Р Е Ш Е Н И Е № 203. София, 19.12.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1758 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 187 от 07.11.2012г. постановено от Варненски апелативен съд по гр.д. № 382/2012г., с което е потвърдено решение №539 от 19.03.2012г. на по гр.д. № 584/2010г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 584/2010г., с което е уважен предявения от Технически университет-В. против [фирма] отрицателен установителен иск, че дружеството не е собственик на реална част с площ 1764 кв.м. от имот с идентификатор 10135.2555.26, целия от 173 596 кв.м., находящ се в [населено място], 23 микрорайон, обозначена с зелен цвят на скицата на л. 60 от първоинстанционното дело. С определение № 189 от 08.05.2013г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за изясняване на особеностите при упражняване правото на собственост върху държавен недвижим имот, предоставен на висше училище, доколкото собствеността според закона е само публична/чл. 89, ал.2 ЗВО/, както и за обвързаността на висшето училище от постановените спрямо държавата съдебни актове за реституция. Жалбоподателят [фирма] чрез пълномощника адв. Н. поддържа на първо място недопустимост на решението поради недопустимост на иска като предявен при липса на правен интерес. На второ място касаторът развива съображения, че решението противоречи на материалния закон досежно предпоставките за реституция на имота по ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. и по-конкретно за задължителния характер на административното решение за възстановяване на собствеността. Сочи и нарушения на съдопроизводствените правила: незачитане силата на присъдено нещо на решението по административното дело за отмяна на отчуждаването; необсъждане доводите и възраженията на страните и по-конкретно относно направения извод за невръщане на полученото обезщетение за имота. На последно място са излага съображения за необоснованост на съдебния акт. Ответникът по касационната жалба Технически Университет-В. в писмения си отговор и в съдебно заседание развива съображения за неоснователност на жалбата. Ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е представил писмен отговор. Подпомагащите страни Н. Ч., П. Ч., Е. Ч., Ж. К. и Л. К. също не са депозирали писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по отрицателен установителен иск за собственост, предявен от Технически Университет-В. в качеството му на висше училище, на което е предоставено правото на ползване върху имот държавна собственост. Предмет на спора е реална част с площ 1764 кв.м. от имот с идентификатор 10135.2555.26, целия от 173 596 кв.м., върху който са построени сградите на Университета. Ищецът е правоприемник на Машинно-електротехнически институт /М./ - В., създаден през 1964г. Същата година със заповед на ИК на Г.-В. за нуждите на института е отреден имот с площ 150 034 кв.м. в 23 микрорайон на града. За терена е съставен акт за държавна собственост през 1971г. като имот с пл. № 2355 по КП на м.”Ч.”, отчужден за предвиденото по план мероприятие, е част от имота по акта за държавна собственост. Върху така отредения имот е изграден учебния комплекс и през 2000г. е съставен акт за публична държавна собственост № 3035 за земя от 189 245 кв.м. /включваща и процесния имот/ и изградените през годините множество сгради, подробно описани в акта, всички предоставени на Техническия университет - В. по чл.89 от Закона за висшето образование. Спорната реална част попада в двора на Техническия университет и понастоящем се ситуира върху зелените площи между сградите от комплекса на Университета. Ответникът се легитимира като собственик на процесния имот с договор за продажба, сключен с нотариален акт № 176, том 2, рег.№ 6527, д. № 329/2004г. Неговите праводатели са придобили имота по реституция с решение от 03.05.1995 г. по д. № 874/1993 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отменен отказ на кмета на [община] за отмяна на отчуждаването и е възстановена собствеността на Г. М. Ч. върху 1 764 кв.м. от имот пл.№ 2355 в местността „Ч.” В., защрихована в зелено по скицата на вещото лице, неразделна част от решението. Въз основа на решението на съда е била издадена заповед № РД 02-14-635/16.07.2008 г. на МРРБ за отписването на имота от актовите книги. Въззивният съд е приел, че искът е допустим и ищецът разполага с правен интерес за воденето му, тъй като се явява процесуален субституент на Държавата - ищецът е висше учебно заведение, създадено от държавата и осъществяващо дейността си въз основа на държавна собственост и ежегодна държавна субсидия. Поради това на Университета е възложено управлението на държавно имущество и той може да предявява искове за защита на това право. На второ място съдът е приел, че е допустимо извършването на косвен съдебен контрол за законосъобразност на реституцията, тъй като Университетът не е държавна структура и не е бил страна в административното производство. Съдът изрично е обсъдил позоваването на решението по делото „Кехая и други” на ЕСПЧ и е счел, че настоящата хипотеза е различна понеже ТУ-В. е трето лице за административния спор - правата му произтичат от тези на държавата, но са различни от нейните. В резултат на установените обстоятелства досежно отчуждаването на имота по реда на ЗПИНМ и извършеното комплексно застрояване със сградите на ТУ-В. съдът е намерил, че е налице пречка за реституцията по чл. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., тъй като предвиденото мероприятие е било осъществено. Според съда е без значение, че конкретната площ се намира между сградите и върху нея няма строителство, тъй като тревните площи и свободните пространства между сградите също са част от комплекса. Наред с това съдът е допълнил, че няма данни полученото от бившите собственици обезщетение да е върнато, което е условие за настъпване на реституционния ефект. Евентуалното възражение на ответника за придобиване на имота чрез добросъвестно владение съдът е отхвърлил по съображения, че имотът е във владение на ищеца. Касационното обжалване е допуснато основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за изясняване на особеностите при упражняване правото на собственост върху държавен недвижим имот, предоставен на държавно висше училище, доколкото собствеността върху такъв имот според закона е само публична/чл. 89, ал.2 ЗВО/, както и за обвързаността на висшето училище от постановените съдебни актове за реституция. Съгласно чл.6 от Закона на висшето образование /ЗВО/ висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност: 1. подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност; 2. повишаване квалификацията на специалисти; 3. развитие на науката, културата и иновационната дейност. Висшите училища са държавни и частни. Държавните висши училища, каквото е и Техническият Университет - [населено място], са юридически лица, които осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия; формират свой бюджет /чл. 90 ЗВО/ и могат да придобиват на свое име недвижими имоти и да получават приходи от тях /чл.13 ЗВО/. Конституционно определената роля на Държавата спрямо висшето образование е да създава условия за свободното му развитие и да го подпомага - чл. 23 от Конституцията. В съответствие с тази функция е и правната уредба на висшите училища - те се създават, преименуват и преобразуват с решение на Народното събрание, но същевременно се ползват с академична автономия, част от която е академичното самоуправление - чл. 19 и 21 от закона. Израз на академичното самоуправление е правото на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели, докторанти и служители - чл. 21, ал.1, т.11 ЗВО. Съобразно изложеното държавните висши училища не са държавни органи или ведомства, тъй като не са част от йерархична структура, ръководена от принципа на власт и подчинение. Те са особен вид автономни и самоуправляващи се учреждения, които осъществяват обществено значими функции в областта на образованието. Израз на засилената грижа на държавата към образованието е нормата на чл. 89, ал.2 ЗВО, която прогласява предоставените на държавните висши училища недвижими имоти за публична държавна собственост. Предвид специфичния характер на тези самостоятелни правни субекти, които са създадени от държавата, но са обособени от нея и се ползват с правото да се самоуправляват, то постановените спрямо държавата административни и съдебни актове за реституция не обвързват държавните висши училища. След като не са част от структурата на държавните органи, те се явяват трети лица за административното производство и имат право да предизвикат косвен съдебен контрол в рамките на гражданскоправен спор. С оглед на гореизложеното подадената касационна жалба срещу решението на Варненски апелативен съд е неоснователна. На първо място, следва да бъдат споделени съображенията на въззивния съд за допустимост на предявения от Техническия университет иск за защита правото на държавна собственост. След като по силата на закона държавата предоставя за нуждите на висшите училища недвижими имоти, които са със статут на публична държавна собственост, то е несъмнено правото на тези училища да защитават тези имоти включително по съдебен ред. В този смисъл е Решение № 6 от 01.06.2011г. по гр.д. № 633/2011г. на ІVг.о на ВКС и Решение № 939 от 21.01.2010г. по гр.д. № 4962/2008г. на ІV г.о. По делото е установено, че спорният имот е предоставен за нуждите на университета /тогава М.-В./ още от момента на отчуждаването на терена от 150 дка през 1964г. и представлява част от учебния комплекс на университета при влизане в сила на реституционния закон през 1992г., а и понастоящем. Ето защо предявените реституционни претенции засягат Университета. Неговите интереси обаче не са били защитени в административното производство, в което е участвал кмета на [община], издал обжалвания пред съда административен акт. Предвид особения статут на държавните висши училища, изяснен по-горе, Техническият университет се явява лице, което не е участвало в административното производство по възстановяване на собствеността. Поради това не е обвързано от постановеното съдебно решение и има право да навежда възражения по законосъобразността на административния акт, който го засяга. Да се отъждестви университетът с държавен орган и да се отрече правото му да защити имотите, които са му предоставени, би било нарушение на принципите на академичната автономия и самоуправление, прогласени в Препоръка 1762 /2006/ на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и възприети в Закона за висшето образование. Даденото в Тълкувателно решение № 5/2011г. на ОСГК на ВКС разрешение е неприложимо за настоящия случай. То ограничава извършването на косвен съдебен контрол от държавата, респ. от държавните органи, какъвто Техническият университет не е. От съществено значение за правото на защита на касатора е статута на имота като публична държавна собственост по чл. 89, ал.2 ЗВО. Според Закона за държавната собственост /ЗДС/ имотите и вещите публична държавна собственост не могат да бъдат обект на разпореждане, не могат да бъдат обект на придобиване по давност, а чл. 7 ал.4 ЗДС /редакция от ДВ бр. 17/2009г./ изрично прогласява, че те не подлежат на възстановяване. Нормата е императивна и е израз на засилената защита на публичната държавна собственост. До приемането на тази изрична разпоредба в съдебната практика по тълкувателен път се извежда неприложимост на правните норми за реална реституция спрямо отчуждени недвижими имоти, чието предназначение е трайно да задоволяват обществени потребности от национално или общинско значение. Пред възможността за реално възстановяване на собствеността на отчуждения собственик законодателят дава приоритет на важните обществени потребности, задоволявани с имота. В такава хипотеза правото на реално възстановяване на собствеността се замества с право на обезщетение на бившия собственик. Следователно публичният характер на държавната собственост е пречка за реалното връщане на отчуждения имот. В този смисъл е създадена трайна практика на Върховния касационен съд - Решение № 168 от 30.03.2011г. по гр.д. № 392/2010г. на І г.о. /също за имот на висше училище/, Решение № 881 от 22.12.2010г. по гр.д. № 1202/2009г. на І г.о., Решение № 391 от 21.07.2011г. по гр.д. № 881/2009г. на ІІг.о., Решение № 22 от 21.02.2012г. по гр.д. № 693/2011г. на ІІг.о. Не е допуснато визираното в жалбата нарушение на закона при преценка на предпоставките на чл. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Законовото изискване за отмяна на отчуждаването е да не е започнало фактическо строителство върху имота за предвижданото мероприятие. Правилни са изводите на Варненски апелативен съд, че върху процесния имот и съседните нему, отчуждени по ЗПИНМ за изграждане на М.-В. /сега ТУ-В./, е извършено цялостно застрояване на множество сгради, съставляващи учебния комплекс на университета, като наличните свободни, незастроени площи между сградите, които служат за преминаване, за паркиране на автомобили или са затревени, са част от същото мероприятие. Утвърдено е в съдебната практика по приложение на реституционните закони разбирането, че от значение е осъществяването на благоустройственото мероприятие като комплекс от строителни дейности и други такива по оформяне на съответната инфраструктура, а не наличието на незасегната от строителството площ, необходима за нормалния достъп и функциониране на сградите. В този смисъл е Решение № 881 от 22.12.2010г. по гр.д. № 1202/2009г. на І г.о., Решение № 939 от 21.01.2010г. по гр.д. № 4962/2008г. на ІVг.о. и др. Липсва соченото от касатора процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане доводите и възраженията на страните, свързани с извода на съда за недоказване връщането на полученото обезщетение за отчуждения имот, като предпоставка за реституцията. В първоинстанционното решение съдът е приел, че не са ангажирани доказателства за връщане на обезщетението. В подадената от [фирма] въззивна жалба липсват доводи в тази насока. Поради това въззивният съд с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК не е дължал ново произнасяне по тези обстоятелства, а е повторил констатацията за липса на такива доказателства. След като не са налице поддържаните в жалбата касационни основания обжалваното решение следва да остане в сила. Ответникът по касация има право на направените разноски в настоящето производство съгласно приложения списък, които възлизат на 8 757,60лв. Воден от горното и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 187 от 07.11.2012г. постановено от Варненски апелативен съд по гр.д. № 382/2012г. ОСЪЖДА „И. к.” АД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], пл.”Е. Й.” № 7, ет.1, ап.1 да заплати на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - [населено място], [улица] сумата 8757,60 /осем хиляди седемстотин петдесет и седем цяло и шестдесет стотни/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: