Р Е Ш Е Н И Е № 266 София, 26.09.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при участието на съдебен секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 311/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР-София чрез юрисконсулт Е. И. против въззивно решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-б състав № 5321/17.11.2010 г., постановено по гр. д. № 2722/2010 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Софийски районен съд, 55 с-в от 25.01.2010 г., постановено по гр. д. № 25795/2009 г., в обжалваната част, с която са уважени обективно съединени искове на С. А. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място] против Областна дирекция на МВР-София с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, последният за сумата 371.86 лв. за периода от 17.04.2009 г. до 11.05.2009 г. - призната е за незаконна и е отменена заповед № 606/17.04.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР-София, с която на Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото правоотношение с нея, като последната е възстановена на длъжността „системен оператор група отчет на ПТП, на АНД и информационно-аналитична дейност” в сектор „Пътна полиция” при отдел „Охрана на обществения ред и превенция” към Областна дирекция на МВР-София. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът поддържа, че отмяната на решението ще доведе до точно прилагане на закона и е от значение за развитие на правото в Република България, тъй като ще обогати и уеднакви практиката на ВКС и ще доведе до по-високо качество на съдебните актове по подобни казуси при противоречива практика на съдилищата относно тълкуването на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. Изложени са оплаквания по съществото на спора. За ответникът по касация С. А. Д. жалбата е оспорена с писмен отговор от процесуален представител адвокат И. К.. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 583/11.05.2011 г. по гр. д. № 311/2011 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно решение по формулиран от касатора правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и уточнен от касационната инстанция, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно: изпълнени ли са изискванията на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ в случай, че в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се препраща към документи, в които са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено. Отговор на правния въпрос: По правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 379/24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., ІV г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. Ако в мотивите на заповедта на работодателя, по силата на която на работника или служителя е наложено дисциплинарно наказание, наказанието е обосновано с факти и обстоятелства, съдържащи се в документи, издадени от работодателя, в които са посочени нарушителят, извършеното нарушение и кога то е извършено, следва да се приеме, че заповедта е мотивирана съгласно изискването на чл. 195, ал.1 КТ и посочените документи се считат инкорпорирани в нейното съдържание, само ако те са били доведени до знанието на работника или служителя преди налагане на дисциплинарното наказание. За да се произнесе по основателността на касационната жалба Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Въззивният съд е потвърдил правния извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на уволнението на ответницата по касация от длъжността „систем-оператор” в група „Отчет на ПТП, на АНД и информационно-аналитична дейност” в сектор „Пътна полиция”, отдел „Опазване на обществения ред и превенция” към ОДМВР-София, като съдът е приел, че в случая са нарушени изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и на чл. 194, ал. 1 КТ. Прието е, че в заповедта за уволнение липсват конкретните факти, мотивирали работодателя да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, както и че работодателят не е провел в процеса пълно и главно доказване, че уволнената служителка е била запозната с цитираните в мотивите на заповедта за уволнение документи. Прието е, че в мотивите на заповедта липсва пълно описание на фактите, индивидуализиращи конкретни нарушения на трудовата дисциплина-действия /”въвеждане” и „изтриване”/ и бездействия /”допуснати пропуски”/, като не са цитирани конкретни наказателни постановления и не е посочено в какво се изразяват пропуските в работата с „А.