Р Е Ш Е Н И Е                                                                                                              № 47                                                   София 29.01.2010г.                      ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря..........................  и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3607  по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. с. чрез процесуални представители Д. И. и М. Великова срещу решение № 190/21.05.08г.по гр.дело № 1285/07г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решението от 20.12.04г.по гр.дело № 6943/05г.на СРС,62 състав. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ,предявени от Е. К. Х. против М. с. . По отношение на втория ответник „О” към МС исковете са отхвърлени. С определение № 109 от 10.02.09г. ВКС,ІV г.о.е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост –касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Моли да бъде отменено и исковете-отхвърлени. Ответницата по касация Е. К. Х. не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 65/15.06.04г.на комплексния управител на обект”О”,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата Е от заеманата длъжност”сервитьор”на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ-поради съкращение в щата,е незаконосъобразна. Направен е извод,че не е извършен подбор. Прието е,че надлежен ответник по спора за отмяна на уволнението е на ищцата е М. с. . Поставеният от касатора материалноправен въпрос е относно качеството му на работодател на ищцата. С оглед на това е поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение и приетото с решение от 4.12.03г.по гр.дело № 9786/03г.на СРС,56 с-в. Същото е постановено по иск за отмяна на дисциплинарно наказание ”предупреждение за уволнение” на ищцата Е в него е прието,че неин работодател е обект”О” към МС. Настоящият състав на ВКС,с оглед посочените различни разрешения на материалноправния въпрос от значение за изхода на спора,дадени с посоченото по-горе решение и обжалвания съдебен акт,на основание чл.291 ал.1 от ГПК,приема следното: Съгласно §1 т.1 от ДР на КТ работодател е всяко физическо лице,юридическо лице или негово поделение,както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание/ предприятие, учреждение,организация,кооперация,стопанство,заведение,домакинство, дружество и др.подобни/,което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Според цитираната разпоредба качеството”работодател”не зависи от притежаването на юридическо лице,а от организационната,икономическа обособеност на съответното структурно образувание и възможността да наеме самостоятелно работници или служители по трудово правоотношение. Материалноправното положение,което работодателят заема като страна по трудовото правоотношение с работника или служителя обуславя и неговата правосубектност или възможността да бъде страна в процеса по трудовия спор. Данните по делото сочат,че ищцата Е е била в трудово правоотношение с обект”О” към МС. Трудовият договор е сключен с комплексния управител на обект „ОХХ”,като същият е действал като представляващ обекта съгласно чл.2 ал.5 от ПМС № 209/15.11.99г.за приемане на устройствен правилник на МС и на неговата администрацияволнителната заповед,чиято отмяна се иска,също е издадена от комплексния управител. Налага се изводът,че обект „ОХХ”има качеството на работодател на ищцата,а не М. с. . С оглед разпоредбата на чл.291 ал.1 от ГПК ВКС в настоящия състав приема за правилна практиката,обективирана в решението от 4.12.03г.,постановено по гр.дело № 9786/03г.на СРС,ТСК,56 състав. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. Министерският с. не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,тъй като няма качеството на работодател на ищцата. На следващо място Министерският с. не е правоприемник на преустановилия дейността си обект „ОХХ”. Видно от чл.4 ал.2 от ПМС № 194 от 6.08.09г. за уреждане правоотношенията във връзка със закриването на МДААР/обн. ДВ,бр.64/11.08.08г./и приложението към този текст обект „ОХХ” не е сред имотите, предоставени за управление на МС след закриването на МДААР. С оглед на тези съображения предявените искове по чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ следва да се отхвърлят като неоснователни поради липса на пасивната легитимация на ответника М. с. . Като е приел обратното въззивният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон,което налага касирането му на основание чл.281 т.3 от ГПК. Воден от горното,Върховен касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 190 от 21.05.08г.на Софийски градски съд,постановено по гр.дело № 1285/07г. ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от Е. К. Х. , жив.гр. София,общ. Столична,кв. Кремиковци,ул.”С”№ 16 против М. с. –гр. София ,бул.”Д”№ 1 с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ за отмяна на заповед № 65/15.06.04г.на комплексния управител на обект „ОХХ”,с която е прекратен трудовия й договор на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ,за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност”сервитьор” и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ,като неоснователни. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.