8 Р Е Ш Е Н И Е №.135 гр.София , 08 октомври 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Ивайло Симов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 308/2019 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимия Р. М. М. срещу решение №448 от 15.11.2018 г., постановено по внохд №713/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, на основание чл.348 ал.1,т.т.1,2,3 от НПК. Оплакването по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се свързва с твърдение за допуснати нарушения при оценка на доказателствения материал, отхвърлянето на множество доказателствени искания, подкрепящи защитната теза на подсъдимия, довело до опорочаване на вътрешното убеждение на съда. Посочва се, че осъждането на М. е в резултат на превратно и едностранчиво обсъждане на доказателствата по делото; че неправилно са кредитирани показанията на свидетелите на обвинението, които са противоречиви и взаимно изключващи се. Акцентира се на обстоятелството, че изводите на съда почиват на предположения. На следващо място претенцията за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила намира аргументация, според жалбоподателя, в липсата на мотиви, тъй като въззивният съд не е обсъдил направените от защитника на подсъдимия възражения. Твърди се, че не е осъществен състава на престъплението, за което подсъдимия е признат за виновен, поради което е допуснато нарушение на материалния закон. По отношение справедливостта на наказанието се излагат съображения за неотчетени смекчаващи отговорността обстоятелства като добри характеристични данни, чисто съдебно минало и оказаното съдействие на органите на досъдебното производство при разследването. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно- да бъде изменен съдебният акт като се определи наказание при условията на чл.55 от НК и същото бъде отложено по реда на чл.66 от НК, или делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия- адв.Л. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде отменено въззивното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде оставена без уважение, доколкото не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 от НПК. В последната си дума, подсъдимият Р. М. моли да бъде отменено наказанието, което му е определил апелативния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 24.10.2017 г., постановена по нохд №59/2016 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия Р. М. М. за виновен в това, че за времето от 11.30 ч. до 16.20 часа на 22.04.2015 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: коноп с общо нето тегло 1,63 гр., амфетамин с общо нето тегло 95,80 гр. и хероин с общо нето тегло 45,527 гр. и разпространил високорисково наркотична вещество-хероин с общо нето тегло 0,32 гр., както следва: 1. На 22.04.2015 г., около 11,30 часа в [населено място], [улица]разпространил като продал на П. К. за сумата от 34 лв. високорисково наркотично вещество-хероин с общо нетно тегло 0,32 гр. на стойност 20,80 лв. 2. На 22.04.2015 г. ,около 16 часа в къща, находяща се в [населено място], [улица], без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: хероин с процентно съдържание на активно действащия компонент диацетилморфин 29,2%, с общо неТо тегло 5,44 гр. на стойност 353,60 лв., хероин с общо нето тегло 25,32 гр. на стойност 2067,55 лв., хероин с общо нето тегло 14,447 гр. на стойност 722,35 лв., марихуана с общо нето тегло 1,63 гр. на стойност 9,78 лв. и амфетамин с общо нето тегло 95,62 гр. на стойност 2868,60 лв. 3. На 22.04.2015 г., около 16,20 часа, в лек автомобил, марка „Мерцедес“ с ДК [рег.номер на МПС] , паркиран в [населено място], [улица], без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- амфетамин с нето тегло 0,18 гр. на стойност 5,40 лв., поради което и на основание чл.354а ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 и пр.5 алт.1 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.54 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 10 000 лв. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, отнети са в полза на държавата инкриминираните наркотични вещества, като в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба на защитника на подсъдимия, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №713/2018 г., приключило с решение №448 от 15.11.2018 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационният контрол на обжалвания въззивен съдебен акт не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Оплакването за липса на мотиви на въззивния съдебен акт, намерило израз в необсъждане на възраженията, направени от защитата, е лишено от основание. Внимателният прочит на мотивите към решението на САС показва, че са изпълнени изискванията на чл.339 ал.2 от НПК. Съдът не е пренебрегнал задължението си да посочи основанията, поради които не приема доводите, направени в подкрепа на жалбата. Точно обратното- задълбочено е изложил съображенията си по всички релевирани възражения. В този смисъл въззивният съдебен акт не страда от липса на мотиви. По-нататък, произнасянето на Софийски апелативен съд е преминало през необходимата проверка на правилността на оспорената присъда, като е осъществен цялостен контрол над нея и пълноценно е изпълнена задачата на въззивната инстанция за проверка на фактическата и юридическата й обоснованост. Мотивите към въззивното решение позволяват да бъде проследен начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. Заложеният в него доказателствен анализ не само не е довел до невярна интерпретация на доказателствата и доказателствените източници, а следва очертания от процесуалните норми и правилата на формалната логика път. Налице е коректност, последователност и аналитична връзка в разсъжденията на решаващия съд. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства са спазени изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци ,които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешнато убеждение на съда. Впрочем в касационната жалба /идентична с допълнението към въззивната жалба/ не се сочи кои конкретно доказателства са превратно и едностранчиво тълкувани, между кои свидетелски показания са налице необсъдени от въззивния съд противоречия, кои са игнорираните доказателства, кои са предположенията, на които се гради съдебния акт и кои действия на съда или негови решения показват пристрастие към тезата на прокурора. Касационната жалба не се отличава с конкретика, по която ВКС да вземе отношение, а са изложени само принципни несъгласия с доказателствената дейност на въззивната инстанция. Независимо от това, прочитът на мотивите към съдебното решение сочи, че решаващият съдебен състав е изложил подробни съображения за причините, поради които е кредитирал с доверие показанията на свидетелите Х. и И., дадени пред първостепенния съд и на досъдебното производство, прочетени по съответния процесуален ред, както и на свидетелите Б., М., Д. и Н. от съдебното заседание. Съпоставил е предоставената от тях информация с данните от протокола за претърсване и изземване, с показанията на поемните лица М. и С., както и с тези на св.Т.. Именно поради тази причина, упрекът, че показанията на горните свидетели са възприети за достоверни, само защото те са полицейски служители, е неоснователен. На следващо място, не съществува процесуална пречка при констатирани противоречия в показания, дадени от едно лице в различните фази на процеса, съдът да даде вяра само на тези от съдебното или от досъдебното производство, или да ги кредитира частично, стига да изложи убедителни съображения за това си решение, както е сторил САС по отношение на показанията на свидетелите К. и П.. На първо място, следва да се отбележи, че показанията на двамата свидетели са източник на преки доказателства, тъй като пряко и непосредствено установяват обстоятелства, отнасящи се към основните факти, подлежащи на доказване в настоящия процес, а именно разпространението на инкриминираните наркотични вещества на инкриминираната дата и място от подсъдимия. В този смисъл твърдението на защитата, че осъждането на подсъдимия почива само на косвени доказателства не може да се възприеме. След като ги е съпоставил с останалите доказателствени източници- не само с заявеното от полицейските служители, а и с казаното от независимия свидетел –Т. /таксиметров шофьор/, а също така и с протокола за обиск и изземване /л.49, т.1 от ДП/, решаващият съд е намерил, че следва да се приеме за обективна информацията, представена от св.К. и св.П. пред органите на досъдебното производство. На следващо място, съдът пълноценно е анализирал и причините, споделени от свидетелите, за установените противоречия, които причини е намерил за неубедителни. Също така се е занимал и с експертното заключение, касаещо подписите на св.П., положени в протокола за разпит от досъдебното производство, като на базата на изводите в експертизата убедително е извел допълнителен аргумент за недостоверност на показанията му от съдебното заседание. САС не си е позволил да подмине без анализ показанията на нито един свидетел- в т.ч. на св. М., отчитайки роднинската му връзка с подсъдимия от една страна, а от друга извършвайки проверка за тяхната достоверност, чрез други гласни и писмени доказателствени източници.С нужното внимание са обсъдени и показанията на свидетелите В. Г. и Б. К., включително и експертизата, изследвала оспорения от К. подпис в протокола за разпит на ДП. Въззивната инстанция е отдала необходимото внимание на данните, съдържащи се в писмените доказателствени средства- протоколите за претърсване и изземване на жилището на подсъдимия и на неговия автомобил, както и на резултатите от дактилоскопната експертиза. Осъществения цялостен и коректен анализ на събраните доказателства и доказателствени източници, в тяхната логическа връзка и съвкупност, са позволили на апелативната инстанция да изведе фактическата обстановка по делото и въз основа на нея да приложи материалния закон. ВКС не констатира да са били „отхвърлени множество доказателствени искания, подкрепящи защитната теза“, които да са били направени от защитата. Нито във въззивната жалба ,нито в допълнението към нея, нито в съдебното заседание пред САС се съдържат такива. В касационната жалба също не са посочени доказателствените искания, които немотивирано или неоснователно да са били отхвърлени. В заключение не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на въззивното решение и връщането му за ново разглеждане. По отношение приложението на материалния закон, ВКС констатира следното: На подсъдимия Р. М. е било повдигнато обвинение за продължавано престъпление, включващо три деяния, осъществени на една и съща дата, а именно: 1. че разпространил чрез продажба на П. К. високорисково наркотично вещество-хероин; 2. че в къща, находяща се в [населено място], [улица], без надлежно разрешително държал,с цел разпространение високорискови наркотични вещества; 3. че в лек автомобил, марка „Мерцедес“, паркиран се в [населено място], [улица], без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, квалифицирано като престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 и пр.5 алт.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК . Именно по тази правна квалификация той е бил признат за виновен и осъден. ВКС приема, че не се касае за продължавано престъпление, а за едно единно престъпление, поради което е необходима неговата намеса. Престъплението следва да бъде преквалифицирано по чл.354а ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 и пр.5 алт.1. Това е така, тъй като то е извършено чрез осъществяване на две от формите на изпълнителното деяние- „държане ,с цел разпространение“ и разпространение“ на наркотични вещества на една и съща дата-22.04.2015 г. , в рамките на около пет часа- от около 11.30 до около 16.20 часа, на едно и също място- [населено място],ул. „П. №148, макар и в различни обекти /в къщата и автомобила на подсъдимия/. В случая се касае до няколко престъпни акта, свързани по начин, че се явяват елементи от изпълнението на едно единно престъпление. Като се изключи незаконосъобразното квалифициране на престъплението като продължавано, останалите елементи, касаещи обективната и субективна му съставомерност, са правилно установени. На следващо място, наложеното наказание от четири години лишаване от свобода, не е явно несправедливо. Независимо, че при индивидуализацията на наказанието, когато става въпрос за продължавано престъпление е необходимо да се отчете броя на деянията, включени в него, то при изследване на обществената опасност на конкретното престъпление от решаващите съдебни инстанции, това обстоятелство не е било взето предвид и не се е отразило на конкретния размер на наложената санкция. Високата обществена опасност на деянието е била изведена на базата на количеството, разнообразието и високата стойност на инкриминираните наркотични вещества. В пълнота са били отчетени и наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на дееца и данните за влошеното му здравословно състояние, и в този смисъл твърдението на защитата за тяхното несъобразяване, е лишено от основание. Претендираните в жалбата смекчаващи отговорността обстоятелства- добри характеристични данни и съдействие на органите на досъдебното производство, не са налице. На досъдебното, а и в съдебното производство подсъдимият не е давал обяснения, като разкриването на престъплението изцяло се дължи на действията на компетентните органи, а що се отнася до добрите характеристики- такива отсъстват по делото. Размерът на кумулативно наложеното наказание глоба -10 000 лв. е съобразен с тежестта на извършеното, поради което не се нуждае от корекция. В заключение не се констатират неотчетени смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат смекчаване на отговорността на подсъдимото лице. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.2 от НПК във вр. с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение №448 от 15.11.2018 г., постановено по внохд № 713/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението, в извършването на което подсъдимият Р. М. М. е признат за виновен, от такова по чл.354а ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 и пр.5 алт.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК в такова по чл.354а ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 и пр.5 алт.1 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/