-КАТ-АНД”, „водещи до неправомерно изтриване на наказателни постановления /НП/; липса на конкретни факти за неизпълнение на възложени задачи, сочещи на извод за неспазване на технически и технологични правила. Или обобщено - работодателят не е посочил в какво се изразява нарушението с индивидуализиращите го като акт на конкретно поведение признаци от обективна и субективна страна, както и датата на извършване на деянията, относимо към сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 1 КТ. В тази връзка съдът е приел, че към датата на връчване на заповедта за уволнение /17.04.2009 г./ правото на работодателя да наложи дисциплинарното наказание е било преклудирано, поради изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението. Съдът е приел, че дори служителката да е била запозната с материалите към посочените в заповедта за уволнение справка рег. № 16596/16.09.2008 г. и справка № 2357/3.12.2008 г. на ГД „Охранителна полиция” последното по време на извършване нарушение „заличаване на НП” е с дата на извършване 16.04.2008 г., а заповедта е издадена на 17.04.2009 г. Решението е неправилно. Постановено е в нарушение на материалния закон /чл. 195, ал. 1 КТ и чл. 194, ал. 1 КТ/. Ако в мотивите на заповедта на работодателя, по силата на която на работника или служителя е наложено дисциплинарно наказание, наказанието е обосновано с данни за факти и обстоятелства, установени с документи, издадени от длъжностни лица на работодателя, в които са посочени нарушителят, извършеното нарушение и кога то е извършено, следва да се приеме, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако посочените документи са били доведени до знанието на работника или служителя. Такъв е конкретният случай. Видно от дадените от ответницата по касация обяснения, по повод констатираните нарушения /обяснение рег. № 5258/18.03.2009 г. и допълнително обяснение от 28.11.2008 г./ тя е била запозната със съдържанието на посочените в заповедта за уволнение преписка рег. № 16596/16.09.2008 г. и справка, изготвена въз основа на допълнително извършена проверка, възложена на комисия със заповед № 1292/9.12.2008 г. Затова посочените в заповедта за уволнение документи следва да се считат инкорпорирани в нейното съдържание и от правна страна следва да се приеме, че заповедта е издадена при спазване на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена в рамките на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. Извършените нарушения на трудовата дисциплина следва да се считат открити от органа на дисциплинарна власт след приключване на възложените от работодателя на специални комисии проверки, вкл. и тези по повод направени в писмените обяснения на служителката възражения и довеждане до знанието на работодателя констатациите в резултат на възложените проверки. В нарушение на чл. 194, ал. 3 КТ е изводът на въззивния съд, че правото на работодателя да наложи дисциплинарно уволнение е било преклудирано с оглед изтичане на едногодишния срок за налагане на наказанието от датата на връчване на заповедта на 17.04.2009 г. при последно установено извършено нарушение „заличаване на наказателно постановление”, извършено на 16.04.2008 г. Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ е приложена формално, като не е съобразена разпоредбата на чл. 194, ал. 3 КТ вр. чл. 194, ал. 1 КТ, съгласно която сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск, какъвто отпуск няма данни ответницата по касация да не е ползвала в качеството на служител при ответника през времето от 16.04.2008 г. до 17.04.2009 г. Въззивното решение следва да се отмени и Върховният касационен съд следва да се произнесе по съществото на спора, като постанови отхвърлителен резултат по предявените искове, които са неоснователни. Формалните изисквания за законност на уволнението, предвидени с разпоредбите на чл. 193 КТ, чл. 194 КТ, чл. 195 КТ и чл. 189, ал. 1 КТ са изпълнени. По делото е изпълнена работодателската тежест за установяване извършването на нарушенията на трудовата дисциплина, така както са посочени в заповедта за уволнение и документите, инкорпорирани в съдържанието й. В исковата молба не е въведен довод, че нарушенията на трудовата дисциплина не са извършени. Уволнението е оспорено само на формално основание. По изложените по-горе съображения, поради което и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, в настоящия състав Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV Б състав, постановено на 17.11.2010 г. по гр. д. № 2722/2010 г., с което е потвърдено изцяло решение на Софийски районен съд, ІІ ГО, 55-ти състав, постановено на 25.01.2010 г. по гр. д. № 25795/2009 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. Д. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 12, ап. 85 против Областна дирекция на МВР – София, със седалище: [населено място], 1574, [улица] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение, наложено със заповед № 606/17.04.2009 г., издадена от директора на ОДМВР-София, за възстановяване на предишната работа на длъжност „систем-оператор” в група „Отчет на ПТП, на АНД и И.” в сектор „ПП” при ОДМВР-София и за присъждане на обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 17.04.2009 г. до 11.05.2009 г. в размер на сумата 371.86 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: