Р Е Ш Е Н И Е № 386 град София, 01.10.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Бисер Троянов при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 1224 / 2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искането на осъдения В. С. С. за възобновяване на производството по нохд № 884/2011 г. по описа на Шуменския районен съд. В искането се твърди, че делото приключило със „завишена присъда”, т.е. навежда се аргумент за явно несправедливо наказание, нуждаещо се от намаляване. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането със същите съображения. Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр.Шумен с присъда № 1336 от 27.10.2011 г. признал подсъдимия В. С. С. за виновен в това, че на 08.11.2010 г. в гр.Шумен в условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност 222 лева от владението на Б. М. К. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл. 194,ал.1 от НК и чл. 29,ал.1, б.”а” и б.”б” и чл. 58а от НК го осъдил на 3 години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспаднал времето, през което осъденият търпял мярка за неотклонение „задържане под стража” . Шуменският окръжен съд с решение № 139 от 21.12.2011 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, която влязла в сила на същата дата . Искането за нейната ревизия по реда на възобновяването е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Единственото направено оплакване – за явна несправедливост на наказанието, не намира подкрепа в данните по делото. Районният съд разгледал делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК след като подсъдимият, на основание чл. 371, т.2 от НПК, признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. По този начин възникнала възможността той да получи облекчена санкция при условията на чл. 58а от НК. Наложеното наказание отразява всички фактори, имащи значение за неговата индивидуализация, посочени в чл. 54 от НК, и е съобразено с предвидената от чл.58а от НК редукция. То не нарушава във вреда на осъдения изискването за съответствие между обема наказателна принуда, от една страна , и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга. Атакуваните от защитата изводи за високата степен на обществена опасност на осъдения и конкретното престъпно деяние са правилни. Дръзкият начин на извършване на кражбата и социалната уязвимост на пострадалия разкриват по-висока от обичайната степен на накърняване на правнозащитените обществени отношения. Искателят В. С. не само посегнал на скромната покъщнина на пострадалия, но му отнел и пенсията, лишавайки го от средства за преживяване. Впечатляващото криминално досие на подсъдимия , включващо единадесет осъждания на различни по продължителност срокове на лишаване от свобода за кражби, разкрива както високата степен на обществената опасност на дееца, така и изградената у него резистентност към превъзпитателното въздействие на наказателната репресия, което води до необходимост от засилването й. Ето защо настоящият състав приема, че наложената на искателя санкция не е несправедлива и съответства на целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция без да се нуждае от намаляване. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. С. С. за възобновяване на производството по нохд № 884/2011 г. по описа на Шуменския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.