Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 454
[населено място], 22.07.2022 г.




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2016 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД срещу решение № 53/02.07.2021 г. по в. т. д. № 343/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 260 028/02.02.2021 г. по т.д. № 649/2019 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е уважен предявеният от Г. Ф. С. срещу касатора иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата над 90 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина ѝ С. М. С., настъпила вследствие ПТП на 27.03.2019 г.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неимуществените вреди не са доказани, а презюмирани с оглед родствената връзка между пострадалия и ищцата. Аргументира се, че не са съобразени всички релевантни обстоятелства при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, като те са само формално изброени, без да са преценени в тяхната съвкупност. Твърди се нарушение поради неизвършване на цялостна оценка на приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/ с оглед становището на вещите лица, че състоянието на ищцата след смъртта на сина ѝ се е характеризирало с краткотрайност и липса на тежка емоционална волева промяна, която да нарушава възприятието на реални събития. Поставя се под съмнение достоверността на показанията на твърдения да е единствен разпитан по делото свидетел. Заявява се несъгласие с размера на обезщетението.

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните :

1.„Съществува ли законова презумпция за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от смъртта на най-близки лица /дете, съпруг, родител/, която да изключва задължението за доказване съдържанието на съответната връзка?“

2.„Относно задължението на съда да определи справедливо по размер обезщетение, като за целта обсъди всички релевантни за формирането на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД факти и обстоятелства и посочи значението им.“

3.„Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение?

4.„При формиране на изводи относно размера на обезщетението длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки и страдания и емоционалните преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение?”

5.„При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение?”

6.„Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с икономическата обстановка в страната към датата на увреждането?”

7.„Следва ли въззивният съд да извърши съвкупна преценка на всички доказателства, данни по делото и доводи на страните при постановяване на решението си?“

8.„Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?“

9.„Следва ли при преценка на свидетелските показания, съдът да вземе предвид и начина, по който свидетелят е узнал за тези факти, както и способността и желанието на свидетеля вярно да възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизвежда в показанията си?“

10.„Следва ли съдът да кредитира свидетелски показания, когато липсват данни за непосредствени впечатления на свидетеля относно фактите, за които свидетелства?“

Заявява се становище, че по въпрос първи и втори въззивният състав се е отклонил от казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 93/27.11.2020 г. по т.д. № 2013/2019г. на I ТО, решение № 252/07.03.2018 г. по гр.д. № 602 25/2016 г. на IV ГО. По въпроси трети до шести се твърди, че във въззивното решение е налице отклонение от практиката на ВКС, намерила израз в решение № 94/18.07.2019 г. по т.д. № 3030/2018 г. на II ТО, ППВС 4/68 г., решение № 179/29.01.2016 г. по т.д. № 2143/2014 г. на I ТО, решение № 78/13.11.2017 г. по гр.д. № 60 397/2016 г. на II ТО, решение № 95/29.04.2015 г. по гр.д. № 5462/2014 г. на III ТО, решение № 422/22.12.2015 г. на ВКС по гр.д. № 2407/2015 г. на IV ГО, решение №179/29.01.2016 г. по т. д. №2143/2014 г. на I ТО, решение № 95/29.04.2015 г. по гр. д. № 5462/2014 г. на III ТО, решение № 93/10.06.2021 г. по гр.д. № 3057/2020 г. на III ГО, решение № 422/22.12.2015 г. по гр.д. № 2407/2015 г. на IV ГО, решение № 20/24.04.2019 г. по т.д. № 871/2018г. на II ТО, решение № 215/03.02.2017 г. по т.д. № 2908/2015 г. на I ТО и др. Въпрос седми се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради несъобразяване на въззивиния съд с възприетото от ВКС в решение № 15/30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на IV ГО, решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на II ТО. Въпрос осми е формулиран с оглед твърдяно противоречие по него с каузалната практика на ВКС, обективирана в решение №148/28.06.2018г. по гр.дело № 3923/2017 г. на IV ГО. По въпрос девети се твърди, че не са отчетени обстоятелства в противоречие с решение № 93/27.11.2020 г. по т.д. № 2013/2019 г. на I ТО и решение № 22/04.02.2019 г. по гр. д. № 2644 /2018 г. IV ГО.

При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната му част с присъждане на сторените пред трите съдебни инстанции разноски.

От ответника по касация Г. Ф. С. е подаден отговор, с който се оспорват заявените основания за допускане на решението до касационен контрол, както и се оспорва касационната жалба. Релевира се довод, че въпросите са с фактологичен характер и касаят правилността на решението. Заявява се становище, че не са изложени конкретни оплаквания, а само общи формулировки в подадената касационна жалба. Посочва се, че ответникът е този, който следва да докаже липсата на отношения между майка и син, изпълнени с обич, съпричастност и доверие. Претендира се присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявена от Г. Ф. С. срещу „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД претенция с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетение в размер от 200 000 лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина й С. М. С., настъпила вследствие ПТП на 27.03.2019 г.

При постановено от Окръжен съд Пловдив решение за уважаване на иска в пълен размер застрахователното дружество е подало въззивна жалба срещу частта му, с която е присъдено обезщетение над 90 000 лв. В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в сила и се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти.

При пренесен пред въззивната инстанция спор само относно размера на присъденото обезщетение за сумата над 90 000 лв. с атакуваното в настоящото производство решение съставът на Апелативен съд Пловдив е приел, че предявеният срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане е основателен за пълния размер от 200 000 лв. В мотивите съдът е акцентирал върху констатираното от приетата по делото КСППЕ рецидивно депресивно разстройство с дългогодишна давност, от което е страдала ищцата. Същото, вследствие на инцидента и обективираното посттравматично стресово разстройство, се е влошило и е било лекувано медикаментозно с антидепресанти поради по-тежкото му протичане. Обстоятелства, установени от съда и чрез показанията на свидетеля Б., който е илюстрирал силно негативното психологическо отражение на смъртта върху ищцата, заявявайки, че тя била „почти луда“ и „на легло“, пиела хапчета и след новината била повикана Бърза помощ, за да ѝ „постави инжекция за успокоение“. При определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът е съобразил обективните обстоятелства по делото – внезапната смърт на 27-годишен син, на който ищцата е разчитала за помощ и подкрепа, вкл. финансова. Позовавайки се на заключенията на вещите лица, работили по делото, съдът е отхвърлил като недоказано възражението за съпричиняване, обосновано с непоставен предпазен колан, употреба на алкохол и шофиране с превишена скорост на дълги светлини от водача на автомобила, в който е пътувал пострадалият.

Формулираните от касатора въпроси могат да бъдат систематизирани в две групи. В първата група попадат въпроси от първи до осми включително, които касаят предпоставките за приложението на чл. 52 ЗЗД, обусловени и от обсъждане на доказателствата и установените по делото факти. Втората група въпроси са свързани с дължимата от съда преценка на свидетелските показания.

Въпросите по приложението на чл. 52 ЗЗД осъществяват общото селективно основание за достъп на въззивното решение до касационен контрол, доколкото са разгледани от състава на Апелативен съд Пловдив и са формирали решаващите му изводи за наличие на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване в уважения размер. Те обаче са разрешени изцяло при съобразяване с цитираната от касатора практика на касационната инстанция, както и със служебно известната на състава. От въззивния съд са обсъдени социално-икономическите условия в страната, интензитета и продължителността на търпените страдания, възрастта на ищцата, нейното психично състояние преди и след загубата, както и житейската ѝ перспектива, възрастта на пострадалия, отношенията, които двамата са имали приживе. От друга страна, съдът е обсъдил самостоятелно събраните по делото доказателства, формирайки собствена преценка относно всички правнорелевантни факти по делото. Следва да бъде посочено и, че в мотивите на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е аргументирано, че по смисъла на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. най-близките на починалия /дете, родител, съпруг/ се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му, съответно не е нужно да се доказва някаква „изключителност“ на връзката. В случая касаторът не обвързва формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси с оплакване за игнориране на конкретни, събрани по негова инициатива доказателства, които опровергават изводите на въззивния съд за наличие на връзка между майка и син със описаното в постановленията съдържание. Въззивният съд е анализирал събраните по делото доказателства и установени чрез тях факти като въз основа на тях е извел своите правни изводи. Дали те удовлетворяват касатора е без значение за производството по селекция, регламентирано от чл. 288 ГПК. В заключение поради липса на твърдяното от застрахователното дружество отклонение от практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, разяснен с ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., следва да бъде отказан достъп до касация по въпроси от едно до осем включително.

Втората група въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с цитираното в предходния абзац тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, тъй като събраните в исковото производство гласни доказателства чрез разпит на един от свидетелите, а именно Б., не са единствено обуславящи решаващите изводи на съда. Всъщност въззивният състав е акцентирал много повече на експертното заключение, дадено от КСППЕ, отколкото на свидетелските показания, доколкото то е било изготвено след документално обследване и личен преглед на ищцата. Следователно, и последните два въпроса не са от естество да мотивират извод за необходимост въззивното решение да бъде допуснато до контрол за законосъобразност.

При изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК на ответницата по касация, представлявана от адвокат Д., следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 872, 50 лв., определени по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения № 1/2004 г.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53/02.07.2021 г. по в. т. д. № 343/2020 г. на Апелативен съд Пловдив.

ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на адвокат Н. Д. сума в размер на 2 872, 50 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.