3 Р Е Ш Е Н И Е 24 гр.София, 06.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 31 януари 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдията Драгомир Драгнев гр. д. № 547 по описа за 2012 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. Я. срещу решение № 24 от 1.3.2012 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по въззивно гражданско дело № 41 по описа за 2012 г., с което е отменено решение № 717 от 14.11.2011 г., постановено по гр.д. № 2553 по описа за 2011 г. на Хасковския районен съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от В. А. Я. срещу [община] иск с правно основание чл.213, ал.1 от КТ за заплащане на 14 198,40 лв. обезщетение за недопускане до работа за периода от 20.08.2008 г. до 19.08.2011 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушения на процесуалните правила и материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът по жалбата [община] не взема становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за заплащане на обезщетение за недопускане до работа с цена 14 198,40 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 1148 от 17.10.2012 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1 т.2 от ГПК по въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата. Този въпрос е следният: Възстановяването на трудовото правоотношение по чл.46, ал.1 от Закона за местните избори/ДВ, бр.66 от 1995 г., отм./ настъпва ли само въз основа на подадено в срок заявление до работодателя, или е необходимо и съгласие на работодателя, изразено в отмяната на заповедта по чл.327, т.4 от КТ, отразяване в трудовата книжка и други подобни волеизявления и действия. По въпроса настоящият състав приема следното: Разпоредбата на чл.46, ал.1 от Закона за местните избори/ДВ, бр.66 от 1995 г., редакция бр.69 от 2003 г., отм./ предвижда, че лице, избрано за кмет, има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност в държавните учреждения, предприятия, търговски дружества с държавно участие повече от 50 на сто или организации. Смисълът на разпоредбата е да насърчава упражняването на активното избирателно право на гражданите/правото да бъдат избирани/, като се запази безусловно работното им място след прекратяване на мандата. За тази цел законодателят е уредил в ал.2 на чл.46 от З. възможността за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, когато предишната длъжност на избрания кандидат е заета от друго лице. Следователно правото на избрания да заеме предишната си длъжност след прекратяване на мандата може да бъде упражнено едностранно от него и не зависи от никакви действия или бездействия на работодателя. Достатъчно е неговото волеизявление, че желае отново да заеме длъжността, за да се породи задължение за работодателя да го възстанови на работа. Не е необходимо съгласие на работодателя, изразено чрез отмяната на заповедта по чл.327, т.4 от КТ, или по някакъв друг начин. В случая касаторът е подал молба вх. № 194-В-323 от 5.11.2003 г., с която е упражнил правото си по чл.46, ал.1 от З.. От този момент трудовото му правоотношение е било възстановено и работодателят е бил длъжен да го допусне до работа. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и да бъде постановено друго решение по съществото на спора. След подаване на молбата от 5.11.2003 г. работодателят не е допуснал касатора да изпълнява трудовите си задължения под предлог, че длъжността не била свободна. Затова с влязло в сила решение № 203 от 20.06.2008 г., постановено по в. гр. д. № 221 по описа за 2008 г. на Хасковския окръжен съд [община] е била осъдена да заплати 591,60 лв. обезщетение за недопускане до работа за времето от 14.11.2003 г. до 31.12.2003 г. За следващия период от 1.1.2004 г. до 20.08.2008 г. искът на касатора за заплащане на обезщетение за недопускане до работа е отхвърлен с влязло в сила решение от 17.03.2009 г., постановено по гр. д. № 1623 по описа за 2008 г. на Хасковския районен съд по съображение, че касаторът не е доказал полагането на усилия да престира работната си сила. В началото на исковия период по настоящото дело/20.08.2008 г. до 19.08.2011 г./ касаторът отново е подал молба да бъде допуснат до работа. От показанията на свидетеля М. Т. Ж. се установява, че касаторът периодично се е явявал в общината и е искал да започне работа, но портиерът не го е пускал. Налице е следователно упорит, продължителен и неоснователен отказ на работодателя да изпълни задължението си да допусне касатора до работа, след като по волята на служителя е възникнало трудово правоотношение. Ето защо работодателят дължи обезщетение на основание чл.213, ал.1 от КТ, чиито размер, изчислен въз основа на последното брутно трудово възнаграждение на касатора от 394,40 лв. съгласно решение № 203 от 20.06.2008 г., постановено по в. гр. д. № 221 по описа за 2008 г. на Хасковския окръжен съд, възлиза на 14 198,40 лв. за исковия период и това обезщетение следва да бъде присъдено на касатора. При този изход на спора [община] дължи 567,93 лв. държавна такса по сметката на ВКС и 469,39 лв. разноски на касатора. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 24 от 1.3.2012 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по въззивно гражданско дело № 41 по описа за 2012 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА на основание чл.213, ал.1 от КТ [община] да заплати на В. А. Я., [ЕГН], [населено място], [улица], вх. „А”, ап.26, сумата 14 198,40/четиринадесет хиляди сто деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа за периода от 20.08.2008 г. до 19.08.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.08.2011 г. до окончателното и изплащане, както и 469,39/четиристотин шестдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки/ лв. разноски по делото. ОСЪЖДА [община] да заплати 567,93/петстотин шестдесет и седем лева и деветдесет и три/ лв. държавна такса по сметката на ВКС Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: