Р Е Ш Е Н И Е № 189 гр. София, 27 март 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 325/2012г. Производството е образувано по искане на осъдената Ц. Д. за отмяна на присъда №53 от 16.06.2011г., обявена по нохд №2070/10г. на Ловешкия районен съд /РС/ и потвърдена с въззивно решение от 26.10.2011г., по внохд №337/11г. на Окръжен съд /ОС/-Ловеч, по предвидения в чл.425, ал.1, т.т.1-2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК, ред. В депозираното искане за възобновяване, дословно възпроизвеждащо словно отразените във въззивната жалба доводи и възражения се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции съществени нарушения на процесуалните правила, обективирани в ангажиране на наказателната отговорност на Ц. Д. за престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, при непълнота в повдигнатото с прокурорския акт обвинение, изразяваща се в липса на конкретизация на инкриминираното изпълнително деяние - използване в търговската дейност на изключителното право върху марка. Аргументира се и несъблюдаване на материалния закон, като се поставя акцент на неправилната интерпретация на нормите на чл.9 и чл.13, ал.1 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/, довела до постановяване на осъдителен акт, при обективна и субективна престъпна несъставомерност на очертаното в обвинителния акт поведение. Излагат се фрагментарни съображения за ниска степен на обществена опасност на неправомерната дейност, сочеща на извършено административно нарушение, подлежащо на санкциониране по чл.81 от ЗМГО . При условията на алтернативност се предлага упражняване на правомощията на ВКС по чл.425, ал.1, т.т.1-2 от НПК, чрез отмяна на придобилата юридически стабилитет присъда и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, или оправдаване на осъденото лице. В съдебно заседание на 22.03.2012г., осъденото лице се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа искането за възобновяване. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на атакувания и влязъл в сила съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №53 от 16.06.2011г., по нохд №2070/10г., Ловешки РС е признал Ц. А. Д. за виновна в това, че на 24.08.2009г., в гр.Ловеч, без съгласието на притежателя на изключителното право- „АRSIS Consulting”– юридически представител на „ADIDAS INTERNATIONAL” BV, „ADIDAS INTERNATIONAL MARKETING” BV, „ADIDAS” AG, „NIKE INTERNATIONAL LTD”, използва в търговската си дейност марки „ADIDAS” и „NIKE”, регистрирани в Патентното ведомство на Р България, по реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марките, като предлага за продажба в спортен магазин на фирма „Данови” ЕООД дрехи - 12 /дванадесет/ броя анцузи, 8 /осем/ броя блузи, 7/седем/броя къси панталони и 1 /един/ брой потник с поставена марка „ADIDAS”, и 5/пет/ броя блузи с марка „NIKE”, на обща стойност 658 /шестстотин петдесет и осем/ лева, поради което и на основание чл.172б, ал.1 и чл.54 от НК й наложил наказание ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок и 1000 /хиляда/ лева ГЛОБА. С визирания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.172б, ал.3 от НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението - 12 /дванадесет/ броя анцузи, 8 /осем/ броя блузи, 7/седем/броя къси панталони и 1/един/ брой потник с марка „ADIDAS”, и 5/пет/ броя блузи с марка „NIKE”.. Първоинстанционната присъда е проверена, в рамките на иницииран по жалба на подсъдимото лице въззивен процес, финализирал с решение №123 от 26.10.2011г., по внохд №337/11г. на ОС – Ловеч, с което е потвърдена. Искането на Д. е допустимо за разглеждане, при условията на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, но преценено в контекста на очертаната аргументация за възобновяване на делото, е неоснователно. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиняемата /подсъдима/ в наказателното производство не е накърнено, чрез внесения за разглеждане от Районна прокуратура /РП/ - Ловеч в компетентния съд обвинителен акт срещу Ц. Д.. Лансираната теза за “непълнота” на обвинението, обективирана в липса на конкретизация на инкриминираното изпълнително деяние - използване в търговската дейност на изключителното право върху марка, коментирана в корелация с конкретиката от описани в прокурорския акт и доказани в хода на наказателния процес факти, и анализирана при съобразяване с търсената и ангажирана наказателна отговорност на осъдената,индицира на некоректност. Обвинителният акт на Ловешката РП отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, изготвен е при съблюдаване правните предписания на чл.55 от НПК и в съответствие с основните положения на ТР №2/2002г. на ВКС. Представителят на обвинителната власт е формулирал точно своята позиция за инкриминираното престъпление с характеризиращите го обективни признаци /време, място, механизъм на извършване, предмет, индивидуализиран по вид, количествени и стойностни параметри/, и субективни измерения в съзнанието на автора на неправомерното посегателство; посочил е приобщените доказателства, подкрепящи изложената фактическа обстановка; и визирал приложимия материален закон. В обсега на фактическото и юридическо обвинение са лимитирани и данните, изискуеми за конкретизиране на формата на изпълнително деяние, чрез което е консумиран визирания в нормата на чл.172б, ал.1 от НК престъпен състав. Подробно в обстоятелствената част и в диспозитива на прокурорския акт са описани реализираните от осъдената Ц.Д. противоправни действия по предлагане на стоки с марки „ADIDAS” и „NIKE”, за продажба в спортен магазин , без съгласието на притежателя на изключителното право. Очертаните обстоятелства, субсумиращи се от посоченото в чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО възможно проявление на криминализираното използване в търговската дейност на изключителното право върху марка, внасят нужната яснота в това терминологично понятие, преодоляват съзнателно оставената празнота в текстовото съдържание на бланкетната диспозиция на чл.172б, ал.1 от НК и удовлетворяват предявените към обвинението изисквания, независимо от отсъствието на изрично цифрово изписване на разпоредбата от посочения нормативен акт - Закон за марките и географските означения. Съдебните инстанции не са дерогирали и материалния закон при оценка обективната и субективна съставомерност на инкриминираното престъпление Престъпното деяние по чл.172б, ал.1, пр.1 от НК се осъществява чрез използване в търговската дейност на марка, без съгласието на носителя на това изключително право. По силата на чл.9, ал.1 от ЗМГО марката е знак, способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица, който може да бъде представен графично, чрез думи, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Съгласно предписанията на чл.13 от визирания закон правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак /чрез поставяне на знака върху стоките и техните опаковки, чрез предлагане на стоки със същия за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, чрез внос или износ на стоките с очертания знак и чрез неговото използване в търговски книжа и реклами/ , който е идентичен на марката за стоки и услуги, съответно който поради идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на знака с марката. Субективните параметри на престъпния акт, инкорпориращи представи за тези обективни признаци, при кумулативна даденост на налично съзнание за обществената опасност на инкриминираното посегателство и на волево психическо отношение към общественоопасните последици очертават съдържанието на изискуемото се умишлено виновно поведение. Фактологията по делото сочи на престъпносъставомерните обективни и субективни елементи, лимитирани от нормата на чл.172б, ал.1, пр.1 от НК. С изискуемата се степен на доказателствен интензитет, чрез показанията на Р. Г., И. Ц., В. В. и П. Л. е установено, че на 24.08.2009г., в гр.Ловеч, Ц. Д. предлагала за продажба в спортен магазин на фирма „Данови” ЕООД дрехи-12 /дванадесет/ броя анцузи, 8 /осем/ броя блузи, 7/седем/броя къси панталони и 1/един/ брой потник с поставена марка „ADIDAS”, и 5/пет/ броя блузи с марка „NIKE”. Категорично доказани от депозираното от свидетеля М. М. и заключението на техническата експертиза са и обстоятелствата, сочещи на липса на съгласие на носителя на изключителното право - „АRSIS Consulting”– юридически представител на „ADIDAS INTERNATIONAL” BV, „ADIDAS INTERNATIONAL MARKETING” BV, „ADIDAS” AG, „NIKE INTERNATIONAL LTD”, изразено чрез вписан в Държавния регистър лицензионен договор, с последващо удостоверение за това, издадено от Патентното ведомство, и очертаващи визуално идентичност и сходство на поставените върху изложените в магазинното помещение инкриминирани стоки с регистрираните марки, обект на изключителното право на защита. Налице е доказателствена обезпеченост и на предвидения в материалноправната разпоредба на чл.172б от НК умисъл, като форма на вина Словно отразеното волеизявление на Ц. Д. в приложения протокол за претърсване и изземване от 24.08.2009г. относно действителния произход на предлаганите за продажба артикули /закупени от Стоков базар - Илиенци и от Димитровград/, обсъдено в кореспондираща взаимовръзка с констатациите за знанието на цените на процесните дрехи и интерпретирано при съблюдаване на професионалния опит и дългогодишната практика на осъдената като търговец, изгражда вътрешното убеждение на съда за съзнателно обмислена и волево мотивирана умишлена дейност. В контекста на очертаната аргументация несъстоятелна е претендираната престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние, мотивирана с доводи за липса на предмет на посегателство и за предхождащото действията на Д. по предлагане на стоките в търговския оборот поставяне на знаците от неизвестни лица - факт, който не изключва вината на осъдената за инкриминираното престъпление по чл.172б от НК. В коментирания смисъл юридически неиздържани са и възраженията на защитата за възможно субсумиране на неправомерните поведенчески прояви на Ц. Д. от визираното в чл.81 от ЗМГО административно нарушение, с произтичащите от това санкционни последици за лицето.1 Въпросът за съотношението между наказателната и административно-наказателна отговорност е решен с установения в чл.32 и чл.33 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ регламент и с дадените задължителни указания в Тълкувателно решение №51/29.12.1978г. Административно-наказателната отговорност се реализира ако деянието, с което се нарушава едновременно наказателна и административна разпоредба, охраняващи един и същ обект на защита не съставлява престъпление. В разисквания аспект съдебните инстанции, изхождайки от доказателствения материал за предшестващата инкриминирания акт търговска дейност на осъдената Д., предпоставила сигнализиране на надлежните органи и базирайки се на компетентните мнения на вещите лица, изготвили стоково-икономическата експертиза за стойностните параметри на артикулите, убедително са мотивирали степен на обществена опасност на деянието, консумираща състава на престъпно посегателство по чл.172б от НК Изложените съображения обосновават неоснователност на искането на осъдената Ц. Д. за възобновяване на нохд №2070/10г., по описа на Ловешки РС и на внохд №337/11г. на ОС-Ловеч, и за отмяна на атакуваната и влязла в сила присъда №53 от 16.06.2011г., при лимитираните в чл.425,ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, предпоставки Водим от горното и на визираните основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Ц. Д. за отмяна на присъда №53 от 16.06.2011г., постановена по нохд нохд №2070/10г. на Ловешки РС и потвърдена с решение №123/26.10.2011г., по внохд №337/11г. на ОС-Ловеч, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. _______________________________________________________________________________________________________________ 1. решение №140 от 08.06.2011г., по н.д. №25/2011г. на І-во н.о. на ВКС на Р България.