5 Р Е Ш Е Н И Е № 29 гр.София, 30.03.2020 г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 216 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47 ЗМТА. Образувано е по молба на „Трейс – София“ ЕАД, [населено място] за отмяна на основание чл.47, ал.1, т.2, пр.1 и чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА на решение № 6/19.12.2019г., постановено по арб.д.№ 3/2019г. на Арбитражен съд при Асоциация за развитие на правото, [населено място], с което „Трейс – София“ ЕАД е осъдено да заплати на „ПИМК“ ООД, [населено място], сумата от 169395,23 лв., представляваща стойността на дължимо обезщетение за забавено плащане по договор, сключен на 01.08.2017г., както и разноски по арбитражното дело. Ищецът твърди, че в сключения между страните договор от 01.08.2017г. за доставка на фракция са се договорили само споровете, отнасящи се до плащания по договора да бъдат разрешавани от Арбитражен съд при Асоциация за развитие на правото, [населено място], а всички останали спорове да бъдат подведомствени на държавните съдилища. Според ищеца плащанията са уредени в раздел 3-ти на договора с наименование „Условия за плащане“, поради което арбитражната клауза се отнася само за плащанията по този раздел, докато правото на обезщетение за забава, какъвто е предметът на делото по арбитражното производство, е предвидено в раздел 6-ти на договора „Права и задължения на изпълнителя“. Ищецът е направил възражение за отвод поради липса на арбитражна клауза, който не е приет от арбитражния съд и се позовава на основанието за отмяна по чл.47, ал.1, т.2, пр.1 ЗМТА – арбитражно споразумение не е било сключено. Основанието за отмяна по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА е въведено като евентуално с довод, че е нарушена разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗМТА предвид на изложените твърдения, че в хода на арбитражното производство, считано от 24.10.2019г. е била преустановена работата на интернет страницата на съда. Ищецът уведомил арбитъра, но не е получил отговор и това го поставило в невъзможност да проверява делото дистанционно и да упражнява правото си на защита. В открито съдебно заседание пред ВКС ищецът се позовава на недействителност на арбитражното споразумение, тъй като то не обхващало спора, който е решен от арбитражния съд, и моли решението да се отмени и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът „ПИМК“ ООД, [населено място], оспорва молбата за отмяна с довод, че арбитражното споразумение е действително и то обхваща всички плащания по договора, както пълното, така и частичното и забавеното плащане, каквото представлява претендираното обезщетение за забава, уговорено в договора. Моли искът да се отхвърли. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира, че молбата за отмяна е редовна и подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, но разгледана по същество е неоснователна. По въведеното главно основание за отмяна на арбитражното решение: Предмет на арбитражното производство е била претенция, предявена от „ПИМК“ ООД за обезщетение за забава в изпълнението на задължение на „Трейс – София“ ЕАД да заплати стойността на доставени вещи, уговорено в чл.6.8 от договор от 01.08.2017г. Видно от посочената клауза на чл.6.8 на договора, ако възложителят не заплати в уговорените срокове дължимите суми, изпълнителят има право на обезщетение за забавено плащане в размер на 0,5 % от стойността на забавеното плащане, но не повече от 10 % от тази стойност. В раздел 3-ти на договора „Условия за плащане“ е уговорено плащане по банков път с посочена банкова сметка; издаване на данъчна фактура от изпълнителя за предадените количества, както и изготвяне на други документи, а според чл.3.4 – възложителят се е задължил да извършва плащания по издадените фактури до 30 дни от представянето им от изпълнителя. Арбитражната клауза по чл.10.2 на договора предвижда, че „споровете между страните, отнасящи се до плащания по настоящия договор, ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд при Асоциация за развитие на правото“, а всички спорни въпроси, извън споровете за плащания, ще бъдат подведомствени на държавните съдилища. Отмяната на арбитражно решение на основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА може да се постанови, ако арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително. С оглед на въведените от ищеца в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА доводи за разрешаване на спор от арбитражния съд, който не е включен в арбитражната клауза по договора между страните, основанието на което е предявена молбата е по чл.47, ал.1, т.5, пр.1 ЗМТА - разрешаване на спор, непредвиден в арбитражното споразумение, а не по посочената от ищеца квалификация на иска. Изразеното в открито съдебно заседание пред ВКС съображение, че арбитражното споразумение е недействително, не променя основанието на молбата за отмяна, тъй като ищецът отново го обвързва с твърдението си по исковата молба, че спорът не е бил предмет на арбитражното споразумение. В настоящото производство спорът между страните е дали уговореното в чл.6.8 на договора, дължимо от възложителя обезщетение при забава в плащанията на цената на доставените вещи, се обхваща от сключеното арбитражно споразумение в чл.10.2 на договора. Съставът на ВКС намира, че арбитражната клауза по договора е приложима за всички спорове между страните, които имат за предмет неизпълнение на уговорена в договора парична престация. Изпълнението на парично задължение се извършва чрез предаване от длъжника на кредитора на определената в договора парична сума, каквото е обичайното значение на понятието плащане. В Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС при произнасяне по въпроса за погасителната давност на „периодичните плащания“ по чл.111, б.“в“ ЗЗД е посочено, че правният термин „плащане” обикновено има две значения – изпълнение на каквото и да е било задължение и изпълнение на парично задължение, но според действащото българско право само паричните задължения имат за предмет плащане. Съображенията са, че за паричните задължения е съществена стойността, която парите изразяват като платежно средство. В този смисъл споровете между страните, отнасящи се до плащания, следва да се разбират като спорове относно неизпълнението на парични задължения. В конкретния случай страните не са придали някакво друго значение, различно от посоченото, на понятието „спорове, отнасящи се до плащания“ с оглед отграничаване на подведомствеността на арбитражния и на държавния съд. Тълкуването на уговорките, което дава ищецът, се основава на механично разделяне на отделните клаузи според обособяването им в раздели на договора. Според неговата теза арбитражното споразумение се отнася само до плащанията по раздел 3-ти, в който е уговорено основното задължение за плащане на цената, но не и до задължението за заплащане на обезщетение в случай на забава по раздел 6-ти. Действително клаузата на чл.6.8 е формулирана като право на кредитора, а не като задължение на неизправния длъжник, но независимо от това удовлетворяването на правото на кредитора става чрез плащане от страна от длъжника. От друга страна, позоваването на наименованието на раздел 3-ти „Условия за плащане“ не може да формира извод, че тъй като терминът „плащане“ е употребен само в заглавието на един от разделите на договора, то и арбитражното споразумение е сключено само за задължения, поети в тази част. Видно от чл.5.1.1 и чл.5.1.4 /раздел 5-ти „Права и задължения на възложителя“/ изрично е посочено, че възложителят е длъжен „да заплаща“ доставените количества и „да заплати“ представената от изпълнителя фактура. В раздел 6-ти „Права и задължения на изпълнителя“, освен правото на изпълнителя на неустойка за забава при плащане е уговорено и право на възложителя на неустойка при забава в транспортирането на вещите от страна на изпълнителя. Всички посочени задължения са парични, поради което изпълнението им се осъществява чрез плащане. В договора има уговорени и други задължения на страните, които не подлежат на изпълнение чрез плащане, и съответно споровете относно тях са изключени от арбитражното споразумение. По въведеното евентуално основание за отмяна на арбитражното решение: Отмяната на арбитражно решение на основание чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА може да се постанови, ако образуването на арбитражния съд или арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните, а ако липсва споразумение – когато не са приложени разпоредбите на ЗМТА. Ищецът не е въвел твърдения за факти и обстоятелства, които биха могли да се подведат под заявеното основание за отмяна на арбитражното споразумение. Позоваването на нарушение на разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗМТА не представлява порок при образуване на арбитражния съд или на арбитражната процедура. Съгласно посочената норма всяка страна получава възможност да проверява делото и дистанционно, включително и чрез интернет страницата на арбитражния съд. Правилото, както е разписано в закона въвежда възможност, но не и задължение, неизпълнението на което да опорочава арбитражната процедура. При нарушаване на правото на защита на страната в арбитражното производство – не е била уведомена за назначаване на арбитъра или за образуваната процедура, неучастие в делото, страната може да иска отмяна на основанията, посочени в чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА. В случая, видно от арбитражното дело, след посочената от ищеца дата 24.10.2019г. е разменена кореспонденция между ищеца и арбитъра относно процесуалните действия по делото. Арбитражният съд е провел две открити заседания, на което се е явил представител на ищеца, поради което твърденията в исковата молба за невъзможност да се правят справки и да се упражни правото на защита са неверни. По изложените съображения не са налице въведените основания по чл.47, ал.1 т.2, пр.1 /преквалифицирано от съда по чл.47, ал.1, т.5/ и по чл.47, ал.1, т.6 /преквалифицирано от съда по чл.47, ал.1,т.4/ ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, поради което молбата следва да се отхвърли. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ молбата на „Трейс – София“ ЕАД, [населено място] за отмяна на арбитражно решение № 6/19.12.2019г., постановено по арб.д.№ 3/2019г. на Арбитражен съд при Асоциация за развитие на правото, [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.