Р Е Ш Е Н И Е № 167 гр. София, 26 юни 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май 2017 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ТОНЕВА при секретаря ............К. ПАВЛОВА.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Д. ГЕНЧЕВ..............., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 475/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по подадена лично от подсъдимата Я. Б. И. касационна жалба, както и по жалба на защитника й адв. П. Т., срещу въззивно решение № 74 от 15.02.2017 г., постановено от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 1176/2016 г., с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционната присъда, постановена от Софийски градски съд на 13.04.2016 г. по НОХД № 3530 по описа за 2015 г., подс. Я. И. е призната за виновна в това, че на 29.07.2013 г. в [населено място], обл. София, в производствено хале, находящо се в бившия стопански двор, в качеството си на управител на фирма [фирма] и работодател, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – допуснала при изпълнение на (механо) шлосерска работа (работа на металорежеща машина с въртеливо движение на работния орган – свредлото) да се използва за захранване на електрическата бормашина практически двужилен проводник (с прекъснат/срязан) зануляващ проводник на разклонителя, водещо до отпадане на наличното предпазно зануляване на металните части на бормашината), причинила смъртта на Н. И. Т., настъпила в следствие на общо действие на електрически ток, довел до спиране на сърдечната дейност и дишането му, като не е спазила следните нормативни изисквания на: чл. 46, ал. 1, чл. 173, ал. 1 и чл. 197 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн. ДВ. бр. 88 от 08.10.1999 г., в сила от 09.01.2000 г., за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, както и на чл. 62, ал. 1 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, обн. ДВ. бр. 26 от 07.03.2008 г., в сила от 11.03.2008 г., поради което на основание чл. 123, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от четири години. На основание чл. 304 от НПК подс. Я. И. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение в частта относно това, да не е спазила нормативното изискване на Закона за здравословни и безопасни условия за труд: чл. 4, ал. 1, т. 3 и чл. 7, ал. 1. На основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД съдът уважил предявените от И. С. Т. и М. Н. Т. срещу Я. И. граждански искове за сумата от 50 000 лева за всеки един от тях, представляваща претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил същите за разликата до пълния им предявен размер от 100 000 лева, като неоснователни. Съдът е възложил в тежест на подсъдимата деловодните разноски, включително тези, направените от частните обвинители и граждански ищци И. С. Т. и М. Н. Т.. С атакуваното въззивно решение присъдата на Софийски градски съд е изменена в частта относно наложеното на подс. Я. И. наказание, като същото е намалено от две на една година и шест месеца лишаване от свобода, а изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 от НК е намален от четири на три години. Съдът е осъдил подсъдимата да заплати направените във въззивната инстанция разноски по делото. В останалата част присъдата е потвърдена. В касационните жалби се сочи наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. В обсега на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – допуснати съществени процесуални нарушения, се твърди, че контролираната инстанция е нарушила принципните норми на чл. 13 и чл. 14 от НПК, като е подценила правното значение на доказателствата, неподкрепящи обвинителната теза. Сочи се, че обвинителният акт не съответства на законовите изисквания на чл. 246, ал. 2 от НПК, доколкото посочените в него норми, за които се твърди, че подсъдимата е нарушила, не очертават конкретно активно фактическо поведение. Такова е следвало да бъде посочено по вид действия и време на извършването им в обвинителния акт, като липсата на подобно описание е препятствало възможността Я. И. да получи конкретно и ясно обвинение и е създало непреодолими затруднения при организирането на защитата й. Счита се още, че предвид допуснатите нарушения при доказателствения анализ, основни въпроси от съществено значение за развитието на делото не са били надлежно установени от въззивния съд, а именно – дали изначално е бил прекъснат зануляващият проводник на процесния разклонител, или това е станало впоследствие, респ. кой е началният момент на това прекъсване. Във връзка с последните се намира, че приетите на решаващата инстанция отговори са заимствани от заключението на в.л. К. Т., въпреки че при изготвянето на последното за специалиста не е била налице достатъчно конкретна информация по делото, а и не е бил приобщен към доказателствения материал и технически неизправният разклонител. С оглед на така заявените процесуални нарушения се намира, че и материалният закон е приложен неправилно с осъждането на подсъдимата за извършено от нея престъпление по чл. 123 от НК, доколкото доказателствата по делото не сочат последната да е нарушила разпоредбите на Наредба № 7/1999 г. на МТСП и МЗ и на Наредба № 16-116/2008 г. на МИЕ – установено е, че Я. И. е спазила задължението си за периодична проверка на техническите уреди и съоръжения веднъж на 5 години. В подкрепа на твърдяната явна несправедливост на наложеното наказание се излагат доводите, че не са налице сочените от контролираната инстанция отегчаващи обстоятелства по отношение на подсъдимата – високата обществена опасност на деянието, продължаващата и към момента лоша организация и контрол на безопасността на труда, както и допуснатите други нарушения на трудовото законодателство. Иска се отмяна на атакуваното решение. Пред касационната инстанция адв. П. Т. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения, като моли същата да бъде приета за основателна. В правото си на лична защита подсъдимата Я. Б. И. поддържа жалбата си, както и становището на защитника си. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци, както и лично явилите се И. С. Т. и М. Н. Т., намират жалбата на подсъдимата за неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение, а решението на Софийския апелативен съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага последната да бъде оставена без уважение. В последната си дума пред съда подс. Я. И. моли жалбата й да бъде приета за основателна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбите са неоснователни. В основната си част релевираните пред върховната инстанция възражения на касаторите са идентични с тези, правени и пред въззивния съд, като последният им е дал задълбочени и изчерпателни отговори, които касационният състав напълно споделя. Доколкото обаче те са наведени отново и в настоящото производство, за ВКС съществува задължението отново да ги обсъди, с оглед на което намери следното: 1. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон: Върховният касационен съд не споделя изложеното и в двете касационни жалби твърдение за наличието на процесуален порок в обвинителния акт, доколкото в него не са били описани какви точно по вид и време активни действия е трябвало да има подсъдимата, за да не настъпи процесният инцидент. Обвинителният акт слага началото на съдебното производство и определя фактическите и правни рамки на обвинението. Като такъв процесуален документ той в най-висша степен е относим към правото на защита на Я. И., тъй като тя следва да се защити по описаните в него факти и дадената им от прокурора правна квалификация. Гаранция, че обвинителният акт ще изпълни предназначението си, е изискването на чл. 246 от НПК относно неговото съдържание. Следва да се има предвид, че фактите относно претендираното престъпление спрямо подсъдимата се посочват в обстоятелствената част на акта, която трябва да съдържа описание на времето, мястото и начина на извършването му, а диспозитивът на същия съдържа правната квалификация на деянието. Последното означава, че в него трябва да се посочи в най-синтезиран вид съставът на деянието, в което се обвинява подсъдимата. Отнесени към конкретния случай, тези изисквания са били напълно съобразени при изготвяне на обвинителния акт относно престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК. Процесуалният документ съдържа в необходимата степен нужното описание на фактите по осъществяване на това деяние с описание на времето, мястото и начина на извършването му, причините за настъпването на инцидента и причинната връзка между допуснатите от подсъдимата конкретни нарушения на изрично посочени разпоредби от съответни подзаконови нормативни актове и настъпилия съставомерен резултат – смъртта на Н. Т.. В обвинителния акт са били очертани релевантните фактически положения, обосноваващи инкриминираното бездействие на Я. И., а именно: подсъдимата като управител на фирма [фирма] и работодател е предоставила за ползване на работниците си процесния технически неизправен разклонител, който е бил неправилно свързан – с прекъснат/срязан зануляващ проводник, като, допускайки неговата експлоатация, тя е нарушила изискванията на конкретно посочени както цифрово, така и текстово разпоредби на съответни нормативни актове - Наредба № 7 от 23.09.1999 г. на МТСП и МЗ и на Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. на МИЕ, във връзка с които за нея е съществувало задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работещите в нейната фирма, и в частност на пострадалия Т. – неговото работно място не е отговаряло на минималните изисквания за здравословен и безопасен труд, защото не е бил предпазен срещу риска от поражение с ел. ток при директен или индиректен контакт, тъй като подс. И. не е осигурила необходимата организация на работата и изправните средства за нейното извършване и не е осъществявала постоянен и периодичен технически контрол за състоянието на енергообзавеждането. За държавното обвинение не е съществувала както необходимостта, така и задължението да посочва съответното активно поведение, което е следвало да има подсъдимата, за да предотврати настъпилото произшествие, още по-малко то да бъде конкретизирано по време, доколкото тези обстоятелства, макар и да биха могли да внесат още по-голяма конкретика по повдигнатото й обвинение, сами по себе по недвусмислен начин са изводими от описаната фактическа обстановки и съответните разпоредби, нарушени от подсъдимата, очертаващи дължимото от нея поведение. С оглед всичко изложено дотук, ВКС не намира да е било допуснато съществено нарушение на правото на защита на Я. И., изразило се в невъзможността последната да разбере в какво се състои обвинението срещу нея и адекватно да организира защитата си. Настоящият състав не констатира контролираната инстанция да е допуснала и соченото процесуално нарушение, свързано с незаконосъобразно извършения доказателствен анализ и формираните въз основа на него фактически и правни изводи. При постановяването на съдебния си акт апелативният съд, след извършена цялостна проверка на първоинстанционната присъда, направен обстоен собствен анализ на доказателствените източници и проведено въззивно съдебно следствие за допълване на доказателствената съвкупност, законосъобразно е потвърдил установените от Софийски градски съд фактически положения, като единствено не е възприел констатациите на последния относно точния механизъм на настъпване на трудовата злополука. ВКС не намира решаващата инстанция да е допуснала твърдяната от защитата превратна интерпретация на доказателствените източници, подценяването или надценяването на едни от тях за сметка на други. Напротив, всички доказателства, доказателствени средства и експертни заключения са били предмет на задълбочена проверка както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка и са ценени съобразно действителното им съдържание и значение. Всъщност, събраният по настоящото дело доказателствен материал се отличава с липсата на съществени противоречия на включените в него отделни доказателствени източници, като последните са последователни и взаимно допълващи се, изграждащи една устойчива и непротиворечива логическа верига при извеждането на установените фактически положения. Изолирани от доказателствената съвкупност са останали само показанията на свидетеля И. Г. Ш., които по естеството си са били и единствените с оправдателно съдържание. Законосъобразно и двете предходни инстанции са отказали да кредитират с доверие заявеното от последния във връзка с присъствието му в производственото хале по време на инцидента, както и относно осъществяваната от него дейност по ремонт на електрическите машини и инструменти в цеха и начина на свързване на процесната бормашина към електрическото захранване. Освен вече посочената изолираност и неподкрепеност на тези негови твърдения от целия наличен по делото доказателствен материал, те са се намирали и в съществено противоречие с показанията на свидетели С. И., С. Б., К. Б. и Б. Д., възприети от съдилищата за пълни, логични, достоверни, устойчиви и последователни. С оглед на което за решаващите състави не е съществувало никаква друга възможност, освен да откажат да се доверят на заявеното от св. Ш.. Защитата е поставила основен акцент в касационната си жалбата и върху липсващата според нея безспорна установеност на механизма на процесното деяние. Изложените от последната доводи в тази насока не намират опора в данните по делото. Видно от постановеното по реда на чл. 327 от НПК определение от 29.11.2016 по ВНОХД № 1176/2016 г., Софийският апелативен съд е намерил за необходимо за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото да назначи поисканата именно от защитата повторна /респ. нова досежно част от въпросите/ съдебно електро-техническа експертиза. На вещото лице са били поставени ясни и конкретни въпроси, свързани с възможния механизъм от техническа гледна точка на възникване и протичане на трудовата злополука, и в частност за техническото състояние на процесния разклонител. След подробно запознаване с изготвеното експертно заключение настоящият състав намери, че предходната съдебна инстанция напълно правилно и законосъобразно е поставила именно последното в основата на констатациите си относно причините и предпоставките, довели до попадането на тялото на пострадалия под електрическо напрежение от 220 волта. В съобразителната част на експертното изследване, както и в съдебно заседание, вещото лице подробно е отговорило на всички зададени му въпроси, включително на тези, свързани с това дали изначално е бил прекъснат зануляващият проводник на процесния разклонител, или това е станало в последствие, респ. кой е началният момент на това прекъсване. Експертът е бил категоричен, че зануляващият /защитен/ проводник в процесния разклонител никога не е бил свързан физически със защитната клема на разклонителя, като този дефект е бил изначален и е съществувал във всеки един момент от времето на дългогодишната експлоатация в цеха. Също така е приел като основание от категорията на абсолютните обстоятелството, че преди да влезне в употреба разклонителят е бил манипулиран – имало е некомпетентна, неквалифицирана намеса при свързването на жилата на кабела и при предварителната им подготовка при зачистването на вътрешната и външната pvc изолации и укрепването на кабела вътре в кутията на разклонителя срещу евентуално придърпване, и разрушаване на целостта на ел. връзка, при което може да се получи и късо съединение и прекъсване на захранването; при окабеляването на бъдещия удължител не е бил свързан защитният проводник, идващ откъм мрежата, със защитната клема на контактите на разклонителя, което довежда до отпадане на наличното предпазно зануляване, което при стандартно свързан трижилен удължител щеше да предпази пострадалия от индиректен допир до офазения с напрежение 220 V метален тръбен лост чрез сработване на максималнотоковата защита на автоматичния прекъсвач. Така описаните изводи на вещото лице по никакъв начин не са били произволни, а са резултат на един изключително задълбочен и професионално извършен анализ на всички налични по делото обективни находки. За обосноваването на отговорите си експертът се е ползвал от протоколите за разпит на свидетели/от досъдебното и съдебното производство/, съдебно-медицинската експертиза от ДП, протокола за оглед на местопроизшествие, техническата експертиза, изготвена по ДП, приложения снимков материал по делото, както и от информацията, получена в резултат на извършената от него на 04.01.2017 г. възстановка на инцидента. Освен това, за нагледност и пълнота на заключението си, вещото лице още веднъж на 11.01.2017 г. лично е посетило производствения цех, като е изготвило съответни приложени по делото фотоснимки и е извършило анализ на същите. С оглед на така описания многоброен доказателствен материал, който е бил обект на комплексна преценка, няма никакво съмнение в това, че изготвеното експертно заключение е обосновано и изчерпателно и е напълно годно да установи по един несъмнен начин точния механизъм на процесния инцидент. Безспорен пропуск от страна на органите на досъдебното производство е неприобщаването на процесния разклонител като веществено доказателство по делото, доколкото именно неговата техническа неизправност стои в основата на реализиралата се трудова злополука. Преценявайки този пропуск в светлината на всичко гореизложено обаче, ВКС намери, че в процесния случай това по никакъв начин не се е отразило на възможността да бъдат правилно установени с помощта на всички останали налични доказателствени източници начина и причините, довели до поразяването на пострадалия с електрически ток. Предвид процесуалноиздържаната доказателствена дейност на контролираната инстанция, не се констатира материалният закон да е бил приложен неправилно. Установени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на деянието на подс. И. и правилно са били квалифицирани като престъпление по чл. 123 от НК. Безспорно установено е, че Я. И. е годен субект на последното – освен едноличен собственик и управител на процесното дружество [фирма], тя е била и работодател в него, като сама се е натоварила да изпълнява и съответни организационни и контролни функции с оглед осъществяването на дейността му. Именно заради това, в тежест на подсъдимата е било задължението да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на всички работници във фирмата й. Липсва спор и по въпроса, че упражняваната от Я. И. дейност е правнорегламентирана и е източник на повишена опасност. Основни параметри на производствения процес, свързани осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, с използването на работното оборудване и с техническата експлоатация на енергообзавеждането са уредени в Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и в Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането. В същото време и най-малкото отклоняване от регламентите за извършване на тази дейност крие риск за здравето и живота на осъществяващите фактическите действия по нейното изпълнение, което я прави източник на повишена опасност. В разглеждания случай, подс. И., с бездействието си, допускайки работещият в нейното предприятие Н. Т. да извършва (механо) шлосерска работа (работа на металорежеща машина с въртеливо движение на работния орган – свредлото) чрез захранване на електрическата бормашина от практически двужилен проводник (с прекъснат/срязан) зануляващ проводник на разклонителя, водещо до отпадане на наличното предпазно зануляване на металните части на бормашината) не е изпълнила нормативното си задължение да предпази работещите лица срещу риск от поражение от електрически ток при директен или индиректен контакт, уредено изрично в текста на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. Освен това, допускайки пострадалият индиректно да използва работно оборудване – процесния разклонител, който е бил с липсваща, респ. неизправна система за защита, свързана с безопасността на труда, както и неупражнявайки адекватен контрол при подбора на работното оборудване и съоръженията, които работниците се е налагало да експлоатират ежедневно, така че същите да са защитени срещу риск от директен или индиректен контакт с ел. ток, подсъдимата несъмнено е нарушила и разпоредбите на чл. 173, ал. 1 и чл. 197 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. Отделно от всичко гореизложено, налице е и допуснато от Я. И. нарушение на чл. 62, ал. 1 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г., вменяващ задължението на ръководителя на предприятието да организира постоянен и периодичен технически контрол за състоянието на енергообзавеждането. Безспорно установено по делото е, че подсъдимата, след смъртта на съпруга си, не само не е инспектирала и не е подлагала на проверка за изправност енегрообзавеждането в производствения цех, но и при нужда работниците сами са си закупували необходимите разклонители и удължители. В заключение, касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице условията за упражняване на правомощията й за оправдаване на дееца. 2. По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание: Настоящият състав не намери да е налице соченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. За извършеното от Я. И. престъпление законодателят е предвидил наказание от една до шест години лишаване от свобода. Законосъобразно контролираната инстанция е намалила размера на наложената от Софийски градски съд санкция от две на една година и шест месеца лишаване от свобода, предвид установения значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимата. В кръга на последните оправдано са били включени чистото й съдебно минало, добрите й характеристични данни, трудовата й ангажираност, както и допринеслото за настъпване на вредоносния резултата поведение от страна на пострадалия, който сам със собствените си действия при работата с процесната бормашина не е гарантирал в необходимата степен безопасността си и е поставили в риск живота си. Противно на заявеното от защитата, въззивната инстанция не е можела да остане безучастна към установените по делото редица други нарушения на трудовото законодателство, допуснати от Я. И., но най-вече към констатираното съществуване и към настоящия момент на недобра организация и контрол на безопасността на труда в производствения цех, в който е станал процесният инцидент. Безспорно за последните подс. И. следва винаги да следи стриктно и да подхожда с нужното завишено внимание и отговорност, доколкото те са пряко свързани с опазването на висши човешки блага – живота и здравето на работниците, като всяко едно неглижиране от нейна страна на трудовата безопасност свидетелства негативно за нейната личност. При така установените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и предвид високата обществена опасност на самото деяние, довело до смъртта на млад човек, но ниската такава за подсъдимата, правилно отговорността на последната е реализирана с налагане на наказание значително под средния размер на предвиденото в закона. Според касационния съд наложената санкция напълно съответства на тежестта на деянието и на обществената опасност на дееца и ще реализира целите на чл. 36 от НК. Всяко едно допълнително редуциране на наказателната принуда би било проява на едно неоправдано от законова и морална гледна точка снизхождение. Справедливо е решението и с оглед приложението на чл. 66 от НК, съгласно което изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било отложено за срок от три години. Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намери, че не са налице сочените в жалбите касационни основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 74 от 15.02.2017 г., постановено по ВНОХД № 1176/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.