Р Е Ш Е Н И Е № 86 София, 8 април 2011 година Върховният касационен съд на Р. Б., трето наказателно отделение, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ФИДАНКА ПЕНЕВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 425/2010 година. Производството е образувано по жалби от подсъдимите В. С. К., Т. И. Т., П. Й. И. и И. А. М. и от повереника на частния обвинител и граждански ищец К. П. А. срещу решение № 157 от 05.05.2010 год. по внохд № 249/2009 год. на Софийския апелативен съд. В жалбата на М. и в представените и приети допълнения към нея се релевират всички основания по чл. 348, ал. 1 от НПК за проверка на въззивното решение. В съответствие с тях защитата му прави алтернативни искания за оправдаването му; за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане; за преквалифициране на деянието по по-леко наказуем наказателен състав с приложението на чл. 55 от НК и отмяна на решението в гражданско-осъдителната му част като незаконосъобразно. В жалбата на И. се твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, а наложеното наказание и уваженият граждански иск са определени в несправедливи размери. Твърди се и за неправилна оценка за неговото участие в нанесения на пострадалия побой. С оглед епизодичната му роля в инцидента, който продължил в негово отсъствие, у него не е бил налице умисъл за умъртвяването на пострадалия, а като се оттеглил от мястото на инцидента и останалите подсъдими продължили побоя, за И. е налице хипотезата на чл. 18, ал. 3, б.”а” от НК. Иска се приложението на последната разпоредба или намаляване на наложеното наказание с отлагане на изпълнението на основание чл. 66, ал. 1 НК. Всички основания за проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК се сочат и в жалбата на подсъдимия Т.. Доколкото се твърди, че той не е участвал в инкриминираното с обвинителния акт деяние се иска оправдаването му или изменяване на въззивното решение с намаляване на определеното му наказание и приложение на института на „условното” осъждане. Въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като не е обосновал собственото си становище, че възможната смърт на пострадалия е била неизбежен резултат от нанесения побой, за което липсва и експертно заключение. Посоченото нарушение е съществено, тъй като непълната проверка е довела въззивния съд до неправилни фактически, а оттам и до неправилни правни изводи за квалификацията на деянието. Със сходен характер са и оплакванията за неправилно приложение на закона и в касационната жалба на К.. Съдът е подходил избирателно при анализа на доказателствата и липсва яснота в мотивите на решението, защо е приел, че правната квалификация на деянието и участието на К. в него по предявеното обвинение от обективна и субективна страна е доказано. Иска се изменяване на обжалвания съдебен акт с приложение на по-леко наказуем наказателен състав и намаляване на наказанието, което подсъдимият да не изтърпява ефективно. В касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец също се сочат основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. При проведеното въззивно следствие съд е назначил, изслушал и приел заключението на повторна разширена съдебномедицинска експертиза, според която от нанесения му побой пострадалият е получил лека, а не тежка телесна повреда. Заключението на тази експертиза противоречи на останалите експертизи по воденото наказателно производство за характера на получената от пострадалия телесна повреда, която са приели, че е тежка по смисъла на чл. 128 от НК. Предишните експерти са имали впечатления от изследването на пострадалия непосредствено след извършване на деянието и в съответствие с това са направили констатациите си; докато експертите от повторната експертиза са изразили мнение за актуалното здравословно състояние на пострадалия непосредствено преди разглеждане на делото от съда. Съществуващото противоречие не е обсъдено и отстранено от съда видно от мотивите, а този въпрос пряко е свързан с изясняване на предмета по чл. 102 от НК и е от съществено значение не само за установяване правната квалификация на деянието, но и при ангажиране наказателната и гражданската отговорност на подсъдимите. При определяне наказанията на подсъдимите въззивната инстанция не е отчела обстоятелството, че деянието е било довършено и единствено своевременната медицинска помощ не е довело до летален изход за пострадалия. Нанесените удари по главата и тялото на жертвата от престъплението са многобройни, което, макар и да не е подведено по квалифициращ състав, сочи за жестокост на извършителите. Това обстоятелство съдът не е преценил в достатъчна степен при индивидуализиране на наказанията и като ги е намалил е проявил несправедливост и в наказателната, и в гражданската част на постановеното решение. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или отмяна на същия акт като първоинстанционната присъда се остави в сила. Пред касационната инстанция подсъдимите и защитниците им поддържат жалбите по изложените в тях и в представените писмени допълнения и бележки съображения. Гражданският ищец и частен обвинител К. А., редовно призован, не се явява. Неговият повереник поддържа касационната му жалба по изложените в нея доводи и съображения. Прокурорът даде заключение, че жалбите на подсъдимите са неоснователни, а тази на частния обвинител и граждански ищец е основателна. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 23 от 26.11.2008 год. по нохд № 2161/2004 год. на Софийския градски съд подсъдимите В. С. К., Т. И. Т., П. Й. И. и И. А. М. са признати за виновни в това, че на 12.12.2003 год. в[населено място], ж.к.”Л.”, срещу бл. 541, в съучастие като съизвършители са направили опит умишлено да умъртвят К. П. А., поради което и на основание чл. 115, във вр. чл. 18, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК-за К. и М., а за Т. и И.- по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 58,б.”а” от НК са осъдени както следва: -В. К.-на дванадесет години лишаване от свобода; -И. М.-на единадесет години лишаване от свобода; -Т. Т. и П. И.-на по седем години лишаване от свобода, като четиримата подсъдими са признати за невиновни по първоначалното обвинение деянието да представлява престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2,пр. 2, във вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. На основание чл. 47, ал. 1, б.”б” от ЗИН/отм./ на четиримата подсъдими е определен първоначален „Строг” режим за изтърпяване на наказанията, а на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимите са били с взети мерки за неотклонение „Задържане под стража” и „Д. арест”. Подсъдимите В. С. К., Т. И. Т., П. Й. И. и И. А. М. са осъдени да заплатят солидарно на К. П. А. сумата от четиридесет и пет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2003 год. до окончателното й изплащане, като до първоначално предявения размер от сто хиляди лева, искът е отхвърлен като неоснователен. По реда на чл. 189, ал. 3 и чл. 301, ал. 1, т.т. 12 от НПК съдът се е произнесъл по направените от гражданския ищец и частен обвинител разноски, по деловодните разноски и по дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск, които присъдил в тежест на подсъдимите. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е изменил присъдата като намалил наказанието на М. от дванадесет на пет години лишаване от свобода; на К. от единадесет години /в диспозитива на решението неправилно, явно поради техническа грешка при изписване на акта е отразено дванадесет години/ на пет години лишаване от свобода; на Т. и на И. от по седем на по четири години лишаване от свобода. На основание чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „общ” режим за изтърпяване на наказанията на всичките подсъдими в затворническо общежитие от открит тип.. Присъденото на ищеца обезщетение е намалено от четиридесет и пет на двадесет хиляди лева. В останалата част присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на гражданския ищец и частен обвинител за основателна. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че след нанесения му на 12.12.2003 год. в близост до дискотека ”Т.” в[населено място], ж.к.”Л.-3-та част, побой от четиримата подсъдими, пострадалият К. П. А. останал да лежи на пътното платно. Там той бил открит в безсъзнание от негови родственици -свидетелите П. А. и С. А., като пострадалият целият бил в кръв, издавал хъркащи звуци, главата му била обезобразена. В това състояние А. бил приет в реанимацията на В., където останал на лечение с приемна диагноза „мозъчна контузия”. В досъдебната фаза на разследването е била назначена тройна съдебномедицинска експертиза /л.2-6,том. 2 от сл. д. № 4771/2003 год. на ССлС/, в състав доц. П. М.-неврохирург, д-р В. Н.-гл. асистент в К. при МФ-С. и д-р З. К., д-р по медицина, н-к отд. в С. „СМЕ” при В.-С., които дали заключение, че на А. е причинена черепно-мозъчна травма, обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота и изразяваща се в: счупване на решетъчната кост и сфеноидалния синус-кости, които участват в сформиране на черепната основа-предната черепна ямка; както и контузия на мозъка, придружена с пълна загуба на съзнанието, тъй като счупването на черепните кости съпътства контузията. Останалите установени по главата и тялото на пострадалия мекотъканни увреждания са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота. В точка 4 от заключението е отразено, че в случай не неоказване на своевременна и адекватна медицинска помощ, черепно-мозъчната травма на А. е могла да доведе и до смъртен изход. В хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие са били разпитани като свидетели С. П., П. А., Т. А. и К. С.. Първите двама от тях са споделили впечатлението си за състоянието на пострадалия непосредствено след нанесения му от подсъдимите побой, а именно-лежал е неконтактен на пътя, издаващ хъркащи звуци и целият в кръв. В тази насока са и показанията на майката на пострадалия Т. А., когато го посетила в болницата и разказала пред съда, че той не е давал признаци на живот и в това състояние е бил около пет дни. Тук е мястото да се отбележи, че преценката дали в резултат на черепно-мозъчната травма пострадалият е получил сътресение на мозъка, придружено с пълна загуба на съзнанието/разстройство на здравето опасно за живота/ или е само степен на промяна на съзнанието-зашеметяване/временно разстройство на съзнанието неопасно за живота/ се прави и на базата на свидетелски показания за състоянието на пострадалия, непосредствено след инцидента. Впрочем, за безсъзнателното състояние на пострадалия от причинената му черепно-мозъчна травма и контузия на мозъка говорят и експертите от допълнителната комплексна съдебно-психиатрична и неврологична експертиза/л. 440-448 от н.д. /, чието заключение за настъпили трайни последици изразяващи се в постравмена мозъчна атрофия е изслушано и прието като обосновано от съда в хода на проведеното на 19.03.2008 год. съдебно следствие. Доводът за нарушение на материалния закон поддържан в касационната жалба от повереника на гражданския ищец и частен обвинител, е аргументиран с неправилната според него преквалификация на характера на причинената на пострадалия телесна повреда. Излагат се съображения в подкрепа на твърдението за незаконосъобразност на постановения въззивен акт в тази му част, с довода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, което безусловно предпоставя извода, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Въззивната инстанция е преценила, че за разкриване на обективната истина е необходимо да бъде назначена петорна съдебно-медицинска експертиза, с оглед актуалното здравословно състояние на пострадалото лице. Впрочем, задачите към тази експертиза в екип от специалист по неврохирургия, специалист по неврология, специалист по образна диагностика и съдебен лекар са формулирани твърде общо (вж. протокол от с. з. на САС от 22.05.2009 год.), а това несъмнено е рефлектирало, както върху експертния подход, така и върху дадените отговори, от които като цяло е дадено заключение, че уврежданията на пострадалия по своето естество представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо лека телесна повреда по смисъла на закона. Същевременно, повереникът на частния обвинител представил пред съда експертно заключение от Т., според което на освидетелствания на 14.09.2009 год. К. П. А. е признато общо заболяване с намалена 78% трудоспособност, в резултат на посткомоционен /постравматичен/органичен мозъчен синдром и водеща диагноза: ”Разстройство на личността и поведението, дължащо се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък”. Независимо от обилната медицинска документация и експертни заключения цитирани във въззивното решение не става ясно какво по характер телесно увреждане на пострадалия е приел съдът за установено, в резултат на упражненото върху него от подсъдимите физическо насилие. В мотивите към въззивното решение/л. 6, абз. 1/ по приетата фактическа обстановка съдът е посочил, че свидетелят С. А. видял на пътното платно брат си…”гол до кръста, в безсъзнание, издавал хъркащи звуци и главата му била обезобразена, целият бил в кръв”. По-нататък е цитирано заключението на СМЕ № П-106/2004 год. и заключенията на останалите назначени по делото експертизи. При съпоставяне на отделните противоречиви експертни мнения съдът е изпаднал във вътрешно противоречие, от което не става ясно, защо е приел, че черепно-мозъчната травма, описана в първоначалните съдебномедицинска и комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертизи не са меродавни, а определящо за характера на полученото от пострадалия увреждане е заключението на назначената и изслушана от въззивния състав петорна експертиза, според която се касае за лека телесна повреда. Наличните събрани по делото доказателства, включително и гласните-на свидетелите С. П., П. А., Т. А. и К. С., съдът е следвало да съпостави и анализира, а след това и отстрани съществуващото между тях разминаване, подчинявайки се на правилата на формалната логика, като даде вяра на тези от доказателствата, които са в единство, последователност и взаимосвързаност, като съобрази не само заключението на назначената от него експертиза, но и като призове и изслуша експертите по предишно назначените експертизи, с оглед съществуващите между тях противоречия, а при невъзможност да се постигне между тях единно мнение, съдът е следвало да назначи и арбитражна експертиза. Обобщено, дейността на втората инстанция по проверката и анализа на доказателствения материал не покрива заложените в НПК изисквания. Следва да се отбележи, че суверенно право на решаващия състав е да формира вътрешно убеждение по достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствените източници, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото. Всяко отклонение от този принцип представлява съществено процесуално нарушение. От всичко изложено може да се направи извода, че въззивният съд не е положил необходимите усилия за разкриване на обективната истина според изискванията на чл. 13 НПК и е изградил вътрешното си убеждение /за характера на причинената на А. телесна повреда, от значение за изясняване не само умисъла на подсъдимите да лишат от живот пострадалия и в съответствие да бъде дозирана наказателната им санкция, но и за преценка по размера на предявената от пострадалия искова претенция/ в разрез с разпоредбата на чл. 14 НПК и в резултат на допуснати нарушения по чл. 107, ал. 3 и 5 НПК. Допуснатите от въззивната инстанция процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели и до фактическа непълнота, което налага отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняването им от друг въззивен съдебен състав. С оглед процесуалното развитие на делото, в настоящата инстанция е безпредметно обсъждане на доводите от страна на подсъдимите по сочените от тях в жалбите им основания за проверка на постановеното въззивно решение. Същите тези доводи, съображения и възражения срещу първоинстанционната присъда следва да получат отговор при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция след изпълнение на дадените от настоящия съдебен състав указания и отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, във вр. ал. 3, т. 2, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. ал. 3, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 157 от 05.05.2010 год. по внохд № 249/2009 год. на Софийския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав при същия съд, като се отстранят допуснатите нарушения и изпълнят дадените по реда на чл. 355, ал. 1 и 3 НПК указания в съобразителната част на настоящото решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: