5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 755 София, 02.12.2014 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2640/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], Руска федерация, срещу определение № 1200 от 19.06.2014 г., постановено по ч. т. д. № 694/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. Определението е обжалвано в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение № 386 от 19.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на Старозагорски окръжен съд, с което на основание чл.694, ал.2 ТЗ е допълнено решение № 32 от 29.01.2014 г. по същото дело като е осъдено [фирма] да заплати държавна такса в размер на 3 848 лв. В частната касационна жалба се прави искане за обезсилване на въззивното определение като недопустимо или за отмяната му като неправилно. Частният жалбоподател навежда оплакване, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила и е постановил недопустим/неправилен съдебен акт, като е разгледал частната жалба срещу определението за присъждане на държавна такса за производството пред първата инстанция преди да се произнесе по въззивната жалба срещу решението по съществото на спора, от изхода на който зависи дължимостта на таксата. Допускането на касационно обжалване е обосновано с поддържаната в жалбата недопустимост на въззивното определение и с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика в определение № 374 от 21.05.2014 г. по ч. гр. д. № 1943/2014 г. на ВКС, ІV г. о., по следния значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос : Може ли да бъде разгледана частна въззивна жалба срещу определение за изменение на решението в частта за разноските преди разглеждането по същество на подадена въззивна жалба срещу правилността на постановеното решение или двете жалби следва да се разгледат заедно. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно по отношение на следния въпрос : Може ли да бъде разгледана въззивна жалба срещу определение за изменение на решението в частта за разноските, изразяващо се в присъждане на държавна такса на основание чл.694, ал.2 ТЗ, преди разглеждането по същество на подадената въззивна жалба срещу правилността на постановеното решение по иска по чл.694 ТЗ или жалбата срещу определението за разноските трябва да се разгледа едновременно и заедно с въззивната жалба, или след разглеждането на въззивната жалба. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника Т. П. А. от [населено място], който оспорва като неоснователни искането за допускане на касационно обжалване и частната касационна жалба. Ответникът [фирма] - [населено място], не заявява становище по допускане на касационното обжалване и по основателността на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение № 32 от 29.01.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на Старозагорски окръжен съд е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] /в открито производство по несъстоятелност/ и Т. П. А. иск за установяване, че не съществува подлежащо на удовлетворяване вземане на Т. П. А. към [фирма] в размер на 96 200 лв., произтичащо от договор за консултантски услуги, включено в списъка на приетите от синдика вземания в производството по несъстоятелност на [фирма]. С определение № 386 от 19.03.2014 г. Старозагорски окръжен съд е допълнил посоченото решение като е осъдил на основание чл.694, ал.2 ТЗ [фирма] да заплати държавна такса върху отхвърления иск в размер на 3 848 лв. Решението в частта за отхвърляне на иска по чл.694, ал.1 ТЗ е обжалвано с въззивна жалба от ищеца [фирма]. Въззивната жалба е върната от първоинстанционния съд с разпореждане от 28.02.2014 г., което е обжалвано от [фирма] с частна жалба пред Пловдивски апелативен съд. Дружеството - ищец е подало и частна жалба срещу определението от 19.03.2014 г. за държавната такса. Двете частни жалби са съединени за общо разглеждане в производството по в. ч. т. д. № 694/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. С определение № 1200 от 19.06.2014 г. по в. ч. т. д. № 694/2014 г. Пловдивски апелативен съд е отменил разпореждането за връщане на въззивната жалба и е върнал делото на първоинстанционния съд за администриране на жалбата. Със същото определение, което в тази част е предмет на обжалване с частната касационна жалба, въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на [фирма] срещу определението от 19.03.2014 г. за допълване на решението по т. д. № 6/2013 г. с присъждане на държавна такса. За да счете частната жалбата за неоснователна, Пловдивски апелативен съд е приел, че след като съгласно чл.694, ал.2 ТЗ държавната такса върху иска по чл.694, ал.1 ТЗ не се събира предварително и поради отхвърлянето на иска частният жалбоподател - ищец дължи заплащането й, е допустимо таксата да бъде присъдена допълнително след приключване на първоинстанционното производство. В подкрепа на изводите си въззивният съд се е позовал на практиката в определение № 768/18.11.2011 г. по ч. т. д. № 636/2011 г. на ВКС, І т. о., според която в случаите, когато не е събрана предварително, държавната такса може да бъде присъдена по служебен почин на съда и след приключване на делото. По допускане на касационното обжалване : В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване с доводи за процесуална недопустимост на въззивното определение. Настоящият състав на ВКС намира, че от данните по делото не може да се направи предположение за недопустимост на определението. Определението е постановено по повод на частна жалба, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд се е произнесъл в пределите, в които е бил сезиран с частната жалба, и при наличие на процесуалните предпоставки за разглеждане на жалбата. Обстоятелството, че частната жалба е разгледана преди въззивната жалба срещу решението по съществото на спора, е от значение за правилността на въззивното определение и не води до недопустимост на същото. Поради изложеното определението не следва да се допуска до касационно обжалване по съображения за вероятна процесуална недопустимост. Основателно е искането на частния жалбоподател за допускане на определението до касационен контрол по поставения в изложението процесуалноправен въпрос за поредността, в която въззивният съд следва да разгледа подадените от страна/страни в процеса въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд по съществото на спора и частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд за допълване на решението с присъждане на държавна такса, която по силата на специална законова разпоредба не се внася при предявяване на иска, а се възлага в тежест на една от страните в зависимост от изхода на спора. Посоченият въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило изхода на въззивното производство по частната жалба срещу определение № 386 от 19.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на Старозагорски окръжен съд. Осъществена е и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по значимия за изхода на въззивното производство процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС в определение № 374/21.05.2014 г. по ч. гр. д. № 1943/2014 г. на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК. В цитираното определение е прието, че страната може да обжалва съдебния акт за допълване на решението в частта относно присъдени такси на основание чл.78, ал.6 ГПК с отделна жалба, но когато е подала и въззивна жалба срещу решението, проверката по двете жалби следва да се извърши в едно производство, тъй като въпросът кой дължи държавна такса и в какъв размер следва да бъде разрешен с оглед изхода на спора. Даденото разрешение е мотивирано със съображения, че преценката за правилността на определението за таксата е обусловена от правилността на обжалваното с въззивната жалба решение, което предполага въззивната и частната жалба да бъдат разгледани в едно общо производство и въпросът за дължимостта и размера на таксата да бъде разрешен в зависимост от изхода на спора по предявения иск. Настоящият състав на ВКС възприема посочената задължителна практика и намира, че макар да е създадена по повод обжалване на определение за допълнително присъждане на държавна такса по иск с правно основание чл.344 КТ, тя е приложима и към исковото производство по чл.694, ал.1 ТЗ, в което - както и в хипотезата на чл.344 КТ, държавната такса не се внася при предявяване на иска, а се присъжда в зависимост от изхода на спора. По основателността на частната касационна жалба : Частната касационна жалба е основателна. С обжалваната част на въззивното определение Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по частната жалба на [фирма] срещу определението на Старозагорски окръжен съд, с което е допълнено решението по т. д. № 6/2013 г. и дружеството - жалбоподател е осъдено да заплати държавна такса върху предявения от него отрицателен установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ. Държавната такса е възложена в тежест на ищеца на основание чл.694, ал.2 ТЗ с оглед постановения с решението резултат - отхвърляне на иска. Предвидената в чл.694, ал.2 ТЗ обусловеност на задължението за заплащане на държавна такса от изхода на спора по предявения в производството по чл.694, ал.1 ТЗ положителен или отрицателен установителен иск поставя преценката на съда за дължимост на таксата в зависимост от произнасянето по основателността на иска. С влязлата в сила част на въззивното определение Пловдивски апелативен съд е отменил разпореждането за връщане на подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу решението за отхвърляне на иска по чл.694, ал.1 ТЗ, вследствие на което производството по въззивно обжалване на решението е висящо. При тези обстоятелства и предвид цитираната задължителна практика въззивният съд е следвало да разгледа частната жалба срещу определението за присъждане на държавна такса в общо производство с въззивната жалба срещу решението по съществото на спора, след приключване на процедурата по администриране на въззивната жалба. Като се е произнесъл по частната жалба преди да реализира инстанционния контрол върху решението, резултатът от който е определящ за преценката дали с оглед изхода на спора държавната такса следва да се възложи в тежест на ищеца - жалбоподател, Пловдивски апелативен съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане на частната жалба на [фирма] срещу определение № 386 от 19.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на Старозагорски окръжен съд едновременно с въззивната жалба на [фирма] срещу постановеното по същото дело решение № 32/29.01.2014 г., след приключване на процедурата по администриране на жалбата. Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 1200 от 19.06.2014 г., постановено по ч. т. д. № 694/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение № 386 от 19.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на Старозагорски окръжен съд, с което на основание чл.694, ал.2 ТЗ е допълнено решение № 32 от 29.01.2014 г. по същото дело и [фирма] е осъдено да заплати държавна такса в размер на 3 848 лв. ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за разглеждане на частната жалба на [фирма] срещу определение № 386 от 19.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на Старозагорски окръжен съд в общо производство с въззивната жалба на [фирма] срещу решение № 32 от 29.01.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на Старозагорски окръжен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :