34 9 Р Е Ш Е Н И Е № 98 София, 26 май 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 211/2021 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Н. Б. Д. срещу въззивно решение № 260010/30.12.2020 г., постановено по ВНОХД № 258/2019 г. от Апелативния специализиран наказателен съд. Касационната жалба се позовава на отменителните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че решението е постановено при допуснати процесуални нарушения и недоказаност на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Отправени са алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и присъда в осъдителните им части и оправдаване на подсъдимия Д. или връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият Н. Д. и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения и искания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 11/21.03.2018 г., постановена по НОХД № 1030/2015 г., Специализираният наказателен съд признал подсъдимия Н. Б. Д. за виновен в това, че на 11.09.2013 г., в [населено място] държал предмети и оръдия, за които знаел, че са предназначени за съставяне на неистински официални документи и преправяне на документи по чл. 308, ал.2 от НК – свидетелства за регистрация на моторни превозни средства, подробно описани, и компютърна конфигурация без сериен номер, поради което и на основание чл. 308, ал.7 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години. Подсъдимият е бил признат за невинен за част от предмета на обвинението по чл. 308, ал. 7 от НК. Със същата присъдата подсъдимите Ц. Ц., А. А., Ж. К. и Н. Д., са били признати за невинни и оправдани по обвинението по чл. 321, ал. 3 във вр. с ал.2 и ал. 1 от НК. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена и подсъдимият Д. е признат за невинен в това държаните от него предмети и оръдия да са били предназначени за преправяне на документи; в това да е държал непопълнени бланки на немско свидетелство за регистрация част І със съответния номер и на немско свидетелство за регистрация част ІІ със съответния номер; в това да е държал два броя бланка на италиански сертификат за собственост на МПС с номер на бланката В85507167(преправена), поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение. В останалата част присъдата е потвърдена. Атакуваният сега въззивен съдебен акт не е единствен по делото. Първоинстанционната присъда, постановена по НОХД № 1030/2015 г., е била предмет на въззивен контрол по ВНОХД № 187/2018 г. С въззивното решение № 41/20.02.2019 г., постановено по това дело, апелативният съд потвърдил присъдата. Въззивното решение е било оспорено по касационен ред от подсъдимия Н. Д.. С решение № 85/29.05.2019 г., постановено по н.д. № 334/2019 г., Върховният касационен съд, второ н.о., отменил въззивния съдебен акт в частта, с която е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда за извършено от подсъдимия Н. Д. престъпление по чл. 308, ал.7 от НК и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В отменителното решение е посочено, че субективната страна на престъплението следва да бъде изведена по категоричен начин в съдебния акт – от поведението на дееца и достоверен анализ на събраните и проверени по делото доказателства. Като основен проблем за съдилищата, налагащ отмяна на въззивното решение, касационният състав е отбелязал отсъствието на мотиви за субективната страна на деянието, което е довело до проява на основанието по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Касационната жалба е неоснователна. Редакцията на сезиращия документ изисква предварително направата на някои уточнения. Част от изложените доводи, поддържани в подкрепа на оспорването, позоваващо се на основанията по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК, са за фактическа необоснованост, като по този начин се мотивира възражение за несъставомерност на деянието, с което се свързва и нарушението на материалния закон. В тази връзка следва да се припомни, че необосноваността не е сред касационните основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Именно с такива твърдения в жалбата се прави искането за оправдаване на подсъдимия - касационната инстанция да направи собствена преценка на доказателствената съвкупност и да приеме нови фактически положения, което (извън неприложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 354, ал.5, изр. 2 от НПК) не е в кръга на правомощията й. Ето защо тези оплаквания не следва да бъдат коментирани извън дължимата проверка за спазване на процесуалните изисквания относно доказателствената дейност на съда. Освен това, материална незаконосъобразност е самостоятелно касационно основание и при позоваването на него касационната проверка се свежда до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти, с които обжалващата страна по принцип е съгласна. В жалбата аргументите, с които се обосновава наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК не са съобразени с това негово съдържание, доколкото след пространното възпроизвеждане на експертните мнения, приети по делото и частично на гласните доказателствени източници, обобщената претенция е за неправилна оценка и анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, конкретно на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетеля Б. Д., писмените документи и прочие. С оглед на тези уточнения доводите в жалбата разкриват, че недоволството от атакувания съдебен акт се отнася до доказателствените разсъждения на съда, като им се противопоставя собственият на касатора прочит на доказателствената съвкупност и виждането за фактите и тяхната оценка. Прегледът на процесуалната дейност на предходната инстанция не дава основание за извод да са допуснати нарушения на изискванията, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение при установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. Въззивният съд с оглед констатациите по отменителното касационно решение е провел допълнително съдебно следствие, в рамките на което е назначил и приел техническа експертиза с предмет на изследване веществените доказателства, иззети при извършването на съответните процесуално-следствени действия. Направил е собствен анализ на доказателствената съвкупност и е коригирал част от изводите на първостепенния съд. В обхвата на второто от касационните основания жалбоподателият изтъква, че решаващият съд незаконосъобразно е обсъждал процесуално следственото действие - обиск на подсъдимия, извършено в нарушение на процесуалния закон, тъй като присъствалите поемни лица не са били от същия пол. Напълно идентични доводи са били поддържани и при първото разглеждане на делото в касационната инстанция. В посоченото по-горе отменително решение касационният състав е приел, че обискът е извършен в нарушение на чл. 164, ал. 2 от НПК, поради което и изготвеният протокол от посоченото действие не следва да бъде разглеждан като годно доказателствено средство. Второинстанционният съдебен състав при новото разглеждане на делото е изключил от доказателствената съвкупност оспорения протокол и това е видно от съдържанието на въззивното решение (виж, л.128-129 от въззивното дело), като е изложил и собствени аргументи за това. Възражението, че съдът е кредитирал показанията на свидетелите К. Д. Л. – Н. и Д. Й. К.- Н., участвали като поемни лица при извършване на коментираното действие, е декларативно направено, без конкретна обосновка защо се оспорва обективността на съобщената от тях информация. Прочитът на проверявания съдебен акт показва, че данните, получени от тези доказателствени източници, са свързани с присъствието в дома на подсъдимия на т.нар. чантичка-портфейл и съдържимото в нея, вкл. листче със специфични перфорации. Във връзка с последно посочената вещ въззивният съд изрично е подчертал, че тя няма самостойно решаващо значение за съдебните изводи и поради това, че подобно листче с такива специфични перфорации е било открито и при претърсването на лекия автомобил, собственост на подсъдимия. Впрочем и предходният касационен състав не е отрекъл възможността събраните чрез опороченото действие доказателства да бъдат установени и чрез други допустими от НПК доказателствени средства (виж, л. 10 от касационното решение). На следващо място, в касационната жалба е поставен акцент върху доказателствения анализ на събраните гласни доказателствени средства, като се твърди, че са пренебрегнати обясненията на подсъдимия Д. и показанията на свидетеля Б. Д.. Касационната проверка не установи основателност на поддържаното оплакване. В мотивите на проверяваното решение подробно са аргументирани съображенията на съда за недостоверност на част от обясненията на подсъдимия. Базираната върху тях теза, че той безпричинно е прибирал и оставил в къщата на родителите си инкриминираните бланки, както и че няма представа как в ползваните от него компютри са попаднали файловете, съдържащи информация и изображения на бланки от вида на инкриминираните, програма за бар кодове и прочие, е приета за защитна позиция, лишена от убедителност. Разсъжденията на съда в тази насока не търпят укор от логично и процесуално естество, като версията на касатора е опровергана и с позоваване на поредица от безспорно установени факти. Втората инстанция е извършила самостоятелна проверка на показанията на свидетеля Б. Д., баща на подсъдимия. Същите са били подложени на анализ за последователност и логическа убедителност в общия доказателествен контекст. Така съдът е достигнал до заключението, че показанията на свидетеля в частта им за неоткриване на празни бланки при извършеното претърсване и изземване не заслужават доверие, отчитайки вътрешната им противоречивост. Решаващо значение е оказала и съпоставката на тези негови твърдения с данните от писмените доказателствени източници. Неоснователно е оплакването за неправилно третиране на информацията, получена в отговор на отправената молба за правна помощ до компетентните власти на Република Италия. Въззивният съд е разгледал идентично поддържано възражение и ясно е посочил, че инкриминираната италианска бланка на сертификат за собственост Z35 507 167, каквато е била в нейния оригинален вид преди преправянето на първите два знака, установено по експертен път, е принадлежала към бланките от диапазона Z35 450 001 - Z35 550 000, станали обект на кражба, за което е била уведомена италианската полиция. В този смисъл е оценено и като несъстоятелно възражението, поддържано и сега, че отговорът на италианските власти не се отнася до инкриминираните по делото бланки. Поддържаното оспорване е несподелимо и поради това, че въззивният съд всъщност е оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинение за държане на два броя бланка на италиански сертификат за собственост с номер В85 507 167 (преправена), макар и при други съображения. Обоснован отговор е получил и доводът, че инкриминираните бланки вече са извън обръщение и не се използват от италианските власти. Оплакването за неправилно приложение на закона се поддържа единствено чрез оспорване на релевантните факти, формиращи обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл. 308, ал. 7 от НК. Изложената във въззивното решение обосновка на изводите на съда за съставомерност на деянието е съобразено с указанията на предходния касационен състав. При предходната касационна проверка е направена констатацията, че компютърната конфигурация и празните бланки на чуждестранни документи са потенциално годни да участват в процеса на престъпното документиране, като основният упрек е бил за липса на мотиви в проверявания съдебен акт относно субективната страна на престъплението. Бланката за официални документи, както правилно е посочил въззивният съд, не е документ, а е материален носител (предмет), върху който се нанася съдържание по установения ред и форма от оправомощено лице, ако е истински. Съобразно доказателствата по делото второинстанционният съдебен състав е приел, че престъпният предмет е бил предназначен само за съставяне, но не и за преправяне на официален документ, поради което е оправдал частично подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В този смисъл поддържаните възражения, че бланките не са документ и че липсват доказателства те да са предназначени за преправяне на официален документ са лишени от основание. Следващото възражение за нарушение на материалния закон се свързва с претенцията за субективна несъставомерност на деянието поради това, „че не е доказан умисълът“. В отговор на така поддържаните възражения следва да се отбележи, че касационната инстанция неведнъж е имала повод да изрази становището си, че въпросите за наличието и формата на вината се решават най-напред в дейността по установяване на фактите (по доказването) и едва след това – в дейността по приложение на материалния закон. Правилното приложение на закона се преценява с оглед на конкретно установени факти, защото елементите от субективна страна от състава на престъплението се извличат от поведението на дееца. Съобразявайки указанията в предходното отменително касационно решение, втората инстанция е дала обоснован отговор с надлежна доказателствена основа на защитното възражение за отсъствие на умисъл при извършване на деянието. В мотивите на съдебния акт на л. 138- л. 141 са залегнали подробни съображения в тази насока, като са отразени установените обективни факти, от които се извежда субективното отношение на подсъдимия към инкриминираното деяние, които обяснимо се пренебрегват в жалбата. В заключение, извършената касационна проверка не установи основателност на поддържаната от жалбоподателя претенция за пренебрегване и превратно тълкуване на събраните доказателства. Фактическите изводи почиват на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Съдът не е допуснал нарушения на закона или на процесуалните правила, които да обуславят касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради което искането за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия следва да се отхвърли. Жалбата не се позовава на основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК и не съдържа доводи, свързани със справедливостта на наложената санкция, които да подлежат на обмисляне от настоящия съдебен състав. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260010/30.12.2020 г., постановено по ВНОХД № 258/2019 г. от Апелативния специализиран наказателен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.