1 РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОДА № 50007 гр. София, 27.07.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участие на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2205 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Й. Б. Й., чрез адв. Ж. Т., обжалва решение № 644 от 14.06.2021 г., поправено с решение № 733 от 28.06.2021 г. по в.гр.д. 3017/20 г., по описа на Апелативен съд – София, ГК, 4 състав, в частта, с която след отмяна на решение № 156 от 09.01.2020 г. по гр.д. 4117/20 г., поправено с решение № 733 от 28.06.2021 г. по гр.д. 3017/20 г., по описа на Софийски градски съд, I ГО, 10 състав, в частта, и която е уважен искът над размер от 11 104,25 лв до 47 104,25 лв и в частта, в която са присъдени разноски над размер от 1 585,22 лв в полза на ищеца, над размера от 964,16 лв, адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, присъдено на представителя по пълномощие на ищеца и над 444,17 лв държавна такса, присъдена в тежест на ответника и вместо това е отхвърлен иска, предявен от Й. Б. Й. срещу „Асиром Виена иншурънс груп“, Румъния, за сумата от 36 000 лв, разликата над уважената част от иска. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Неправилно било определено приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счита, че неправилно е определен размерът на обезщетението, като е намалено поради съпричиняване, като не бил приет доказания принос, а определен такъв без наличието на доказване. Освен това счита, че е налице основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3 , пр. 2 от ГПК – допуснати съществени процесуални нарушения, като въззивният съд не бил изпълнил в достатъчна степен задълженията си по чл. 12 от ГПК. Сочи и основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК като счита, че решението е необосновано. Преценката за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат в размер на 50 %, за противоправното поведение на деликвента, за причинната връзка между него и настъпилите увреждания на ищеца, като предпоставка за уважаване на възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, изисква съвкупна преценка на всички доказателства по делото, съобразяване на всички факти, при отчитане на връзката между тях, съобразно дадените от експертизите отговори, на основата на опитните правила и логиката. Такава преценка не била извършена от въззивния съд. Счита, че определеният размер на съпричиняване не може да е повече от 20 %. Моли да се отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски. „Асиром Виена иншурънс груп“, Р Румъния, чрез адв. Д. М. оспорва касационната жалба. Намира, че не са налице сочените основания за отмяна на въззивното съдебно решение. Намира, че правилно е приложен чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Не било налице неизпълнение на задълженията по чл. 12 от ГПК. Също така не било налице основанието съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Моли да се остави в сила въззивното съдебно решение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 50 599 от 08.11.2022 г. по т.д. 2205/21 г. по описа на ВКС, II ТО е допуснато касационно обжалване на решението в обжалваната част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по правните въпроси относно задължението на съда при определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия да изследва причинно-следствената връзка и точното съотношение между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство и въз основа на това съотношение да определи на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД обективния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, при направено възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД; за да определи обективния принос на пострадалия, длъжен ли е решаващият съд да прецени доколко страната, която го прави, го е доказала по категоричен начин при условие на пълно и главно доказване, както и да изследва причинно-следствената връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно задължителната практика на ВКС, т. 7 от ППВС 17/63 г., обезщетението за вреди се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за настъпването им, като от значение е причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение 1/23.12.2015 г. по тълк.д. 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, „съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Придобилият гражданственост термин „съпричиняване” е с по - тясно значение спрямо използвания в закона – „допринасяне за настъпването на вредите”. Същият илюстрира първата от посочените хипотези – допринасяне за настъпване на произшествието. Във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.