Ключови фрази
произнасяне по непредявен иск * договор за финансов лизинг


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 120
София, 10,11,2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1025 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 423 от 31.V.2010 г., постановено по делото, е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 85 на Видинския ОС, ГК, от 12.VІ.2009 г. по гр. дело № 160/09 г., с което – като неоснователен – е бил отхвърлен иск на „Л. к. „Л.” АД – гр. Пл. с правно основание по чл. 403, ал. 1 ГПК, предявен срещу „Е.” ЕООД - гр. В., съответно за разликата от 90.54 лв. и до предявения размер от 2 062.91 лв.
Касационният контрол е бил допуснат в хипотезата на вероятност за процесуалната недопустимост на това решение, предвид съдържащата се в мотивите му констатация на въззивната инстанция, че „още в исковата молба има неяснота как е определена търсената сума и как са настъпили твърдените вреди”.
В откритото съдебно заседание пред настоящия състав на ВКС представителят на ответното „Е.” ЕООД – гр. В. претендира за оставяне жалбата на „Л. к. „Л.” АД – гр. Пл. без уважение, както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски по приложен списък.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди оплакванията на търговеца касатор и доводите на страните по спора, намира жалбата за основателна по следните съображения:
За да отхвърли иска на касатора по чл. 403, ал. 1 ГПК за разликата от 90.54 лв. до 2 062.91 лв., въззивната инстанция е приела, че макар още в исковата молба да е имало неяснота как е била определена търсената сума /2 062.91 лв./ „и как са настъпили твърдените вреди, за които се иска обезщетение от ответната страна”, достатъчно било, че в хода на процеса ищецът „Л. к. „Л.” АД – гр. Пл. бил се насочил към доказване размера на лихвата, която банката е щяла да начисли върху запорираната сметка, поради което ирелевантно било посочването в обстоятелствената част на същата молба, че претендирана била стойността на пропуснатите ползи.
Налице е основанието по чл. 281, т. 2 ГПК за обезсилване на атакуваното въззивно решение на Видинския окръжен съд.
Не съществува хипотеза, когато веднъж констатирано противоречие между обстоятелствена част и петитум на искова молба да може да се счита отстранено според насоката, в която са се оказали съсредоточени доказателствените усилия на ищеца по даден осъдителен иск. Това изначално означава последният да е бил предявен с нередовна искова молба, т.е. такава, по която не се дължи произнасяне, докато недостатъкът й не бъде надлежно отстранен по изрично предвидения процесуален ред за това. В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по иск, какъвто в действителност не е бил предявен и не е разгледал предявеният.
Ноторно е, че освен обикновен /оперативен/ лизинг, разпоредбата на чл. 342, ал. 2 ТЗ различава и разновидност, наречена договор за финансов лизинг, представляващ особен вид инвестиционен кредит. При този финансов лизинг общата стойност на лизинговите вноски, дължими от конкретен лизингополучател, се изчислява така, че да покрива цената, по която лизинговата компания е придобила вещта, нейните разноски, а също така и печалбата й, т.е. налице е правен резултат като при усвоен кредит, чието погасяване става чрез лизинговите вноски. Щом като първото задължение на заемателя по договор за кредит е да върне главницата ведно с уговорената лихва по кредита и последното, имащо акцесорен характер, представлява всъщност цената на кредита, очевидно е, че в обстоятелствената част от исковата молба на „Л. к. „Л.” АД – гр. Пл. срещу ответното „Е.” ЕООД – гр. В. по недвусмислен начин е посочено, че претенцията на търговеца касатор е била за пропуснати ползи, изразяващи се неполучаването на въпросната лихва, разглеждана като цена по кредит /инвестиционен/ - в хипотези на сделки за финансов лизинг, чието сключване е било осуетено вследствие блокирането на финансов ресурс в размер на 12 050 лв. за срок от 15 месеца по силата на наложен като обезпечителна мярка запор върху с/ка на д-вото в „П.” АД. Видно от приложеното по първоинстанционното дело удостоверение за актуалното състояние на „Л. к. „Л.” АД – гр. Пл. към датата 13.ІІ.2008 г. е, че освен всякакви дейности, разрешени от законите на Република България, в тесния предмет на дейност на дружеството касатор се включват преди всичко сделки, свързани с „финансово обвързани наеми – лизингови договори”. Това обстоятелство точно съответства на твърдението в исковата молба, че в резултат от наложения запор върху сумата 12 050 лв. лизинговата компания била „лишена от възможността да я ползва за работата си, свързана пряко със сключване на договори за финансов лизинг, както и да получава лихва от тях”. По аргумент от текста на чл. 82, изр. 2-ро ЗЗД във вр. чл. 403, ал. 1 ГПК дължимото за претърпени вреди обезщетение, което може да се претендира по този процесуален ред, задължително обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза.
С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 4, предл. 2-ро - във вр. чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК, обжалваното въззивно решение на Видинския ОС ще следва да бъде обезсилено, поради процесуалната му недопустимост, изразена в разглеждането на непредявен иск. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг негов състав, който да се произнесе по иск с правно основание по чл. 403, ал. 1 ГПК, имащ за свой предмет вреди от неполучена лихва по имащи характера на инвестиционни кредити договори за финансов лизинг с конкретни лизингополучатели, чието сключване да е било осуетено от запорирането на сума в размер на 12 050 лв. за срок от 15 месеца по силата на издадена в полза на ответното „Е.” ЕООД – гр. В. обезпечителна заповед по чл. 390 ГПК. В производството по чл. 294 ГПК новият състав на въззивния съд следва да се произнесе и по разноските на страните за водене на делото пред ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 85 на Видинския окръжен съд, ГК, от 12 юни 2009 г., постановено по гр. дело № 160/2009 г., КАТО ПОСТАНОВЕНО ПО НЕПРЕДЯВЕН ИСК.
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Видинския ОС с указания.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2




















Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 1025 по описа за 2009 г.