4 Р Е Ш Е Н И Е № 128 гр. София, 02 юни 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Симов ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 172 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдената Т. К. К. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 69/2014 г. по описа на Окръжния съд – гр.Смолян. Искането е основано на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК. Твърди се, че при формиране на вътрешното си убеждение по релевантните факти, съдът не е могъл да използва заключението на химическа експертиза, която е била назначена след възобновяване на съдебното следствие в нарушение на чл. 294 НПК. Направено е искане за отмяна на съдебния акт и оправдаване на осъдената, а като следваща алтернатива - изменяване на решението с отмяна на наложеното наказание глоба. В съдебно заседание защитникът (адв. С.) поддържа искането на осъдената по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 47 от 28.07.2014 г. по н. о. х. д. № 37382014 г. Смоленският районен съд е признал подсъдимата Т. К. К. за виновна в това, на 15.02.2014 г. в [населено място] да е държала акцизни стоки без бандерол, какъвто се изисква по закон – тютюневи изделия (цигари) на обща стойност от 1575 лева, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложил наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК, глоба в размер на 1575 лева и лишаване от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимата е възложил разноските по делото. По жалба на защитника, с решение № 375 от 1.10.2014 г. по в. н. о. х. д. № 69/2014 г. Смоленският окръжен съд е изменил присъдата, като е отменил наказанието лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 7 НК. В останалата част е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд. Процесуално допустимото искане на осъдената е НЕОСНОВАТЕЛНО. Твърдението, че при формиране на вътрешното си убеждение по релевантните факти съдилищата неправилно са използвали заключението на химическата експертиза, изследвала веществените доказателства, произтича от основния довод на осъдената за допуснато нарушение на чл. 294 НПК. Счита се за недопустимо възобновяване на съдебното следствие служебно от съда след пледоарията на защитника без направено искане за извършване на нови съдебни следствени действия. Застъпва се и тезата, че единствената процесуална възможност съдът по своя инициатива да възобнови съдебното следствие е предвидена в чл. 299 НПК, но в случая не е била дадена последната дума на подсъдимата, респ. тя не е посочила и нови данни от значение по делото. Затова, първоинстанционният съд не е разполагал със законно основание да възобнови съдебното следствие и да назначи химическа експертиза, на която да се позовава в присъдата, отчитайки пледоарията на защитника и съображенията му, че по делото не е установено по несъмнен начин дали цигарите, намерени в автомобила на подсъдимата са съдържали тютюневи изделия. Резултатът от експертното изследване не е трябвало е бъде съобразяван и от Смоленския окръжен съд при постановяване на решението му. Същите доводи са били ефективно разгледани от въззивния съд и отхвърлени с мотиви, които следва да бъдат възприети. Напълно законосъобразно е разбирането, че когато в хода на съдебните прения защитникът е изтъкнал довод за неизяснени обстоятелства, в съответствие с принципа по чл. 13 НПК, от който произтича и официалното начало в наказателното производство, съдът по същество разполага с правомощието и по своя инициатива, респ. и без направено искане, да възобнови съдебното следствие, ако прецени, че тези обстоятелства могат и се налага да бъдат изяснени за разкриване на обективната истина. В такава ситуация след приключване на съдебното следствие съдът е длъжен отново да пристъпи към изслушване на съдебните прения (в този смисъл и Решение № 179/75 г. по н. д. № 139/75 г. на ВС). При положение, че в конкретния случай защитникът е повдигнал в пледоарията си въпрос, който първоинстанционният съд е изяснил по пътя на възобновяване на съдебното следствие чрез назначаване на експертиза, приета в откритото съдебно заседание и при реално осигурената възможност и практическо участие в съдебните прения на осъдената К. и на нейния защитник, Смоленският окръжен съд законосъобразно е отхвърлил довода за нарушение на правото на защита. Вътрешното убеждение на съда по релевантните факти от предмета на доказване, е било формирано според изискванията на чл. 14 НПК и не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Немотивираното искане на осъдената за отмяна на наложеното наказание глоба, кумулативно предвидено за извършеното престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, също не може да бъде уважено, тъй като по делото не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 НК, съответно и за преценка на възможността по чл. 55, ал. 3 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Т. К. К. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 69/2014 г. по описа на Окръжния съд – гр.Смолян. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: