Р Е Ш Е Н И Е
№ 208
гр. София, 26 май 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четвърти април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря............Аврора Караджова..................и с участието на прокурора....................Ивайло СИМОВ……….............................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 386 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.
Образувано е по искане на адв. К. – защитник на осъдения П. Г. Г. за възобновяване на влязлото в сила определение по чнд № 13802/13г. на Софийски районен съд, НО – 105 с-в, с което на осъдения П. Г. Г. било определено общо наказание по реда на чл.25, ал.1 от НК. В искането се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Твърди се, че определянето на общо наказание не е извършено в най - благоприятното за дееца съотношение. Като съществено нарушение на процесуалните правила се визира противоречието между диспозитива и мотивите на определението по отношение на името на осъдения и неточното посочване на наложените наказания по отделните присъди. Изложените съображения за явна несправедливост на наказанието се отнасят до изпълнените цели на наказанието, поради което се предлага реализирането на процедура по чл.70 от НК. Настоява се за отмяна на определението и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Пред касационната инстанция искането се поддържа от адв. К. със същите аргументи.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Счита, че определянето на общо наказание е извършено законосъобразно и в най- благоприятния за осъдения вариант.
Осъденият Г. също моли за уважаване на искането, като настоява да бъде и условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С определение от 02.10.2013г., постановено по чнд № 13802/13г. по описа на Софийски районен съд, НО – 105 с-в, на осъдения П. Г. Г. било определено общо наказание при условията на чл.25, ал.1 от НК, както следва :
- по нохд № 18890/11г; по нохд № 22322/11г., и по нохд № 12537/12г., всички по описа на СРС, в размер на шест месеца „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип и
- по нохд № 19755; нохд № 11624/13г. и нохд № 1986/13г., всички по описа на СРС, в размер на осем месеца „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспаднал изтърпените отчасти наказания по делата, включени в съвкупността и времето, през което осъденият бил задържан под стража.
Така постановеното определение не било атакувано от страните и влязло в законна сила.
Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК. Разгледано по същество е основателно, макар и не по всички изложени в него съображения.
Доводите за допуснато съществено нарушение на процесуални правила от районния съд се споделят от касационната инстанция. Налице е противоречие между диспозитива и мотивите на определението за налагане на общо наказание. В мотивите на определението са цитирани присъди, с които е осъден И. Н. С., а в диспозитива е определено общо наказание на осъдения П. Г. Г.. В мотивите на определението са отразени осъждания на лицето по текстове от НПК, който е процесуален закон и не съдържа материално – правни наказателни норми. Пак в мотивите на определението са посочени осъждания по нохд № 22322/11г.; нохд № 12537/12г.; нохд № 19755/12г. и № 1986/13г., за престъпления по чл. 196, ал.1 от НПК, за които на дееца били наложени съответни наказания, а за осъждането по нохд № 11624/13г. изобщо не е посочен текст на престъпление от НК. Видно от приложените по делото свидетелство и бюлетини за съдимост, П. Г. никога не е бил осъждан за престъпление по чл.196, ал.1 от НК. С присъдата по нохд № 22322/11г. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.195, ал.1 от НК, а по нохд № 12537/12г.; нохд № 19755/12г. и № 1986/13г. са били постановени осъдителни съдебни актове за престъпления по чл.343в от НК.
Наличните противоречия между диспозитива и мотивите на определението не позволяват да бъде установена действителната воля на съда по отношение на лицето, на което се определя общо наказание и по отношение на престъпленията, включени в съвкупността. Това обуславя отмяната на постановения съдебен акт по реда на възобновяването и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Допуснатото съществено нарушение на процесуални правила сочи на невъзможност за касационния съд да се произнесе по доводите относно приложението на закона, доколкото постановеният съдебен акт не е годен за проверка.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се свежда до искане за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложено наказание. Предсрочното освобождаване е диференцирана процедура по раздел І на глава ХХХV от НПК, свързана с изпълнението на наказанието, по отношение провеждането на която Върховният касационен съд няма компетентност.
Поради изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение от 02.10.2013г., постановено по чнд № 13802/13г. по описа на Софийски районен съд, НО – 105 с-в.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :