4 Р Е Ш Е Н И Е № 502 София, 21 ноември 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2518/2011 година Производството е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдените П. К. Ж. и С. К. Б. за възобновяване на производството по НОХД № 311/2011 г. по описа на Районен съд – Сливен. В искането за възобновяване се поддържа, че присъдата е постановена при съществено нарушение на материалния закон. Отправеното искане е за отмяна на съдебния акт и оправдаване на осъдените. В съдебното заседание осъдените П. Ж. и С. Б. не се явяват, редовно призовани. Частните обвинители С. К. И., А. С. М. и Н. К. М. не се явяват, редовно призовани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането за възобновяване като счита, че следва да се постанови решение, с което подсъдимите да бъдат оправдани. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 540/30.05.2011 г., постановена по НОХД № 311/2011 г. от Районен съд - Сливен, подсъдимите Ж. и Б. са били признати за виновни в това, че за времето от 07.10.2005 до 19.10.2005 г., след предварителен сговор помежду си, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили и поддържали у В. И. – нотариус с рег. № 163 на Нотариална камара, с районен на действие РС – Нова Загора, заблуждение и с това причинили на С. К. И., А. С. М. и Н. К. М. имотна вреда в размер на 625 лева – престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК. Наложеното наказание за подсъдимата Ж. е определено при условията на чл. 55 от НК, а именно шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години. Наложеното наказание за подсъдимата Б. е определено при условията на чл. 54 от НК, а именно една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от четири години. Присъдата не е било обжалвана и след изтичането на законоустановения срок е влязла в законна сила. ІІ. Искането за възобновяване е допустимо, подадено е в законния срок и по същество е основателно. В мотивите на присъдата се съдържа фактология (идентична с тази, описана в обвинителния акт), която се отнася към изследване на възникналите между подсъдимите и частните обвинители гражданскоправни отношения по повод съсобствен (сънаследствен) имот, която фактология, отнесена към състава на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК не може да изпълни неговия фактически състав. Това налага да се припомни следното : Първо, известно е, че за да е налице измама по чл. 209 от НК, при приетите от съда форми на изпълнително деяние (възбуждане и поддържане на заблуждение), е необходимо да се установи от обективна страна, че деецът (измамникът) формира неправилни представи, респективно проявява активност с цел утвърждаване на вече възникнали неправилни представи у измамения, относно определени факти, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Заблуждението, формирано или поддържано от дееца, е пряката и непосредствена причина измаменото лице да вземе решение да извърши акт на имуществено разпореждане, чрез който акт се причинява на последния или другиго имотна вреда. При измамата деецът въздейства върху друго физическо лице, в чиято фактическа или разпоредителна власт се намира определено имущество, като последното представлява и предмет на престъплението. Тези съставомерни елементи на инкриминирания престъпен състав не присъстват нито в обвинителния акт, нито в съдебния акт. Второ, в нарушение на чл. 209, ал.1 от НК и на установената съдебна практика, съдът, а преди това и прокурорът, са приели, че нотариусът, действащ в рамките на осъществяваните от него функции, извършвайки нотариални действия (в случая издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка), може да бъде адресат на наказателноправна измама (в тази връзка, виж Р № 550/2010 г. по н.д. № 518/2010 г., ВКС, ІІІ н.о., Р № 313/2010 г. по н.д. № 302/2010 г., ВКС І н.о., както и мотиви на Р№ 461/04 г. по н.д. № 27/04 г., ВКС, ІІ н.о.). Иначе казано, при приетата фактология и предвид повдигнатото обвинение (доколкото прокурорът го е ограничил фактически и времево с обвинителния акт), поведението на осъдените не сочи наличието на елементите от състава на престъплението по чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 210, ал.1, т. 2 от НК. Това позволява ВКС да приключи делото в тази инстанция и приложи правилно материалния закон, упражнявайки правомощията си по чл. 425, ал.1, т. 2, пр. 2 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК, като отмени присъдата и оправдае подсъдимите по обвинението, по което са били признати за виновни. В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлата в сила присъда № 540/30.05.2011 г., постановена по НОХД № 311/2011 г. от Районен съд – Сливен, като ПРИЗНАВА подсъдимите С. К. Б. и П. К. Ж. за НЕВИННИ и ги ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.