2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 419 Гр.София, 17.07.2015 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1462 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 251/28.01.15г., постановено по ч.гр.д.№ 98/15г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 425/02.10.14г. по т.д.№ 95/14г. на Врачанския окръжен съд за връщане на исковата молба на [фирма] и за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск от [фирма] срещу [фирма] е с правно основание чл.694, ал.3 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 47351.62 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 29.03.08г. – 30.04.14г. по договор за покупко – продажба на акции от 28.03.08г., договор за цесия от 27.09.10г. и споразумителни протоколи от 30.06.13г. и 15.08.13г. По отношение на ответника е открито производство по несъстоятелност с решение от 01.04.14г.; ищецът е предявил вземания в общ размер на 71351.62 лв. по посочените договори, които са включени в списъка на синдика за приетите вземания по 686., ал.1, т.1 ТЗ; в срока по чл.690, ал.1 ТЗ [фирма] е подала възражения; в производството по чл.692, ал.2 ТЗ с определение от 08.08.14г. съдът по несъстоятелността е изключил процесното вземане от списъка на приетите вземания. С определение от 17.09.14г. по настоящото дело първоинстанционният съд е указал на ищеца да насочи иска си и срещу [фирма] с оглед на задължителната съвместна процесуална легитимация, като ищецът с молба от 30.09.14г. е заявил, че участието на този кредитор в производството не е задължително и с определение от 02.10.14г. Врачанският окръжен съд е прекратил производството по делото. Извън изложените принципни съображения за надлежните страни и за допустимостта на предявения установителен иск, съставът на апелативния съд е приел, че положителният установителен иск по чл.694, ал.3 ТЗ има за предмет вземане срещу длъжника в производство по несъстоятелност, но спорът не е между кредитора, предявил вземането, и длъжника, а с друг кредитор, поради което предявеният иск срещу длъжника, който не е оспорил вземането, е недопустим поради липса на пасивна легитимация. Счетено е, че правен интерес от предявяване на иска ищецът има спрямо оспорилия вземането кредитор, какъвто не е бил предявен. В случая е констатирано противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба досежно пасивната легитимация по иска. Според решаващия състав поради неизпълнение на указанията на първоинстанционния съд (макар и при неправилно указана съвместна процесуална легитимация на длъжника и на оспорилия вземането кредитор), правилно е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поставя въпросите: 1.Кой е пасивно легитимиран по иск с правно основание чл.694, ал.3 ТЗ, предявен от кредитор с изключено от списъка на синдика вземане с определение на съда, постановено по реда на чл.692, ал.4 ТЗ, когато вземането е изключено по възражение на друг кредитор, направено по реда на чл.690, ал.1 ТЗ ?; 2. В случай на изключено от списъка на синдика вземане на кредитор с определение на съда, постановено по реда на чл.692, ал.4 ТЗ, когато това вземане е изключено по възражение на друг кредитор в производството по несъстоятелност, направено по реда на чл.690, ал.1 ТЗ, има ли правен интерес кредиторът, чието вземане е изключено, да предяви иск с правно основание чл.694, ал.3 ТЗ единствено срещу длъжника по това вземане (длъжник в производството по несъстоятелност), който е страна по спорното материално правоотношение, въведено като предмет на иска, а не и срещу кредитора, по чието възражение е изключено вземането, респективно предявен по този начин искът ще бъде ли процесуално допустим? и 3. При предявяване на иск с правно основание чл.694, ал.3 ТЗ, налице ли е задължителна съвместна пасивна легитимация между длъжника в производството по несъстоятелност, явяващ се едновременно с това и длъжник в спорното материално правоотношение, и кредитора, предявил възражение по реда на чл.690, ал.1 ТЗ, с оглед на което вземането на друг кредитор е изключено от списъка на приетите предявени вземания, когато искът се предявява от кредитора с изключеното вземане, а така също необходими и/или задължителни другари ли са длъжникът и възразилият кредитор?. Частният жалбоподател се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочи три определения на апелативни съдилища. В определение № 2717/04.11.14г. по ч.гр.д.№ 2170/14г. на Софийския апелативен съд е прието, че влязлото в сила решение по чл.694, ал.3 ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността съгласно чл.694, ал.4 ТЗ, поради което пасивната процесуална легитимация по този иск е само на длъжника, но не и на кредитора, по чието възражение вземането на ищеца – кредитор е изключено от списъка на приетите вземания. В същият смисъл са и определение № 1949/30.07.14г. по ч.гр.д.№ 2172/14г. на Софийския апелативен съд и определение № 1848/18.09.13г. по ч.т.д.№ 884/13г. на Пловдивския апелативен съд, в които е прието и, че кредиторът, който е оспорил вземането и по негово възражение по чл.690, ал.1 ТЗ вземането на ищеца е изключено от списъка на приетите вземания, има правен интерес на встъпи като трето лице помагач на ответника в производството по чл.694, ал.3 ТЗ. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение намира, че поставените въпроси от частния жалбоподател имат характер на значими правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта и пасивната легитимация на ответниците по иска с правно основание чл.694, ал.3 ГПК, предявен от кредитор, чието вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ. Налице е противоречие между обжалваното с частната жалба въззивно определение и влезлите в сила определения на апелативни съдилища, представени с изложението към частната жалба. Становището на състава на ВКС произтича от следното: С решение № 28/26.05.15г. по т.д.№ 4569/13г. на ВКС, ІІ т.о., при служебна проверка за допустимост на обжалвано въззивно решение по иск за установяване на съществуването на вземане на кредитор с изключено вземане по възражение на друг кредитор, е прието, че постановените първоинстанционно и въззивно решения без участието на възразилия кредитор са недопустими, същите са обезсилени и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на кредитора, подал възражението по чл.690, ал.1 ТЗ. Дадените разрешения не попадат в обхвата на задължителната за съдилищата практика на ВКС съгласно ТР № 2/10г. от 28.09.11г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/09г. от 19.10.10г. на ОСГТК на ВКС, но се споделят изцяло от настоящия състав на ВКС. Предявеният по реда на чл.694, ал.3 ТЗ иск от кредитор, чието вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ, е за установяване съществуването на вземането на ищеца срещу длъжника в производство по несъстоятелност. Материалноправната легитимация на страните в конкретното правоотношение и процесуалноправната легитимация на участващите в производството по чл. 692 ТЗ страни предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ. Страни по материалното правоотношение, от което произтича вземането, са кредиторът, предявил вземането, и длъжникът, но предявяването на установителния иск е предопределено от направено оспорване на вземането от друг кредитор на длъжника, с каквито права последният разполага съгласно чл.690, ал.1 ТЗ. С оглед на породения от подаденото възражение спор, кредиторът, направил възражението, участва в производството по чл.692 ТЗ, съгласно изричната норма на чл.693, ал.3 ТЗ. В този смисъл спорът в исковото производство по чл. 694, ал. 3 ТЗ е възникнал на база на уваженото възражение на кредитора по чл.690, ал.1 ТЗ и следва да се разреши с участието на кредитора, претендиращ вземането, длъжника в несъстоятелност и кредитора, участник в спора в производството по несъстоятелност по реда на чл. 692 ТЗ, с оглед спазване принципа на равнопоставеност и за гарантиране на правата на кредитора, подал възражението срещу вземането на друг кредитор, което е уважено от съда. Ищец по иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ е кредиторът, чието вземане е прието от синдика, но с определението по чл. 692 ТЗ вземането му е изключено от одобрения от съда списък - според първата хипотеза, която е предмет на разглеждане в настоящото производство. Пасивната процесуалноправна легитимация е на длъжника и на кредитора, подал възражението. Възразилият кредитор е задължителен необходим другар на длъжника в производството по чл.694, ал.3, пр.1 ТЗ, тъй като производството по установителния иск е инициирано вследствие на възражение на оспорващия вземането кредитор, поради което същият следва да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение с оглед на предхождащото иска определение на съда на чл.692, ал.4 ТЗ. Съгласно разрешението по т. 6 от ТР № 1/13г. от 09.12.2013г. ОСГТК на ВКС, ако в първоинстанционното производство не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК. В този смисъл първоинстанционният съд следва да укаже на ищеца за наличието на съвместна процесуална легитимация на ответниците по предявения иск, като го задължи да посочи надлежния ответник и да представи преписи от исковата молба за връчване. По тези съображения на поставените правни въпроси в обобщение следва да се отговори така: Пасивно легитимирани по иск с правно основание чл.694, ал.3 ТЗ, предявен от кредитор с изключено от списъка на синдика вземане с определение на съда, постановено по реда на чл.692, ал.4 ТЗ, когато вземането е изключено по възражение на друг кредитор, направено по реда на чл.690, ал.1 ТЗ са длъжникът и подалият възражението кредитор, които са необходими задължителни другари в производството по установителния иск. По същество на частната жалба. С оглед на отговора на поставения правен въпрос приетото от въззивния съд разрешение, че пасивно легитимиран да отговаря по предявения установителен иск по чл.694, ал.3, пр.1 ТЗ е кредиторът, подал възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, въз основа на което предявеното от ищеца вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението на съда по несъстоятелността, е правилно. Неправилно е счетено, че длъжникът в производството по несъстоятелност, не е надлежна страна по иска по чл.694, ал.3 ТЗ. Изводите на въззивния съд, че правилно исковата молба е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК и е прекратено производството по делото поради неизпълнение от ищеца на указанията на първоинстанционния съд да насочи иска си и срещу [фирма], като представи препис от искова молба с приложените към нея доказателства, са законосъобразни. По изложените съображения въззивното определение следва да се остави в сила. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 251/28.01.15г., постановено по ч.гр.д.№ 98/15г. от Софийския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.