Р Е Ш Е Н И Е № 60205 София, 21 декември 2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 806/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството през ВКС е образувано на основание чл.423, ал.1 от НПК вр. чл.24 от Европейската конвенция за международно признаване на присъди/ЕКМПП, наричана по-долу Конвенцията/ по подадено от Д. Д. – А. възражение на основание чл.24 от Конвенцията и по разпореждане № 568 от 23.08.2021г. на съдията-докладчик по н.ч.д. № 3387/20г. на Софийски градски съд за изпращане на материалите по делото на ВКС за произнасяне по направеното оспорване от осъдената Д. Д. – А.. В съдебното заседание пред касационния съд, представителят на ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно, тъй като осъдената Д. е знаела за воденото срещу нея в Република Сърбия наказателно производство. Основният съд в гр. Лесковац е дал ход на делото в нейно отсъствие, след изпълнение на съдебни поръчки за призоваване на подсъдимата. Счита, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, след като осъдената е знаела за воденото срещу нея съдебно производство, не се е явила пред съда, за да бъде гледано делото в нейно присъствие. Моли искането да бъде оставено без уважение. Защитникът на осъдената Д. Д.- адв.М. Б. поддържа направеното възражение по чл.24 от Конвенцията, по изложените в него основания, подробно развити в допълнението към него. Изразява несъгласие със становището на прокурора, тъй като Д. е била призована само веднъж от компетентните органи на Р. Сърбия и тя се е явила пред разследващ съдия, след което не е била призовавана от компетентните органи и това е причината за неучастието й при съдебното разглеждане на делото. Ето защо, намира за неоснователно твърдението на представителя на прокуратурата, че е знаела за воденото срещу нея наказателно производство. Счита за правилна преценката на Софийски градски съд, че делото в Р.Сърбия е разгледано в един несъстезателен процес в отсъствието на подсъдимата. Според защитника в изпратените материали се използва израза “укрити данъци”, но описаното деяние, за което е призната за виновна е съответно на разпоредбата на чл.259а от НК, която е обявена за противоконституционна. Счита, че това е от съществено значение във връзка с възражението за изтекла абсолютна погасителна давност. В заключение отново заявява, че поддържа исканията, направени във възражението. Осъдената Д. Д.-А. поддържа становището на защитника си. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Пред Софийски градски съд е било образувано н.ч.д. № 3387/29г. в производство по чл.463 и сл. от НПК по изпратено от Министерство на правосъдието на Република България искане № VІІІ Су.43-83/2020 от 01.07.2020г. на основание ЕКМПП от Основния съд-Лесковац, Република Сърбия, с което се иска признаване и изпълнение на присъда на Основен съд – Димитровград 1К № 694/10 от 03.02.2015г. срещу българската гражданка Д. М. Д.. Софийски градски съд е разгледал искането в съдебно заседание, проведено на 02.11.2020г. и е обявил делото за решаване. С определение от 12.11.2020г. СГС, НО-30 състав е отменил хода по същество на делото. Указал е на осъдената Д. Д., че в 30 дневен срок от уведомяваното има право да направи възражение(оспорване) на влязлата в сила присъда на Основния съд в гр. Лесковац и потвърдителното решение на апелативния съд в гр. Ниш, по реда и при условията на чл.24 от Конвенцията. Осъдената е депозирала възражение-оспорване по реда на чл.24 от Конвенцията. С разпореждане от 17.12.2020г., съдията-докладчик е констатирал следното: възражението е подадено в срок; в НПК не е предвидена изрична процедура относно реда за разглеждането му, поради което Конвенцията следва да намери директно приложение; “най-близка за приложение” се явява процедурата по глава тридесет и трета от НПК – „Възобновяване на наказателни дела“. Също така е констатирал нередовност на възражението, касателно съдържанието му и е дал указания на осъдената Д. за отстраняването им в 7-дневен срок. Д. е депозирала допълнение към възражението. По искане на съда, Министерство на правосъдието на Република България е изискало от Република Сърбия и е представило по делото съдебните документи от Основния съд – Лесковац по проведеното срещу Д. Д. наказателно производство. С разпореждане № 568 от 23.08.2021г. съдията-докладчик е постановил делото да се изпрати на ВКС за произнасяне по предявеното чрез СГС оспорване на влязлата в сила на 18.01.2019г. присъда по дело №1004//11г. на Основния съд в гр. Лесковац, Р.Сърбия, потвърдена с решение на Апелативен съд гр. Ниш. В мотивната част на разпореждането е констатирано, че българската гражданка Д. Д. - А. е била осъдена със “задочно съдебно решение” по смисъла на чл.21, ал.2, вр. чл.1, б.”F” от Конвенцията. Приел е, че това налага преценка на направеното от осъдената възражение/оспорване на влязлата в сила присъда, която следва да бъде извършена от ВКС по реда на глава 33 от НПК. Изразил е становище, че ВКС „следва да извърши окончателна преценка относно допустима ли е поисканата от Д. процедура по оспорване на влязлата в сила чужда присъда; следва ли регламентът на чл.24 и сл.от ЕКМПП да намери непосредствено приложение; и евентуално –основателно ли е искането по своето същество“. В принципен аспект преди да се прецени както допустимостта на възражението/оспорването, направено от осъдената Д., така и неговата основателност, е необходимо да бъдат обсъдени въпросите, кой е компетентният съд да разгледа оспорването и в каква процедура. Производството пред СГС е било образувано и до изпращането му на ВКС се е водело по реда на глава тридесет и шеста “Международното сътрудничество по наказателни дела”, раздел втори “Признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд” от НПК. Това производство е регламентирано в националното ни законодателство във връзка с ратифицираната от Република България Европейска конвенция за международно признаване на присъди(ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 28.01.2004г. – ДВ, бр.11 от 10.02.2004г., в сила за Р.България от 01.07.2004г.). Искането за признаване и изпълнение в Р.България на присъда на чуждестранен съд се отправя до Министерство на правосъдието, което го изпраща на окръжния съд по местоживеене на осъдения или на СГС, ако лицето не живее в страната. В настоящия случай Министерство на правосъдието на Р.България е сезирало Софийски градски съд с искане от компетентните органи на Република Сърбия(държава, която не е членка на ЕС, но е ратифицирала Конвенцията), за признаване и изпълнение на влязлата в сила присъда по отношение на българската гражданка Д. М. Д.- А., постановена от Основния съд – Лесковац( посочена по-горе). Този състав се съгласява с направената в разпореждането констатация, че съдебният акт на чуждестранния съд е задочно постановен по смисъла на чл.1, б.F от Конвенцията, който текст за целите на Конвенцията дава определение на задочно постановени съдебни актове – “задочно постановено съдебно решение” означава всяко решение по смисъла на чл.21, § 2 от Конвенцията. Съгласно чл.21, § 2 от ЕКМПП задочно е всяко решение, постановено от съд в договарящата държава в резултат на наказателно производство, когато осъденото лице не е присъствало лично на съдебното заседание. В параграф първи на същия текст е предвидено, че изпълнението на задочно постановените съдебни решения е предмет на същите правила, както и изпълнението на други съдебни решения, доколкото в конвенцията не е предвидено друго. Националното ни законодателство не предвижда нарочни правила относно признаването и изпълнението на задочно постановени съдебни актове от чуждестранен съд. Поради това освен предвидените в НПК правила(чл.463 и сл. от НПК), по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Р.България, нормите на конвенцията са пряко приложими на територията на страната. В случая това са разпоредбите на Раздел трети на Конвенцията-“Задочно постановени съдебни решения и наказателни постановления”(чл.21 – чл.30 ЕКМПП), където е предвидена специална процедура във връзка с признаването и изпълнението на задочните присъди. В основата на тази процедура е възможността на осъденото лице да бъде изслушано преди да се пристъпи към изпълнение на задочното съдебно решение. Предвидени са съответните процедурни възможности, както на национално ниво(в държавата постановила акта), така и на наднационално ниво(в замолената държава), които имат за цел за нуждите на Конвенцията задочният акт да се счита за произнесен в състезателен процес. По делото към момента е изпълнена процедурата по чл.23 от Конвенцията – осъденото лице е уведомено за възможността да направи възражение/оспорване на влезлия в сила съдебен акт, постановен от съда в гр. Лесковац по реда и условията на чл.24 от Конвенцията, което се явява единствено средство за обжалване, с което разполага осъдената Д.( чл.23, § 2, б. b от Конвенцията). В указания й срок от 30дни(предвиден в Конвенцията) тя е депозирала възражение, като е избрала същото да бъде разгледано от компетентен съд на замолената държава. Постъпилото възражение подлежи на разглеждане съобразно установеното в разпоредбите на чл.24, и сл. от ЕКМПП, в които са предвидени предпоставките за допустимост на възражението/оспорването, както и съответните правомощия на компетентния съд, съобразно тази преценка, а също така и с оглед процесуалното поведение на осъденото лице и представляващия го. Софийски градски съд, на който съгласно нормите на чл.461 и сл.от НПК е възложена компетентността да се произнася по искания за признаване и изпълнение на решения постановени от съд на друга държава, е преценил, че по възражението на осъдената следва да се произнесе ВКС в производство по възобновяване. Настоящият състав не споделя това становище. На Върховния касационен съд не са предоставени правомощия, дори и по реда на възобновяването( без оглед дали в производство по чл.422 от НПК или чл.423 от НПК) да извърши проверка, преценка и се произнесе по същество по отношение на наказателно производство, проведено в чужда държава, при това съблюдавайки и прилагайки процесуалните и материалноправни разпоредби от националното ни законодателство. Това би било в абсолютен разрез със суверенното право на всяка държава да предприеме наказателно преследване и ангажира наказателната отговорност на дадено лице, извършило престъпление на нейна територия, съобразно вътрешното си законодателство. Също така би било в разрез и с действащото ни национално законодателство и по-точно с очертаните/предвидените в НК и НПК задачи и пределите на действие на двата кодекса. Затова в процесуалния кодекс изрично са регламентирани производствата, които са допустими по линия на международното сътрудничество по наказателни дела. Извън правилата в раздел втори на глава тридесет и шеста от НПК, други правила, които да касаят привеждането и изпълнението на присъда на чуждестранен съд в кодекса не са предвидени. Също така от разпоредбата на чл.26 от Конвенцията, касаеща разглеждането на възражението на осъденото лице от замолената държава, не се налага извод за провеждане на производство по възобновяване. Същата предвижда процедурата за разглеждане на възражението от компетентния съд на замолената държава и възможните резултати. По мнение на този състав не е необходимо да се търси “близка процедура”, тъй като прилагането на разпоредбите на чл.24 и чл.26 от Конвенцията е все във връзка с производството по признаване и изпълнение на съдебен акт, постановен от чуждестранен съд, макар и задочно. Това определя и кой е компетентният съд, който да упражни правомощията си, произтичащи от Конвенцията, като се произнесе по направеното от осъдената Д. оспорване на задочната присъда. В случая тази компетентност законодателно е възложена на Софийски градски съд. Съгласно изложеното, образуваното производство пред касационния съд по чл.423 от НПК следва да бъде прекратено, тъй като е недопустимо, а възражението на осъдената, с което се оспорва влязлата в сила присъда на Основен съд –Лесковац, Р.Сърбия без разглеждане. Делото следва да бъде върнато на Софийски градски съд по компетентност. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението, направено от осъдената Д. Д.- А., с което оспорва влязлата в сила присъда по дело № 1004/11г. на Основен съд- гр. лесковац, Р.Сърбия, потвърдена с решение на Апелативен съд – гр. Ниш. ПРЕКРАТЯВА касационното производство по н.д. № 806/21г. по описа на ВКС, ІІІ н.о. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд по компетентност. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: