Р Е Ш Е Н И Е № 161 Гр.София, 19.09.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември, 2016 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 569/16 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 27/17.12.15 г.,постановена от ОС-Добрич /ДОС/ по Н.Д.393/15 г., подсъдимият Д. Й. Г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.123,ал.1 НК и вр.чл.54 вр.чл.58 А,ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. По време на изпитателния срок на инспектора от РУ на МВР по местоживеене на дееца е възложена възпитателна работа за дееца. Г. е осъден да заплати на конституираните граждански ищци Ф. А., Д. А. и А. О. обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 15.04.14 г., като гражданските искове са отхвърлени до пълните претендирани размери. Подсъдимият е осъден да заплати и държавна такса върху уважените части от гражданските искове в размер на 6 000 лв. Така отразената присъда е потвърдена с решение № 70/06.04.16 г., постановено от АС-Варна /ВнАС/ по В.Н.Д.69/16 г. Срещу посочения съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимия Г. чрез неговия защитник, в която е взето отношение единствено по присъдените обезщетения за неимуществени вреди, с релевирани основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Постъпила е касационна жалба и от гражданските ищци чрез техния повереник, в която е изтъкнато оплакване за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1 НПК. Иска се изменение на атакуваното решение, с пълно уважаване на предявените граждански искове. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник поддържа жалбата и моли същата да бъда уважена чрез намаляване на присъдените на гражданските ищци обезщетения. Настоява за неоснователност на депозираната от граждански ищци касационна жалба. Представителят на ВКП намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Гражданските ищци и техният повереник, редовно призовани, не се явяват и не заявяват становище нито по своята жалба, нито по тази на подсъдимия. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и отразените в тях доводи, като обмисли становищата на страните, изразени в съдебно заседание, и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Преди да вземе отношение по съществото на оплакванията, изложени в сезиращите настоящата инстанция процесуални документи, върховната инстанция по наказателни дела следва да отбележи, че е оправомощена да се произнася единствено относно гражданско-осъдителната част на атакувания съдебен акт. Казаното се налага заради отразеното в касационната жалба на подсъдимия, че съдебният акт на ВнАС се атакува както в тази,така и в наказателно-осъдителната част. От една страна относно последната посочена такава не са изложени никакви аргументи, както в писмения документ,така и в съдебно заседание пред ВКС. Напротив, всички процесуални усилия на страната са насочени единствено към оспорване на решението на въззивния съд по присъдените обезщетения. От друга, видно от жалбата на дееца, депозирана пред второстепенния съдебен състав, първоинстанционната присъда е обжалвана само в гражданско-осъдителната, не и в наказателно-осъдителната част. Следователно деецът се е съгласил с осъждането му по ангажираната наказателна отговорност и наложеното наказание, и произнасяне в тази част не се дължи. По същество погледнато, основателна се явява жалбата на гражданските ищци, и то единствено в частта досежно Ф. А.. Основното оплакване, направено от всички касатори чрез техните процесуални представители, касае приетото от решаващите съдилища съпричиняване на престъпния резултат от страна на потърпевшия. Според защитата последният, макар и работник с достатъчно опит, самоволно, без знанието и разрешението на бригадира, е скочил в неукрепен изкоп,за да върши работа, която не му е възложена, след като е знаел за съществуващата опасност. Затова е следвало да се приеме, че съпричиняването е в по-значителна степен и присъдените обезщетения да се преценят в тази връзка. От друга страна, според повереника на гражданските ищци не са налице доказателства за възприемане на каквато и да е степен на съпричиняване. В подкрепа на тази позиция се посочва обстоятелството,че потърпевшият е починал от механична асфикция, която е причинила запушване на дихателните пътища и притискане на тялото, а получената черепно-мозъчна травма не е от степен и характер, участващи достатъчно в настъпилата смърт. С оглед казаното, липсата на предпазна каска не би следвало да обоснове причинно-следствената връзка по отношение на настъпилия резултат, а това води до необходимост от цялостно изключване на съпричиняването. За да даде отговор на възраженията, отразени по-горе, опредметяващи противостоящите тези на страните, ВКС намира,че следва да се обърне към съдебния акт на ревизирания съд /пред който са повдигани същите доводи/ и към приетите от него съображения в третираната насока. Доколкото производството пред ДОС е протекло по силата на процедурата по чл.371,т.2 и сл.НПК, не са спорни въпросите по фактологията на престъпната деятелност. Прието е, че на 15.04.14 г. подсъдимият запознал работниците, сред които и починалият А. А., с предстоящите за деня изкопни работи и последващо полагане на тръби. След устния инструктаж той ги изпратил на обекта в гр.Т., предавайки им и проекта за извършваната дейност. Там, вместо да бъде изкопан ров с широчина по проекта, достатъчна за да бъде обезопасен същият по-лесно и да бъдат поставени тръбите, бил направен изкоп с ширина 1,2 м и без да са поставяни крепежни елементи, се преминало към поставянето на тръбите. Тъй като същите не паснали и трябвало да бъдат съединени правилно, потърпевшият, без да постави на главата си осигурената на обекта каска за безопасност, слязъл в дълбокия около 3 м изкоп, за да отстрани проблема, при което бил затрупан от свлякла се земна маса от неукрепения скат. Починал от механична асфикция. При така приетите и неоспорени факти, законосъобразно въззивната инстанция е извела наличие на съпричиняване /също както и първостепенният съд/, допуснато от А., доколкото той не е спазил общото правило от чл.33 ЗБУТ. Според повереника следва да се изключи липсата на каска на главата на пострадалия, тъй като и при нейно наличие също би настъпил процесният резултат. Позицията по жалбата на гражданските ищци не отговаря на отразеното в мотивите на атакуваното решение. Без да се разсъждава на плоскостта дали каската не би предпазила работника в някаква степен след затрупването му до бързото му откриване от спасителен екип, е необходимо да се отбележи, че съвсем не твърденият е бил аргументът на ВнАС да приеме съпричиняване. Въпреки че потърпевшият е бил инструктиран, той е влязъл без каска в ров, неотговарящ по отношение на широчината си на изискванията на проекта /обстоятелства, на които въззивният съдебен състав не се е позовавал/, с познание, че в него не са поставени доставените на обекта крепежни елементи. И понеже А. е бил работник с достатъчно опит, основателно е възприето,че при самоволното му слизане в изкопа е бил наясно с риска, който поема. Е., именно липсата на крепежните елементи е дала повод на решаващия съд да прецени, че потърпевшият не е изпълнил вмененото му задължение и сам да се грижи за здравето и безопасността си; и е намерено за налично процесното съпричиняване по чл.51,ал.2 ЗЗД. Иначе няма никакво съмнение, че каквато и степен на съпричиняване да е приел апелативният съд, превишаващо значение за настъпване на вредоносния резултат има поведението на подсъдимия Г.. Точно поради тази причина е ангажирана неговата наказателна отговорност. Това е единственият начин, по който ВКС намира за нужно да отговори на отправеното в жалбата на гражданските ищци такова възражение. Не може да се уважи и доводът по касационната жалба на подсъдимия, според който съпричиняването неправилно е окачествено, че „не е в значителна степен”. Действително, поведението на А. търпи критика по отношение на лично неспазване от негова страна на правилата за безопасност на труда. Преценката на вида и характера на същото обаче указва, че то няма такова превалиращо значение, което да окаже по-забележимо влияние при определяне на възприетата от решаващите съдилища степен на съпричиняване. На следващо място, според защитата на подсъдимия ВнАС е реализирал нарушение на разпоредбата на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, тъй като не е изложил мотиви по всеки от предявените граждански искове, декларативно е приел, че определените обезщетения за претърпени неимуществени вреди трябва да бъдат оценени по равно в размер на по 50 000 лв. за гражданските ищци, без да са индивидуализирани поотделно претърпените болки и страдания от всеки. При тази липса на мотиви се твърди невъзможност да се провери волята /в последната част от жалбата е отразено и за двете инстанции/ на решаващия съд, но въпреки това финалното искане е за намаляване на присъдените обезщетения, а не за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради наличие на съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните-липса на мотиви. ВКС не може да се съгласи с изложените аргументи на защитата. Внимателният прочит на мотивировката на съдилищата в обсъжданата част установява, че доколкото основанието за присъждане на дължими обезщетения за неимуществени вреди е едно и също за всеки граждански ищец, единното обсъждане по същество на въпроса за предявените граждански искове не би се отклонило от правилата за пълно, конкретно и ясно излагане на волята на решаващия съд по отношение на релевантните обстоятелства. При това мотивите на ДОС в коментирания аспект са били намерени за достатъчни от ВнАС и той не е счел за нужно да ги възпроизвежда дословно. Вярно е от друга страна, че претърпените болки и страдания от гражданските ищци-съпруга на потърпевшия, син и дъщеря, са осмисляни общо, но това е разбираемо на фона на събраната в тази насока доказателствена съвкупност. Същата е преценявана единно предвид установените топли взаимоотношения както между съпрузите, така и между починалия и децата му. Все пак обаче в мотивировката е намерило място и обстоятелството, че синът и дъщерята са пълнолетни, поели са по своя собствен житейски път и това е ценимо с оглед преживяванията им, обусловени от загубата на техния родител. В този смисъл възражението за липса на мотиви се явява несъстоятелно. Най-накрая, в контекста на последните изявления за взаимоотношенията в семейството, следва да бъдат обсъдени претърпените болки и страдания от близките-граждански ищци, в светлината на претенциите за намаляване-според защитата, или на завишаване-според гражданските ищци, на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. И ВКС се съгласява, че приетото съпричиняване не може да бъде окачествено като такова със значителна степен, като то е еднакво приложимо за всеки от гражданските ищци. На този фон незаконосъобразно се явява определянето на еднакви по стойност обезщетения за неимуществени вреди на съпругата на А. и на неговите деца. Както вече бе казано, последните са поели по самостоятелен житейски път. Макар и загубата им да е голяма, тя е преодолима по-лесно предвид проблемите за решаване, поставяни от живота без участие на техния родител. Затова определените за тях финални обезщетения /след намаляване поради съпричиняването/, в размер на по 50 000 лв., са законосъобразно отмерени. Ф. А. обаче е загубила своя съпруг, с когото години наред са живели заедно, градили са бъдещето си, делили се и радости, и несгоди. Той е бил финансова и морална опора, на която тя не би могла да се облегне, когато би имала най-голяма нужда- в предстоящите старини. Затова нейните болки и страдания, макар и да не са последвани от физически и/или психически срив, са значително по-дълбоки от тези на порасналите деца. Мъките /физически и психически/ по изгубения съпруг, по силата на чл.52 ЗЗД могат да бъдат репарирани с обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. /при максимално предявени 120 000 лв./, като при приспадане на приетото съпричиняване с прилагане разпоредбата на ал.2 на чл.51 ЗЗД, крайното обезщетение, което следва да се присъди, е 80 000 лв. В този смисъл решението на въззивната инстанция трябва да бъде изменено. Като резултат от стореното е нужно Г. да бъде осъден да заплати по сметка на ВС на РБ и 1 200 лв. държавна такса върху уважения допълнително размер на гражданския иск. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.2,т.5 вр.ал.1,т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 70/06.04.16 г., постановено от АС-Варна по В.Н.Д. 69/16 г. в частта, в която е потвърдена присъда № 27/17.12.15 г.,постановена от ОС-Добрич по Н.Д.393/15 г., по отношение на присъденото на Ф. А. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., както следва: УВЕЛИЧАВА присъденото на Ф. А. А., ЕГН [ЕГН], обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв. на 80 000 /осемдесет хиляди/ лв. ОСЪЖДА Д. Й. Г. да заплати по сметка на ВКС на РБ 1 200 /хиляда и двеста/ лв. държавна такса за уважената допълнително част от гражданския иск. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/