О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №115 гр.София , 12 ноември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА ПЕТЯ ЖЕЛЕВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря …………………………….. след становище на прокурора от ВКП Тома Комов и като изслуша докладваното от съдия А.ДАНОВА наказателно частно дело № 1044/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по спор за подсъдност по реда на чл.44 ал.1 от НПК и чл.135 ал.4 от АПК между Районен съд-гр.Варна и Административен съд-гр.Варна. Постъпило е писмено становище на прокурор от ВКП, според което делото следва да се разгледа от Административен съд-гр.Варна. Според прокурора, това е така, тъй като зам.кметът на [община] е проявил бездействие- по повод издаден фиш за констатирано неправилно паркиране и депозирано възражение срещу него, не е изпълнил задължението си да състави АУАН за нарушението, респективно не е издал Наказателно постановление. Петчленния състав от съдиите от ВКС и ВАС, след преценка на материалите по делото, намира за установено следното: На 14.04.2018 г. е бил съставен фиш №[ЕГН] на Д. А. А. от [населено място], за това ,че на същата дата в 12.15 часа е паркирал л.а. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] в [населено място], ул. „улица“ до №66, в зоната на пътен знак „В-27“, с което е нарушил чл.6 ал.1 от ЗДП, поради което и на основание чл.186 във вр.с чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП му е била наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева. На 12.06.2018 г. Д. А. А. е подал жалба рег.№З. до началника на „Общинска полиция“-Варна, в която е отразил, че е узнал за съставения фиш №[ЕГН]/2018 г. на 07.06.2018 г. по повод направена му в Община-Варна справка за неплатени от него данъци и такси; че оспорва посочените във фиша констатации, респективно вмененото му нарушение на чл.6 от ЗДвП и моли фиша да бъде отменен или преписката прекратена на основание чл.54 от ЗАНН. При условията на алтернативност моли, на основание чл.186 ал.2 от ЗДвП да бъде издаден акт за установяване на административно нарушение, или жалбата му да бъде изпратена на РС-Варна за разглеждането й по реда на ЗАНН. В отговор на посочената по-горе жалба, с писмо от 14.06.2018 г. с рег. № З. зам.кметът на [община] е отговорил, че съгласно чл.187 ал.7 от ЗДвП, фишът, глобата по който не е платена в седмодневен срок от датата на издаването му, се счита за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. След получаване на писмото Д. А. А. е депозирал „становище-отговор“ до зам.кмета на Община-Варна, в което е отразил ,че според него законосъобразният ход за решаването на спора е прилагането на разпоредбата на чл.186 ал.2 от ЗДвП, а не тази на чл.186 ал.7 от ЗДвП. Последвало е ново писмо от 03.07.2018 г., подписано от зам.кмета на Община-Варна, във което е посочено, че „становището-отговор“ на А. е неоснователно, съгласно чл.124 ал.1 от АПК, а административно наказателното производство по фиш № №[ЕГН]/2018 г. е съобразено с нормативните изисквания. С жалба вх.№12633/10.07.2018 г. срещу мълчаливия отказ на зам. кмета на Община -Варна за издаване на АУАН, Д. А. А. е сезирал Административен съд-Варна. В жалбата е посочено, че зам.кметът на Община-Варна не е изпълнил процедурата по чл.186 ал.2 от ЗДвП, респективно чл.39 ал.3 от ЗАНН и по този начин юридическият състав, предвиден в посочените разпоредби, е останал недовършен. Обжалвано е юридическото бездействие на административния орган, което подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Алтернативно е посочено, че при преценка, че делото не е подсъдно на Административен съд-Варна, то жалбата да се счита предявена пред РС-Варна. С определение от 10431/31.07.2018 г. Варненски административен съд е прекратил производството по образуваното адм.д. №1989/2018 г. по описа на съда и е изпратил преписката на Варненски районен съд по подсъдност. В определението си, съдът е приел, че защитата на жалбоподателя срещу фиша е по реда на чл.59 от ЗАНН, като районният съд ще следва да извърши проверка за спазването на процедурата по неговото издаване и връчване по правилата на ЗДвП и при наличие на подадено в срок възражение ще отмени фиша и ще укаже на органа да проведе административно наказателно производство. След изпращане на делото, пред Районен съд-Варна е било образувано нахд №3932/2018 г., което с определение №1765 от 09.10.2018 г. е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност между Варненски районен съд и Варненски административен съд. Делото е изпратено на ВКС за произнасяне по спора. В определението съдът е приел, че след издаването на фиш за констатирано административно нарушение е подадено възражение срещу него, като съответната администрация не е изпълнила задължението си да състави АУАН за същото нарушение, срещу който засегнатото лице да може да депозира възражение, което ако не бъде уважено, да доведе до издаване на НП, подлежащо на обжалване пред районния съд. Съгласно чл.59 ал.1 от ЗАНН, на обжалване пред районния съд по реда на този закон подлежат Наказателните постановления и електронния фиш. Издаденият фиш №[ЕГН]/ 14.04.2018 г. не представлява електронен фиш по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДвП, доколкото последният се издава за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Оспорваният фиш е издаден по реда на чл.186 от ЗДвП и това обстоятелство е било отразено в него. Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДвП, когато се касае за неправилно паркирано МПС, фишът може да се издаде и в отсъствие на нарушителя /какъвто е настоящият случай/, като в този случай той се издава на собственика на превозното средство и първият екземпляр от него му се изпраща. Към МПС се закрепва уведомление, съдържащо определени от закона реквизити, като закрепването му се смята за връчване на фиша. По делото не са налице данни, че изготвеното уведомление действително е било закрепено към автомобила на Д. А., нито , че същият в качеството си на собственик на автомобила е получил първия екземпляр от фиша. Точно обратното- приложено е известие за доставяне, в което е отразено, че се изпраща фиш №[ЕГН]/ 2018 г., без обаче да е налице отбелязване, че доставката е била получена. При това положение не може да се приеме, че А. е знаел за издадения спрямо него фиш до датата-07.06.2018 г., посочена в първата му жалба. След като той не е знаел за издадения фиш, поради това, че не му е бил връчен препис от него, за да може да заплати доброволно глобата, няма как да се изисква да извърши това действие в седмодневен срок, съответно не може и да се приеме, че при неплащане, са възникнали последиците по чл.186 ал.7 от ЗДвП. Следва да се отбележи , че е невъзможно да се приеме и, че А. е узнал за издадения фиш от закрепено върху автомобила му уведомление, тъй като, както вече беше посочено, липсват доказателства за закрепването на уведомлението към МПС-то, а също така, липсват и доказателства той да е бил водачът на превозното средство, допуснал нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП. Безспорно е, че в подадената жалба от 12.06.2018 г. Д. А. е оспорил извършеното нарушение, констатирано с фиша. Това е налагало съставянето на акт за административно нарушение, съгласно чл.186 ал.2 от ЗДвП. Неизвършването на фактическото действие, при наличие на нормативно установено задължение за извършването на такова, представлява мълчалив отказ от издаване на индивидуален административен акт и представлява юридическо бездействие с административно –правен характер и последици, подлежащи на съдебен контрол по реда на АПК. Обжалването на мълчаливия отказ да се издаде АУАН се явява единствен способ за защита правата на жалбоподателя във връзка с процесния фиш. По изложените съображения и на основание чл.44 ал.1 от НПК и чл.135 ал.4 от АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА нахд №3932/2018 г. по описа на Районен съд- гр. Варна за разглеждане от Административен съд-гр.Варна. Препис от определението да се изпрати на РС-гр.Варна за сведение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………….. ЧЛЕНОВЕ:……………………... ……………………… …………………….... ……………………….