Р Е Ш Е Н И Е № 407 гр. София, 05.01.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар КР. ПАВЛОВА и с участието на прокурор А. ЛАКОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1246/2014 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на адв. И. М., защитник на осъдения В. М. Ч., за възобновяване на ВНОХД № 224/2014 г. по описа на ОС – Велико Търново, отмяна на постановеното по него решение № 111 от 03.07.2014 г., както и на потвърдената с него присъда № 17 от 14.05.2014 г. по НОХД № 15/2014 г. на Свищовския районен съд, и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебната фаза. В искането на защитника на осъденото лице са залегнали подробно мотивирани твърдения за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Изложени са съображения за нарушено право на защита на осъдения Ч. поради неизписване на датата на издаване на обвинителния акт в заключителната му част. Молителят се позовава на т.4.2. от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което датата и мястото на съставяне на обвинителния акт са негови задължителни реквизити, като отсъствието им предопределя невалидността на обвинителния акт. Осъденият В. М. Ч. и защитникът му адв. М., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не излагат допълнителни съображения в подкрепа на искането си. Представителят на ВКП дава заключение, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда № 17 от 14.05.2014 г. по НОХД № 15/2014 г. Свищовският районен съд е признал подсъдимия В. М. Ч. за виновен в това, че в периода 13.04.2013 г. – 26.04.2013 г. в [населено място], община Св., в качеството му на представител на [фирма] изкупувал отпадъци от черни и цветни метали без лиценз, който се изисква от чл. 54, чл. 57 и чл. 61 от Закона за управление на отпадъците и издадената въз основа на него Наредба за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, приета с ПМС № 316/2004 г., поради което и на основание чл. 234б, ал. 1 от НК и чл. 54, чл. 55, ал. 3 и чл. 36 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, като го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение да е извършил престъплението при условията на продължавано престъпление във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. По жалба на подсъдимия Ч. чрез защитника му адв. М. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 224/2014 г. по описа на ОС – Велико Търново, като с решение № 111 от 03.07.2014 г. на основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил присъдата на окръжния съд. Искането на защитника на осъдения В. Ч. за проверка по реда на възобновяването на ВНОХД № 224/2014 г. по описа на Великотърновския окръжен съд е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл. 419, ал. 1 от НПК от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок (решението на Великотърновския окръжен съд е влязло в сила на 03.07.2014 г., като не е подлежало на касационно обжалване, а искането за проверката му е внесено на 17.07.2014 г.). Разгледано по същество, искането на защитника на осъдения В. Ч. за възобновяване на въззивното дело е неоснователно. Единственото релевирано пред настоящата инстанция възражение е за допуснато съществено нарушение на чл. 246, ал. 3 от НПК при изготвянето на обвинителния акт, в който не била отразена датата на изготвянето му. Защитникът на осъдения е отправил аналогични възражения последователно както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, като и двете съдебни инстанции са се произнесли мотивирано и убедително (гърба на л. 32 от НОХД № 15/2014 г. по описа на СвРС и л. 25 от ВНОХД № 224/2014 г. по описа на ВтОС), че изтъкнатият пропуск няма характер на съществено процесуално нарушение, тъй като нито е лишил, нито е затруднил възможността на подсъдимия да разбере къде и кога е бил съставен обвинителния акт. Касационната инстанция също отчете отправеното оплакване за неоснователно, като намери, че на досъдебната фаза не са допуснати съществени нарушения на правото на защита на осъдения Ч.. Няма спор, че съгласно чл. 246, ал. 3 от НПК и с оглед задължителните разяснения на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС неотменими реквизити на заключителната част на обвинителния акт са и данните за датата и мястото на съставяне на обвинителния акт, името и длъжността на съставителя, както и неговия подпис. Нито един от изброените атрибути не е самоцелно предвиден в закона. Наличието им е необходимо условие за преценка на въпросите дали обвинителният акт е изготвен от компетентен орган в изискуемата процесуална форма. В частност те обуславят възможността да се прецени дали са спазени правилата за родовата и местната подсъдност, дали обвинителният акт е съставен от оправомощено лице, дали това правомощие на прокурора е осъществено в темпорално отношение след завършване на разследването, дали са спазени сроковете по чл. 242, ал. 3, вр. ал. 1 от НПК и др., които въпроси са от съществено значение за пълноценното и ефективно упражняване на правото на защита в предварителното производство. Конкретиката на разглеждания в настоящото производство случай обаче не позволява да се приеме, че се касае за липса на задължителни компоненти от заключителната част на внесения обвинителен акт по обвинението на осъдения В. Ч.. Процесуалният документ, въз основа на който е било образувано НОХД № 15/2014 г. по описа на Свищовския районен съд, в цялост отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и на основните указания, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. В заключителната му част (л. 6 от НОХД № 15/2014 г. по описа на СвРС) действително не са отразени изрично датата и мястото на съставянето му, но на титулната му страница (л. 3 от НОХД № 15/2014 г. по описа на СвРС) е посочено, че е изготвен от РП – [населено място] (като са изписани точният адрес в [населено място], телефонът и факсът на този орган на съдебната власт), а в горната лява част е отбелязан като изходящ номерът на прокурорската преписка – „изх. № 351/2013 г.” и ръкописно е вписана датата „17.01.2014 г.”. Тези официално отразени данни представляват елементи от съдържанието на обсъждания процесуален документ и достоверно установяват обстоятелствата, че е бил съставен в [населено място] на 17.01.2014 г. Със съпроводително писмо ПД № 2/14 г. от 17.01.2014 г., в което изрично е отразено, че е съставено в [населено място] и е подписано от съставителя на обвинителния акт прокурор от РП – Свищов В. А. (л. 3 от НОХД № 15/2014 г. по описа на СвРС), обвинителният акт е бил внесен в Свищовския районен съд, като още същия ден е било образувано и първоинстанционното съдебно производство. Искателят не оспорва наличието на датата „17.01.2014 г.” върху първата страница на обвинителния акт, но неоснователно твърди, че тя не можело да се приеме за дата на съставяне на акта, а имала значение единствено за момента, когато прокурорът го изпратил в съда. Подобно становище не може да бъде възприето, защото датата на изпращането на обвинителния акт в съда се установява от датата на нарочното съпроводително писмо. Вписването на датата „17.01.2014 г.” върху първата страница на обвинителния акт е меродавно за времето на съставянето му, тъй като отразява достоверно действителния момент, когато актът е бил финализиран и регистриран в деловодството на прокуратурата, т.е. бил е официално обявен. Залегналата в началната страница на акта информация за датата и мястото на изготвянето му позволява да се заключи, че непълнотата в заключителната му част представлява формален технически пропуск, който по никакъв начин не накърнява правото на защита на подсъдимия. На практика, при оформянето на обвинителния акт е допусната непрецизност, тъй като датата и мястото на изготвянето му са посочени в уводния сегмент на документа, а не в заключителната му част. След като обаче тези обстоятелства обективно фигурират в съдържанието на акта, констатираният пропуск да бъдат отразени и в заключителната му част не може да бъде приравнен на пълна липса на съответните реквизити и не се отразява на валидността на осъщественото от прокурора процесуално правомощие. При положение, че от съдържанието на обвинителния акт е пределно ясно къде и кога е бил съставен, искането на защитника на осъдения за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане на досъдебната фаза е безпредметно и индицира прекомерен процесуален формализъм. По изложените дотук съображения ВКС намери, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Макар и да липсва необходимост с оглед изразеното становище на ВКС за отсъствие на основания за възобновяване на наказателното дело, за пълнота следва да се маркира само, че целеният с искането конкретен краен резултат – връщане на делото на досъдебната фаза, поначало не би могъл да бъде постигнат, защото касационният съд няма такова правомощие. Принципно, при наличие на съответните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК ВКС би могъл да върне делото за ново разглеждане само на въззивната или на първата инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения В. М. Ч. за възобновяване на ВНОХД № 224/2014 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.