“ Съгласно трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, сред които решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., ТК, I ТО на ВКС, решение № 15 от 16.06.2017 г. по т. д. № 2662/2015 г., II ТО на ВКС, решение № 147 от 05.12.2017 г. по т. д. № 60341/2016 г., I ГО на ВКС, решение № 84 от 30.06.2022 г. по т. д. № 1125/2021 г., I ТО на ВКС, решение № 84 от 15.08.2016 г. по т. д. № 1308/2015 г., II ТО на ВКС, решение № 60126 от 19.11.2021г. т.д. № 1999 по описа за 2020г.,I ТО, решение № 198 от 03.02.2017 г. по т.д. 3252/15 г., II ТО на ВКС при определяне на основание за намаляване на обезщетението поради съпричиняване, на основание чл. 51 , ал. 2 от ЗЗД, от значение е да е направено в срок възражение за съпричиняване, като се конкретизират действията или бездействията, които са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Намаляването на определеното обезщетение за причинените от деликвента, респ. от застрахователя или гаранта, може да се основе само на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили или не биха настъпили в същия обем и тежест. Необходимо е установяване на причинно-следствена връзка между поведението на увреденията и вредите, заедно с преценка кои не биха настъпили или биха имали по-малък обем, брой интезитет при личен принос. Предпоставките за намаляване на обезщетението са две – допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинно-следствена връзка между действието/бездействието и настъпилия резултат. Изводът за наличие на съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, следва да се основава само на доказани действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на деликвента и допуснатите нарушения от всеки от участниците, в причинна връзка с увреждането, за да бъде определен действителният обем на съпричиняване. За да постанови посоченото решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е осъден застрахователят да заплати на Й. Б. Й. сумата от 47 104,25 лв, представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди, на основание застраховка „Гражданаска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 12.09.2016 г., заедно със законната лихва от 08.09.2017 г. до окончателното плащане, на основание чл. 78, ал 1 от ГПК сумата от 2 536,35 лв разноски и 1 542,66 лв адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Приел е, че доводите, изложени от въззивника са свързани с неправилно приложение на закона – чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и процесуални нарушения на оценката на комплексната експертиза, изслушана по делото. При установените факти и с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд е приел, че е установено наличие на отговорност на застрахователя - ответник спрямо увреденото лице - ищец по делото за претърпените неимуществени вреди в пътно-транспортно произшествие на 12.09.2016 г. на път I-5 км 48 + 800 в посока Бяла – Русе. Прието е, че застрахователят отговаря за действията на деликвента, водача на автомобил „Мерцедес“. Противоправното поведение на деликвента се изразява в нарушение правилата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Въззивният съд подробно е отразил получените увреждания от пострадалия във въззивното съдебно решение, като е прието, че всички тези травми са във връзка с пътно-транспортното произшествие. Преценени са и времето, през което е бил в животозастрашаващо състояние, не е могъл да разпознава близките си. Отчетено е, че се е възстановил, но има и трайни последици, които също подробно са описани. Отчетена е възрастта на пострадалия, [дата на раждане] и към датата на произшествието на 56 години, както и трайната промяна в начина на живот и настъпилите изменения, включително промяната на работата. В съвкупност, преценени всички увреждания, възрастта на пострадалия, настъпилото възстановяване и трайни засягания на здравето като последици от уврежданията, са дали основание на въззивния съд, да определи обезщетение в размер на 120 000 лв. С оглед направеното възражение за съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че е направено в срок. Приел е за установено, че при осъщественото произшествие, при което пострадалият е бил водач на „Фолксваген транспортер“, фабрично оборудван с обезопасителни колани, ударен в задната част на купето от застрахования при ответника водач, тялото му било „свободно подвижно“ в автомобилното купе. С оглед заключението на вещото лице е прието, че е пътувал без поставен предпазен колан, с който колата е била фабрично оборудвана. Ако бил пътувал с такъв колан би получил по-малко по брой и с по-малка тежест травматични увреждания, тъй като щяло да се ограничи второто движение на главата и тялото му и те нямало да достигнат предните части и детайлите на автомобилното купе и пострадалият да получи тежките увреждания, тъй като щяло да се ограничи второто движение на тялото, съответно да не се получат толкова тежки увреждания. Въззивният съд е приел, че е налице доказване на нарушение на чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП от страна на пострадалия, който не е изпълнил задължението си да си постави предпазния колан, с който колата е била фабрично оборудвана. Прието е, че фактическият конкретен принос към вредоносния резултат е от значение. Възприето е заключението на вещите лица, според което при наличие на предпазен колан, уврежданията не биха били в такава степен, каквито са установени реално. При предпазване с колан не би имало второ движение на главата и тялото в купето на автомобила. Пострадалият бил допринесъл за причиняване на уврежданията си, поради неизползване, с оглед намаляване риска от увреждане чрез ограничаване на подвижността на тялото, на предпазен колан, с какъвто бил комплектован автомобилът, управляван от него. Така тежките увреждания в областта на главата и тялото били настъпили именно поради неизползване на предпазен колан. Не бил оспорил заключението на вещите лица съгласно чл. 200, ал. 3 от ГПК, като не бил провел насрещно доказване на това, проведено от ответника, носещ доказателствена тежест относно съпричиняването. Развити са съображения, че приносът е винаги фактически, така както е посочено в т. 7 от Тълкувателно решение 1 от 23.12.2015 г. по тълк.д. 1/2014 г. на ОСТК на ВКС. В случая въззивният съд е изхождал от установяване обема на вредите и причинна връзка, но не е направил анализ на цялостното поведение на деликвента и причинно-следствената връзка между осъщественото бездействие на пострадалия и причинените увреждания. Не е направен анализ на конкретното пътно-транспортно произшествие и иницииращия удар, осъществен от деликвента. Съгласно заключението на автотехническата експертиза, участници са водач на л.а. „Мерцедес“ и водач на л.а. „Фолксваген“. Водачът на л.а. „Фолксваген“ е преднодвижещия се, а заднодвижещият се е водачът на л.а. „Мерцедес“. Скоростта, непосредствено преди удара на лекия автомобил „Мерцедес“ е 66 км/ч, а на „Фолксваген“ е била приблизително 23 км/ч. При изследване на удара между автомобилите е прието, че двата автомобила са се движели попътно, като водачът на л.а. „Мерцедес“ е могъл да възприеме л.а. „Фолксваген“. Поради неравност на пътя, водачът на л.а. „Фолксваген“ предприема процес на намаляване на скоростта, с оглед избягване на неравност по пътя. Наличието на автомобил с тази скорост, представлява препятствие, което е възприето от водача на л.а. „Мерцедес“ и той предприема действия за промяна на посоката на движение и управлявания от него автомобили с цел недопускане на конфликтна ситуация. Поради движението на л.а. „Мерцедес “ непосредствено преди удара, със скорост 18,2 м/с за времето за реагиране задействане на съответните процеси (спирачен и кормилен), безопасна дистанция между тях е била скъсена, при което началната фаза на промяната на посоката на движение на л.а. „Мерцедес“, физически е била недостатъчна, за да може габарита на управлявания от него автомобил да премине през контакт с габарита на товарния автомобил „Фолксваген“. Реализиран е удар между автомобилите. Съгласно комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, ударът на л.а. „Фолксваген“ е в задната част на купето, осъществен от л.а. „Мерцедес“. Въззивният съд е приел, че липсва оспорване заключението на вещото лице, че уврежданията в посочения обем не биха настъпили, ако би поставил предпазен колан, с който колата е била фабрично оборудвана. При определяне точния размер на намаляване на обезщетението за неимуществени вреди поради съпричиняване, въззивният съд не е отчел предвидената в чл. 51, ал.2 от ЗЗД предпоставка, така както е разяснена в трайната практика на ВКС, посочена по-горе, която се възприема и от настоящия съдебен състав, а именно наличието на съотношения между тежестта на нарушенията, извършени от деликветна и пострадалия. Въззивният съд не е приел, като критерий за определяне намаляване на обезщетението, e точният размер на вредите, осъществени в причинна връзка с противоправното деяние на деликвента, и точният обем, за който увреденото лице е допринесло. При липса на отчитане на тези факти и преценка на заключението на комплексната експертиза в частта, относно това, че пострадалият при неизползване на обезопасителен колан би получил по-малко на брой и с по-малка тежест травматични увреждания, тъй като предпазният колан щял да ограничи второто движение на главата и тялото му и те нямало да достигнат предните части и детайлите на автомобилното купе и да се получат тежките увреждания, въззивният съд, е постановил решението, в нарушение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Въззивният съд не е преценил доказателствата спрямо точното им значение, като не е отчетено обстоятелството, че иницииращ удар в задната част на автомобила на пострадалия „Фолксваген“ е осъществен от водача на л.а. „Мерцедес Спринтер“, и е първопричина за настъпване на пътно-транспортното произшествие. Това деяние е грубо нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, което е прието за установено в процеса и което следва да се прецени при съпоставка и определяне съотношението между поведението на двамата водачи на автомобили в причинния комплекс на увреждането. Въззивният съд не е отчел тежестта на нарушенията, извършени от водача на лекия автомобил, причинил увреждането и пострадалото лице, като водач на лекия автомобил „Фолксваген“, управляващ същия без поставен предпазен колан, с който колата е била фабрично окомплектована. С оглед приетото по делото, въззивният съд е приел, че противоправно е поведението на водача на л.а. „Мерцедес“, като е осъществил нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП и чл. 23, ал.1 от ЗДвП. На първо място е налице основно нарушение на правилата за движение по пътищата, чл. 20, ал.2 ЗДвП – а именно движение със скорост, която позволява да се осъществи спиране при всяко видимо препятствие. В случая от заключението на вещото лице се установява, че водачът, осъществил първоначалния удар, иницииращ непозволеното увреждане, се е движил със скорост, която не е съобразена с възможността да спре при наличие на видимо препятствие. На второ място, не е преценено и другото осъществено противоправно действие, неспазване изискванията за дистанция, задължение на водача, осъществил нарушението на посоченото правило, съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Тези две нарушения, извършени противоправно и виновно, са първопричина за непозволеното увреждане, скоростта и липсата на дистанция са определили тежестта на удара. Липсата на предпазен колан, с който колата е била оборудвана, действително представлява нарушение на правилата за движение по пътищата, на основание чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Установено е, от заключението на вещото лице, че при наличие на предпазен колан, уврежданията на пострадалото лице, не биха били толкова тежки и биха били по-малки на брой. Съпоставени, противоправните действия и бездействия на деликвента, и на пострадалото лице, не може да се приеме, че имат равен принос. Нарушенията на правилата, извършени от деликвента са изключително тежки и иницииращи увреждането, като с оглед и техническите характеристики на удара на предностоящия автомобил, скоростта, с която е извършен ударът, следва да се приеме, че в по-голяма степен е причинил увреждането. Непоставеният обезопасителен колан, наистина е допринесло за тежестта на настъпилото засягане на здравето на пострадалия и е определил тежестта и броя на травмите. Съпоставени тежестта на задълженията и допуснатите нарушения от двамата участници, следва да се приеме, че в по-голяма степен деликвента, причинил произшествието е причинил уврежданията на пострадалото лице. При съпоставянето на двете нарушения и участието им в причинния комплекс на получените увреждания, следва да се вземе предвид, че от основния удар биха се получили увреждания, които значително да засегнат здравето на пострадалия. По-големия брой травми и тежест на травматичните увреждания, има по-малко участие в комплекса на допринасяне на вредите. При преценка вида и тежестта на нарушенията, настоящият съдебен състав намира, че може да се намали обезщетението за неимуществени вреди с 30 %. Определеното равно съотношение на съпричиняване е в нарушение на чл. 51, ал.2 от ЗЗД и е необосновано. Прието е, че има частично изпълнение от страна на застрахователя, като е погасено паричното му задължение за заплащане на обезщетение в размер на 48 895,75 лв. При така определения размер на обезщетение, съответен на чл. 52 от ЗЗД, в размер на 120 000 лв, при определения обем на съпричиняване от 30 %, дължимото обезщетение е 84 000 лв. При признатото погасяване на задължението в размер на 48 895,75 лв, дължимото обезщетение е 35 104, 25 лв. Въззивният съд е приел, че искът е основателен за 11 104, 25 лв и е оставил в сила решението в тази част. Отчитайки присъдената сума, следва в случая да се присъди обезщетение от допълнително 24 000 лв. Върху тази сума се дължи на основание чл. 429, ал.2, т. 2 вр. ал. 3 вр. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, така както вече е постановено между страните, законната лихва от 08.09.2017 г. С оглед изхода на спора, на ищеца се следват разноски за първоинстанционното и въззивното производство, съразмерно на уважената част от иска, като следва да се отмени решението, в частта, с което е отменено решението за присъдени разноски за разликата над 1585,22 лв, като над присъдените 1 585,22 лв се присъдят допълнително 1083,18 лв за първоинстанционното производство на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. По отношение дължимото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ от адв. Жени Т., за първоинстанционното производство, на основание чл. 38а, ал. 1 от ЗАдв., допълнително над присъдените 964,16 лв. следва да се присъдят още 1926,84 лв. По отношение на държавната такса ответникът дължи над присъдените 444,17 лв, още сумата от 995,83 лв, при общ дължимия размер от 1440 лв за първоинстанционното производство, както и държавна такса за въззивното производство в размер още на 697,15 лв. В частта, с която е осъден Й. Й. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на застрахователното дружество разноски над 576 лв до 720 лв, решението следва да се отмени. На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗАдв, на адв. Т. се дължи възнаграждение в размер още 100 лв за осъществено представителство пред въззивния съд, а за производството пред ВКС - 1062,60 лв. адвокатско възнаграждение. Съразмерно на уважената част, ответникът дължи държавна такса в размер на 475,20 лв. за касационното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 644 от 14.06.2021 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК, с решение № 733 от 28.06.2021 г. по гр.д. 3017/20 г., Апелативен съд – София, ГО, 4 състав в частта, с която след отмяна на решение № 156 от 09.01.2020 г. по гр.д. 4117/20 г., поправено с решение № 733 от 28.06.2021 г. по гр.д. 3017/20 г., по описа на Софийски градски съд, I ГО, 10 състав, в която е уважен искът над размер от 11 104,25 лв до 35 104,25 лв и в частта, в която е отменено решението на първоинстанционния съд относно присъдени разноски над размер от 1 585,22 лв в полза на ищеца, над размера от 964,16 лв, адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, присъдено на представителя по пълномощие на ищеца и над 444,17 лв държавна такса, присъдена в тежест на ответника и е отхвърлен иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ до размер от 35 104,25 лв, предявен от Й. Б. Й. срещу „Асиром Виена иншурънс груп“, Румъния, и относно посочените разноски, както и относно присъдените от въззивния съд разноски в полза на застрахователното дружество за разликата над 576 лв, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА „Асиром Виена иншурънс груп“ , Румъния, [населено място], [улица], сектор 2 да заплати на Й. Б. Й., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. А, ет. 1 допълнително сумата от 24 000 лв (над присъдените и заплатени суми), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинено в пътно-транспортно произшествие на 12.09.2016 г. на ПП I -5, 48 + 800 км от [населено място] към [населено място] , на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва от 08.09.2017 г., както и да заплати 1083,18 лв, представляваща разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 644 от 14.06.2021 г. по гр.д. 3017/20 г., по описа на Апелативен съд – София, ГО, 4 състав, поправено на основание чл. 247 от ГПК с решение № 733 от 28.06.2021 г. по гр.д. 3017/20 г., по описа на Софийски градски съд, I ГО, 10 състав в останалата обжалвана част за разликата над 35 104,25 лв до 47 104,25 лв. ОСЪЖДА „Асиром Виена иншурънс груп“ , Румъния, [населено място], [улица], сектор 2 да заплати на адвокат Жени Т. сумата от 1 926,84 лв, представляваща възнаграждение за особен представител за първоинстанционното производство, над присъдените суми, още 100 лв за въззивното производство и 1062,60 лв за производството пред ВКС на основание чл. 38а, ал.2, т. 1 от ЗАдв. ОСЪЖДА „Асиром Виена иншурънс груп“ , Румъния, [населено място], [улица], сектор 2 да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата от 475,20 лв за касационното производство и допълнително 697,15 лв за въззивното производство и 995,83 лв за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: