2 решение по гр.д.№ 1760 по описа за 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 767 гр.София, 16.11. 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска Теодора Гроздева при участието на секретаря А. И., като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 1760 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ц. Г. и П. Ц. Г. срещу решение № IV-71 от 07.07.2009 г. на Б.кия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 237 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 1621 от 27.09.2007 г. по гр.д.№ 1891 от 2007 г. на Б.кия районен съд и решение № 282 от 26.03.2009 г. по същото дело, с които е отхвърлен предявен от касаторките срещу ОСЗГ- гр.Б. иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на Ц. С. Г. на възстановяване на собствеността върху имот пл.№ 544 по кадастралния план от 1948 г. на гр.Б., м.”Старите турски лозя” с площ от 5 дка. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК. Ответниците по жалбата ОСЗ- гр.Б. и Община Б. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата касационни основания, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 584 от 25.06.2010 г. на ВКС. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /какъв е обхвата на земеделската реституция при условие на смесване на различни реституционни закони и по-конкретно, дали земеделска земя може да се реституира по реда на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ или общото основание на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ не се отнася до земеделските земи/, настоящият състав на ВКС приема за правилно приетото в решение № 1259 от 04.02.2009 г. по гр.д.№ 4426 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., поради следното: В чл.10 от ЗСПЗЗ е изчерпателно посочено кои земеделски земи се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ. Кои земи са земеделски от своя страна е определено в чл.2 от ЗСПЗЗ: които са предназначени за земеделско производство, не се намират в границите на урбанизираните територии, определени с подробен устройствен план или околовръстен полигон, не са включени в горския фонд и не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации и не представляват дворове или складови помещения към такива сгради, не са заети от открити мини или кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. Р. на чл.2 от ЗСПЗЗ обаче определя кои земи са земеделски към настоящия момент, докато Р. на чл.10 от ЗСПЗЗ предвижда възстановяване на правото на собственост и върху земи, които към настоящия момент вече не са земеделски по своя характер /например в хипотезата на чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ, предвиждаща възстановяване на земи, които към настоящия момент са включени в държавния горски фонд или в хипотезата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, предвиждаща възстановяване на земи, които са включени в границите на урбанизираните територии и застроени със законни сгради или със започнат законен строеж до 01.03.1991 г./. Тълкувайки тези две разпоредби на закона в тяхната взаимовръзка, следва да се приеме, че по реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост върху земи, които са били земеделски по своя характер към момента на отнемането им или включването им в ТКЗС, Д. или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация, а не към настоящия момент. Съгласно чл.10, ал.4 от ЗСПЗЗ на възстановяване по този ред подлежат всички други земеделски земи, които са били отнети от собствениците им неправомерно. Тази разпоредба включва, както отнетите без основание земеделски земи, така и тези от тях, които са отнети с основание, но не по установения законов ред. В случаите на такова отнемане реституцията на земеделските земи е по реда на чл.10, ал.4 от ЗСПЗЗ, а не по реда на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, тъй като Р. на чл.10, ал.4 от ЗСПЗЗ е специална норма по отношение на Р. на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ /касае само един ограничен кръг имоти- земеделските земи, докато чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ обхваща всички други отнети от собствениците им без основание или отчуждени не по установения законов ред движими и недвижими имущества/. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че при неправомерно отнемане на един имот от значение, затова по реда на кой реституционен закон ще се възстанови собствеността върху него /по реда на чл.10, ал.4 от ЗСПЗЗ или по реда на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ/ е обстоятелството, дали този имот е бил земеделски по своя характер към момента на отнемането му от собственика, а не по реда на кой закон е бил отнет от него. С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, постановеното от Б.кия окръжен съд решение, в което е прието, че процесният земеделски имот, който е бил отнет от наследодателя на ищците не по установения ред, подлежал на реституция по друг закон, а не по реда, предвиден в ЗСПЗЗ, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като след отмяна на решението не се налага да бъдат извършени нови или повторени съдопроизводствени действия, ВКС следва да постанови решение по съществото на спора: В случая от представените по делото удостоверения за наследници № 816 от 19.09.2007 г. и № 393 от 11.05.2007 г. на Община Б., заключение на съдебно-техническа експертиза на в.л.инж.Елена Г., нотариален акт № 681 от 22.10.1921 г., протокол № 40 от 231.10.1949 г., удостоверение на отдел „Т.” при Община-Б. № ТСУ-1912 от 02.06.1992 г. /последните три от които са доказателства по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ/, безспорно е установено, че процесният имот, представляващ част от имот пл.№ 544 по кадастралния план на гр.Б., м.”Старите лозя” от 1948 г. с площ от 5 дка към момента на отнемането му е бил собственост на наследодателя на ищците Ц. С. Г.. Последният го е придобил по наследство от баща си С. Ц. Г. и по давностно владение, осъществявано непрекъснато след извършената неформална делба с останалите наследници на С. Г., починал на 15.04.1939 г. От удостоверения № 924 от 09.07.2007 г. и № 48 от 20.01.2009 г. се установява, че този имот не е бил заявен за възстановяване пред ОСЗГ-гр.Б. от наследниците на Ц. С. Г. в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ. Поради това предявеният от наследниците на Ц. Г. иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото им на възстановяване на собствеността върху процесния имот е допустим и основателен и като такъв следва да се уважи. Необоснован е изводът на въззивния съд, че процесният имот не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделски: Както бе прието по-горе по поставения по делото правен въпрос, от значение затова дали правото на собственост върху процесния имот подлежи на възстановяване по реда на чл.10, ал.4 от ЗСПЗЗ или по реда на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, е дали към момента на отнемането му имотът е бил земеделски. В настоящия случай, видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза на в.л.инж.Елена Г., за местността, в която се намира имотът има регулационни планове от 1949 г., от 1972 г. и от 1988 г. По регулационния план от 1949 г. имотът се е намирал извън регулация. Същият е включен в регулационните граници на населеното място едва с регулационния план от 1972 г., по който е отреден за комплексно жилищно застрояване. Имотът е бил отнет от собствениците му преди 1972 г., тоест когато все още е бил извън регулация и със селскостопанско предназначение за зеленчукова градина /в този смисъл протокол № 40 от 31.10.1949 г. на Б.кия градски народен съвет/, тоест бил е земеделска земя. Поради това правото на собственост върху него подлежи на възстановяване по реда ЗСПЗЗ. В настоящото производство по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ не следва да се разглежда въпросът дали имотът подлежи на реално връщане или на бившите собственици се дължи само обезщетение за този имот заради осъществени върху него мероприятия по чл.10б от ЗСПЗЗ. Съгласно чл.11, ал.2, изр.4 от ЗСПЗЗ по този въпрос е компетентна да се произнесе О.та служба „Земеделие”, която е длъжна след постановяване на настоящото решение да постанови свое решение за определяне на конкретния имот, който следва да се възстанови или за определяне на обезщетение по чл.10б от ЗСПЗЗ за този имот. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № IV-71 от 07.07.2009 г. на Б.кия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 237 от 2009 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ по отношение на О. служба „Земеделие”–гр.Б. и Община Б., че М. Ц. Г.- ЕГН xxxxxxxxxx от гр.София, ул.”Фр.Нансен” № 41 и П. Ц. Г.- ЕГН xxxxxxxxxx от гр.София, ул.”Трепетлика” № 7 като наследници Ц. С. Г., починал на 05.01.1962 г. г. имат право на възстановяване на собствеността върху следния земеделски имот: лозе с площ от 5 дка, находящо се в землището на гр.Б., м.”Старите турски лозя”, представляващо част от имот пл.№ 544 по кадастралния план от 1948 г. на гр.Б., м.”Старите турски лозя”. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.