Р Е Ш Е Н И Е № 50160 гр. София, 03 ноември 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Тома Комов от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 658 по описа за 2022г. Производството е по чл.422 ал.1, т.5 от НПК. Направено е искане от осъденото лице Е. О. М. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 407/2022г. на Окръжен съд – Русе. В това наказателно производство за деяния по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 от НК и по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК са му наложени наказания съответно по две години лишаване от свобода. Приложен е чл.23 от НК и му е определено за изтърпяване наказание от две години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Постановено е и осъждане за направените деловодни разноски, както и произнасяне за веществените доказателства по делото. В молбата осъденото лице основно претендира за възобновяване на делото. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че искането е неоснователно. Твърди, че съдът не бил нарушил закона, подсъдимият е признал фактите и обстоятелствата за извършените деяния, които се подкрепяли от гласните доказателства. Сочи, че не са били допуснати съществени процесуални нарушения, наложеното наказание не било несправедливо, като правилно била извършена редукцията по чл.58 от НК. Моли да не се уважава искането на подсъдимия. Подсъдимият, доведен, се явява лично, представлява се от служебен защитник. Последният пледира, като развива доводи са неправилно определена местна, а и родова подсъдност. Осъденото лице сочи, че разкаянието било безспорно от негова страна, моли алтернативно да се погледне наказанието, тъй като смекчаващите обстоятелства са били повече. При последната си дума заявява, че ако се приемели доводите му, наказанието следвало да се намали от две години на такова, което да съответства на извършеното. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява неоснователно. Наказателното производство е приключило след внасянето на обвинителен акт по НОХД № 407/22 година на Русенски окръжен съд и с присъда 30/04.07.2022г. му е наложено за две деяния по чл.196, ал.1, т.1 , вр.чл.194, ал.1 от НК и по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Производството е протекло с участието на осъденото лице, представлявано от служебен защитник и при провеждане на процедурата по чл.371, т.2 от НПК. Съдът се е съобразил с нормата на 372, ал.4 от НПК , като правилно е приел, че самопризнанието на дееца се подкрепя от събраните по делото доказателства. Всъщност, тази позиция не се оспорва. Претендира се явна несправедливост на наложеното наказание, както и нарушаване на правилата за родовата и местната подсъдност. Върховният касационен съд, в настоящия си състав счете, че е спазен чл.38 от НК, доколкото определящо за родовата подсъдност е деянието по чл.249 от НК. Що се отнася до местната подсъдност, защитата се позовава на чл.36, ал.2 от НК. Действително съобразно обстоятелствената част на обвинението, при наличието на продължавано престъпление деянието по чл.249, ал.1 от НК е довършено в района на Окръжен съд – Велико Търново. Този процесуален пропуск обаче не е съществен, тъй като Русенски окръжен съд и Великотърновски окръжен съд са с равна степен и първият не се явява некомпетентен съд по отношение обвинението по чл.249 от НК. Поради това касационният състав счита, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото на защита на която и да е от страните. Наказанието е наложено справедливо и място за по – нататъшна снизходителност настоящата съдебна инстанция не намери. Деецът е многократно осъждан, наистина на малки срокове лишаване от свобода. Наказателното санкциониране при подобна престъпна активност следва да се налага ескалиращо, с повишаване на размера на прилаганото наказание лишаване от свобода. Точно така е постъпил съдът от окръжната инстанция и настоящия съдебен състав не намира основание за корективна намеса. С оглед изложеното, искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, съобразно чл.424, ал.2 от НПК и по аргумент за противното от чл.425 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъденото лице Е. О. М. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 407/2022г. на Русенски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.