия, нито това е довело до влощаване на наказателно-правното му положение. Неправилно обаче въззивният съд е отказал приложението на чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК. Както в обвинителния акт е било посочено, а и такива са били констатациите на двете инстанции по същество, непосредствено след удара подсъдимият незабавно се е обадил на спешния телефон 112, за да се окаже медицинска помощ на пострадалата, която към този момент е била жива и е имала нужда от нея. Единствено той се е намирал на мястото на произшествието и именно по повод това негово обаждане е пристигнал екипа на бърза помощ, с който тя е била транспортирана в болница, където по-късно е починала. Освен това същият е контактувал с нея и я е успокоявал, че линейката ще пристигне скоро. Тези конкретни данни ясно информират, че съобразно конкретната обстановка и възможности, с които подсъдимият е разполагал, той е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата, докато същата е била жива, поради което и е налице основание за преквалифициране на деянието му по привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК съгласно правомощията на ВКС по чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК. Същият следва да бъде оправдан по повдигнатото му по-тежко обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК. Това води и до ревизия на наложеното му наказание съобразно параметрите на санкцията по горната материално правна норма, която е без минимум и с максимум до 4 години. Мотивите на инстанциите по същество разкриват превес на смекчаващите обстоятелства, сред които са откроени чистото съдебно минало на подсъдимия, добри характеристични данни и трудова ангажираност, а към тях следва да се добави и приносът на пострадалата за настъпване на инцидента поради внезапното предприемане на пресичане на непозволено място. Всички тези данни, съпоставени с индивидуалната тежест на деянието, налагат извода, че наказанието, което е съответно на извършеното и достатъчно за постигане целите по чл. 36 от НК, е лишаване от свобода за една година, като в този размер следва да се редуцира и кумулативното наказание по чл. 343г от НК. След преквалификацията се налага да се намали и срока по чл. 66, ал. 1 от НК до минимално предвидения от 3 години. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и 2, вр. чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въввивно решение № 100153/ 30.11.2020 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 74/2020 г. КАТО преквалифицира деянието на подсъдимия по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК и го оправдава по повдигнатото му по-тежко обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК. НАМАЛЯВА наложеното му наказание лишаване от свобода и кумулативното наказание по чл. 343г от НК на 1 (една) година, както и срока по чл. 66, ал. 1 от НК – на 3 (три) години. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.